Димитър Чуповски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Хора от Община Чашка; Добавяне на Категория:Папрадищани, ползвайки HotCat
мРедакция без резюме
Ред 20:
След избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година и окупацията на Македония Чуповски пристига на 17 ноември в София, където се вижда с част от македонската емиграция, но без особен успех. На 4 декември пристига в [[Скопие]], където отсяда в дома на чичо си Вельо Марковски и също се среща с местни представители, но опитът му да ги убеди да възприемат идеите му се проваля. След това той заминава за [[Велес]], където в дома на Ангел Коробар [[Македонска конференция (1912)‎|организира среща]] на която присъстват и [[Петър Попарсов]], [[Александър Мартулков]], [[Ризо Ризов]], [[Крум Зографов]], [[Йован Попйорданов]], учителя [[Иван Елезов]], [[Димитър Ничев]] и [[Методи Попгошев]]. Чуповски ги убеждава да изпратят представители на [[Лондонски мирен договор|Лондонската конференция]], за да се борят за запазване на целостта на Македония.<ref>Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 75-76.</ref> След провала на тази идея Чуповски напуска Македония и се връща в Петербург, където инициира изпращането на [[Меморандум за независимостта на Македония (1913)|меморандум за независимостта на Македония]] до Великите сили.<ref>Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 83.</ref>
 
В периода 1913-1914 година Димитър Чуповски издава 11 броя на вестник „[[Македонский голос|Македонскій Голосъ]]“, в които той и неговите сподвижници от Петербургската македонска колония пропагандират съществуването на отделна македонска нация. Основно статиите са списвани от Чуповски под псевдонимите Управда и Добромир Стрезо.<ref>[http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=23&stat=228 Списание България-Македония, Брой 6, 2006 г. ]</ref> В броевете на „Македонский Голосъ“ Димитър Чуповски определя [[Борис Сарафов]] и [[Иван Гарванов]] като борци за независима [[Македония (област)|Македония]], а [[Яне Сандански]] з аза български агент и престъпник.<ref>в.„Македонскій Голосъ“, 11 брой, 1914 г.</ref> След Първата световна война и Октомврийската революция политическата дейност на Чуповски се прекратява.
 
Димитър Чуповски умира на 29 октомври 1940 година в [[Ленинград]]. През 1990 година останките му са пренесени и погребани в [[Скопие]] в църквата „Свети Спас“ до гроба на Гоце Делчев.