Ботевградски говор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TsvABCXYZ (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 2:
 
== Фонетични особености ==
* Гласната '''a''' вместо стб. {{кирилица|ѫ}}, {{кирилица|ъ}}, {{кирилица|ь}} без оглед на ударението: ''пат'', ''маш'', ''плèтаплèтем'', ''плетàт'', ''чèтачèтем'', ''четàт''; ''даш'' (дъжд), ''бàчва'', кàсно, дàнак, ''пèсак''; ''тàнак'' (тънък), ''пан'' (пън), ''сàмна се'', ''огàн''. В предлозите и представките ''във'' и ''въз'' вместо '''ъ''' обаче има '''о''': ''вов водàта'', ''воз вирà'', ''восèдна'', ''возглàве''. A в турски думи се среща ерова гласна: ''артъ̀к'', ''бакъ̀р'', ''калъ̀ч''.
* Сонантни (сричкообразуващи) '''р''' и '''л''': ''вр̥х'', ''гр̥п'', ''гр̥̀ло''; ''пл̥х'', ''пл̥н'', ''бл̥̀а'' (бълха).
* Преглас на гласна '''a''' след мека съгласна в '''е''': ''оздравèвам'', ''отговàрем'', ''остàвем'', ''намалèвам'', ''глобèвам'', ''скàчем'' (скачам).
Ред 9:
== Морфологични особености ==
* Членна форма ''-а'' за мъжки род: ''крако'', ''гр̥бо'', ''носо'', ''човèко''; ''кòно'', ''пàк’о'', ''злѝо''.
* Глаголно окончание ''-а'' за 1 л. ед. ч. сег. време: ''чèтачèтем'', ''смèасмèем сасе'', ''òдаòдим''.
* Частица за бъдеще време ''штаче'' за 1 лице и ''штече'' за останалите лица (че ''вѝдим'', че ''чèтем''; че ''вѝдим'', ч''е четем'', <em>че ти кажем</em>), която може да се свързва и със съюза ''да'': ''че да видиме'', ''че да видат'', ''вàзе че да e мàчно''.
* Лично местоимение за 3 лице ''тойон'', ''т’аона'', ''тооно'', ''тѝаони'', като [[гломеративен падеж|гломеративната падежна форма]] за мн. число е ''них'', a не ''тех'': ''и он е като нѝх'', ''они нѝх са питàли''. От формата ''них'' е образувано местоименно притежателно прилагателно: ''нѝен'', ''нѝйна'', ''нѝйно'', ''нѝйни''.
 
== Прилики и разлики със съседните говори ==