Разлика между версии на „Кримскотатарски език“

м
редакция без резюме
м (Добавяне на Категория:Култура на Крим, ползвайки HotCat)
м
'''Кримскотатарският език''' или '''кримскотурски''' (''Qırımtatar tili'') е [[тюркски езици|тюркски]] език, който е [[майчин език|майчин]] за около 300 000 души.
 
Голяма част от тях живеят в [[Узбекистан]], където са насилствено преселени през [[1944]] г. от [[съветски]]те власти, но от 1990-те години известен брой [[кримски татари]] се връщат в [[Крим]]. Езикът се говори и от около 21 000 души в [[Румъния]] и 6000 души в [[България]], главно в [[Добруджа]].
 
== История ==
Традиционно кримско-татарският език е включван в кипчакско-половецката подгрупа на кипчакските езици, в която са също и карачаево-балкарският, кумикският и караимският език. Обаче, както вече се спомена, централният диалект, който оформя съвременния книжовен език, заема междинно положение между кипчакските и огузките езици и затова такава класификация не е съвсем правилна.
 
== Диалекти ==
*Южният (ялъбойски) диалект принадлежи към огузкия клон и е много близък до [[турски език|турския]], като се различава от литературния турски не повече, отколкото някои чисто турски диалекти. Сред особеностите на този диалект са и значителният брой гръцки и италиански заемки.
 
*Степният (северен, ногайски) диалект, на който говорят [[ногаи]]те, принадлежи към кипчакската група и е сроден с карачаево-балкарския, ногайския и кумикския език. На степния диалект говорят кримските татари в [[Румъния]] и [[България]] и мнозинството от кримските татари в Турция.
 
*Най-разпространеният, централен или татски диалект, на който говорят в планинската и предпланинската част на полуострова, е междинен. Той има както кипчакски, така и огузки черти и на тяхна основа се създава съвременният книжовен кримско-татарски език. Независимо от съществената прилика с огузките езици, централният диалект е пряк продължител на [[кумански език|куманския език]], говорен на полуострова през 14 век (на него е написан Куманският кодекс (Codex Cumanicus)).
 
== Писменост ==
До 1928 г. кримско-татарският език използва [[арабска азбука|арабската азбука]], от 1928 до 1939 г. - – латинската „нова тюркска азбука“, известна още като Яналиф), а от 1939 г. - – [[кирилица]]та.
 
От 1990-те години се осъществява постепенен преход към латинска азбука, утвърдена с постановление на Върховния съвет на Крим от 1997 г. Тази азбука е различна от използваната през 1930-те години и представлява всъщност турската латиница с прибавка на 2 допълнителни букви - – Q и Ñ.
 
Засега се използват както кирилицата, така и латиницата. Трябва да се отбележи, че в интернет се използва почти изключително латиница, а в печата – предимно кирилица.
 
== Произношение ==
Правилата за четене не са много сложни. Буквите [a], [b], [d], [f], [h], [m], [n], [o], [p], [r], [s], [t], [u], [v], [z] се четат както българските [а], [б], [д], [ф], [х], [м], [н], [о], [п], [р], [с], [т], [у], [в], [з]. При останалите важат следните правила:
*[с] = [дж] (както в ''джудже'').
*[ç] = [ч].
*[g] = [гь].
*[ğ] = украинско [г].
*[ı] = [ъ].
*[i] = [и].
*[j] = [ж].
*[k] = [кь].
*[l] = [л], [ль].
*[ñ] = английското [ŋ] в ''sing''.
*[q] = [кх].
*[ö] = турско [ö].
*[ş] = [ш].
*[ü] = турско [ü].
*[y] = [й].
*[â] = [я].
 
== Външни препратки ==