Луфтвафе на Третия райх: Разлика между версии

| картинка_описание = Емблема на германските ВВС – —1933 – 1933–19451945

| дати = [[15 май]] [[1933]] — – [[8 май]] [[1945]] г.

'''Луфтвафе''' ({{lang-de|Luftwaffe}} ''въздушно оръжие'') е името на военно-въздушните сили на [[Нацистка Германия]].

Луфтвафе натрупва първия си боен опит в [[гражданска война в Испания|гражданската война в Испания]], която се превръща в изпитателен полигон за немските самолети. 7000 доброволци от [[Легион Кондор|легиона „Кондор“]] участват на страната на националистите на [[генерал]] [[Франко]]. В хода на военните действия се разработват много нови тактически прийоми.

След смъртта на [[генерал-полковник]] [[Ернст Удет]], в края на [[1941]] г. началник на Техническия отдел на Луфтвафе става прагматикът [[фелдмаршал]]ът [[Ерхард Милх]]. Той проумява необходимостта от цялостна реконструкция на производствената база, за да може да се противопостави на нарастващата мощ на съюзниците. Той поставя началото на едно сериозно увеличаване на производството на самолети, което е реализирано през [[1944]] г. Въпреки тежките [[бомбардировка|бомбардировки]] и нарушения транспорт, през 1944 г. са произведени около 40000 самолета, което представлява една трета от всички произведени в [[Германия]] през Втората световна война. Но се оказва, че за тях вече няма достатъчно [[гориво]] и опитни [[пилот]]и.

[[File:Fw 190 D-9 Silhouette.jpg|thumb|right|260px|Обозначения на самолет Fw - – Focke-Wulf]]

За обозначаване се използват букви и цифри. Първите букви характеризират основната фирма производител. Например ''Ar - – Arado, Bf - – Bayerische Flugzeugwerke, Bv - – Blohm & Voss, Do - – Dornier, Fi - – Fieseler, Fw - – Focke-Wulf, Go - – Gothaer Waggonfabrik, He - – Heinkel, Hs - – Henschel, Ju - – Junkers, Kl - – Klemm, Me - – Messerschmitt, Si - – Siebel''. В края на войната някои от самолетите на Focke-Wulf са обозначени с името на главния [[конструктор]] [[Инженер|инж]]. [[Курт Танк]], например [[Та 152]] и [[Та 154]].

С буква ''U'' (Umrüst-Bausatz) и цифри, отделени с къса черта, се обозначават допълнителни [[Устройство|устройства]] или преустройства, които се монтират в [[завод]]а-производител, например ''Fw 190A-4/U8'' е [[изтребител]]-бомбардировач, който може да носи четири [[бомба|бомби]] по 50 kg под крилата, а под тялото — – [[резервоар]] за допълнително [[гориво]] с вместимост 300 литри. Машини с допълнително въоръжение, което се монтира във фронтовите работилници, са обозначени с буквата ''R'' ([[Rüstsatz]]), например ''Fw 190A-6/R6'' има под крилата две тръби с диаметър 210 mm за изстрелване на неуправляеми [[Ракета|ракетни]] [[Снаряд|снаряди]] ''Wgr.21''.

Въздушното оръжие ("Луфтвафе"„Луфтвафе“) имало първоначално два ръководни щаба: Генерален щаб ({{lang-de|Generalstabes der Luftwaffe}}) и Главен щаб ({{lang-de|Luftwaffenfuhrungsstabes}}). През пролета на 1942 г. обаче, те се обединяват под името [[Главно командване на Луфтвафе]] ({{lang-de|Oberkommando der Luftwaffe}} — – [[Главно командване на Луфтвафе|OKL]]). През 1939 г. се сформира и ''Организационна структура на Луфтвафе'' (разработена от Гьоринг и Милх) и просъществувала до края на Втората световна война.

Най-голямата тактическа единица в Луфтвафе е въздушният флот („Luftflotte“), който съответства приблизително на една съветска или американска въздушна армия. Първоначалният му състав включва три въздушни флота, отговарящи за Германската площ. След завзетите треитории от съединените страни, в началото на войната се увеличават до пет въздушни флота. В допълнение към тези, през 1943 г. бил сформиран един ([[6-ти въздушен флот|6-и]]), а година по-късно още два флота ([[10-ти въздушен флот|10-и]] и [[Въздушен флот „Райх“|флот „Рейх“]]). Между годините 1940/45 г. всеки [[флот]] действал в определен военен театър.

|align="center" | I || [[Кьонигсберг (Прусия)|Кьонигсберг]] || 1938–19451938 – 1945

|align="center" | III || Берлин || 1937–19451937 – 1945

|align="center" | IV || [[Дрезден]] || 1937–19411937 – 1941

|align="center" | VI || [[Мюнстер]] || 1937–19451937 – 1945

|align="center" | VII || Мюнхен || 1937–19451937 – 1945

|align="center" | VIII || [[Бреслау]] || 1937–19451937 – 1945

|align="center" | XI || [[Хановер]] || 1937–19451937 – 1945

|align="center" | XII || [[Висбаден]] || 1937–19441937 – 1944

|align="center" | XIII || [[Нюрнберг]] || 1937–19451937 – 1945

|align="center" | XVII || Вин || 1938–19451938 – 1945

|align="center" | [[Белгия|Белгийска]]-[[Франция|Северна Франция]]|| 1940–19441940 – 1944

|align="center" | [[Харков]]|| 1942–19431942 – 1943

|align="center" | [[Финландия]]|| 1941–19431941 – 1943

|align="center" | [[Нидерландия]]|| 1940–19441940 – 1944

|align="center" | [[Киев]]|| 1941–19421941 – 1942

|align="center" | [[Москва]]|| 1941–19421941 – 1942

|align="center" | [[Норвегия]]|| 1940–19441940 – 1944

|align="center" | [[Санкт Петербург|Петербург]]|| 1941–19431941 – 1943

|align="center" | [[Ростов на Дон|Ростов]]|| 1941–19431941 – 1943

|align="center" | Западна Франция|| 1940–19441940 – 1944

|align="center" | XXV || 1943–19441943 – 1944 || Luftgau-Kommandos Ростов и Харков

|align="center" | XXVI || 1943–19441943 – 1944 || Luftgau-Kommando Петерсбург

|align="center" | XXVII || 1943–19441943 – 1944 || Luftgau-Kommando Москва

|align="center" | XXVIII || 1941–19431941 – 1943 || [[Италия]]

|align="center" | XXIX || 1943–19441943 – 1944 || [[Гърция]]

|align="center" | XXX || 1943–19441943 – 1944 || [[Балкански полуостров|Балканите]]

* [[изтребител]]на ескадра ({{lang-de|Jagdgeschwader}}) — – '''JG''';

* [[Нощен изтребител|нощна изтребителна]] ескадра ({{lang-de|Nachtjagdgeschwade}}r) — – '''NJG''';

* [[Тежки изтребители|ескадра от тежки изтребители]] ({{lang-de|Zerstorgeschwader}}) — – '''ZG''';

* [[Щурмови самолет|ескадра от щурмови самолети]] ({{lang-de|Schlachtgeschwader}}) — – '''SG''' (от 1943 г.) или '''Sch.G''' (до 1943 г.);

* [[Нощни щурмови самолети|нощен щурмовик]] ({{lang-de|Nachtschlachtgeschwader}}) — – '''NSG''';

* [[Бомбардировач|бомбардировъчна ескадра]] ({{lang-de|Kampfgeschwader}}) — – '''KG''';

* [[СБ (АНТ-40)|ескадра от скоростни бомбардировачи]] ({{lang-de|Schnellkampfgeschwader}}) — – '''SKG''';

* [[Пикиращ бомбардировач|ескадра от пикиращи бомбардировачи (щуки)]] ({{lang-de|Sturzkampfgeschwader, Stukageschwader}}) — – '''St.G''';

* [[Транспортна авиация|транспортни самолети]] ({{lang-de|Kampfgeschwader zur besonderen Venvendung}}) — – '''KGzbV''' (до 1943 г.) или '''TG''' ({{lang-de|Transport-geschwader}} транспортна ескадра, от 1943 г.);

* учебна ескадра ({{lang-de|Lehrgeschwader}}) — – '''LG'''.

* самолети със специално предназначение ({{lang-de|zur besonderen Verwendung}}) — – '''zbV'''.

* резервна изтребителна ескадра (за преквалификация) — – '''EJG'''.

* Всяка ескадра има 120 до 200 [[самолет]]а, като е съставена от [[щаб]] и три, а понякога и четири групи, обозначени с римски цифри. Например: ''II./JG 27 — – втора група на 27-ма изтребителна ескадра''.

Например: ''2./JG 54 — – втора ескадрила на 54-та изтребителна ескадра''.

* 1./JG 27 — – 1-ва ескадрила (от състава на I група) 27-ма изтребителска ескадра;

* 7./KG 76 — – 7-ма ескадрила (от състава на III група) 76-та бомбардировъчна ескадра;

* 10.(Jabo)/JG 2 — – 10-та (изтребително-бомбардировачна) ескадрила 2-ра изтребителска ескадра;

* 3.(F)/Aufkl.Gr 22 — – 3-та (далечно-разузнавателна) ескадрила 22-ра разузнавателна ескадра; съкратен вариант −3./(F)22;

* 1./Aufkl.Gr Ob.d.L. — – 1-ва ескадрила - – разузнавателна група, пряко подчинена на командването на военновъздушните сили

* 1./KGr 106 — – 1-ва ескадрила - – 106-та бомбардировъчна група;

* Stab/ZG 2-о щабно звено - – 2-ра тежка изтребителна ескадра.

* армейска разузнавателна група ({{lang-de|Heeresaufklärungsgruppe}}) — – '''HAGr''';

* група за крайбрежно наблюдение ({{lang-de|Küstenfliegergruppe}}) — – '''KFlGr'''

* [[Военно разузнаване|група за морско разузнаване]] ({{lang-de|Seeaufklärungsgruppe}}) — – '''SAGr'''

* разузнавателна (фронтова) група в съседство ({{lang-de|Nahaufklarungsgruppe}}) — – '''IMA.Gr''';

* разузнавателна група за дълго разстояние ({{lang-de|Fernaufklarungs-gruppe}}) — – '''FA.Gr''';

* група за нощно разузнаване ({{lang-de|Nachtaufklarungs-gruppe}}) — – '''A.Gr.Nacht''';

* група корабна авиация ({{lang-de|Bordflieger-gruppe}}) — – '''B.FI.Gr''';

* група брегова авиация ({{lang-de|Kustenflieger-gruppe}}) — – '''Ku.FI.Gr'''.

* [[Разрушител|миночистачна група]] ({{lang-de|Minensuchgruppe}}) — – '''MSGr''';

* група със специално предназначение ({{lang-de|Gruppe zur besonderen Verwendung}}) — – '''GrzbV''';

* '''учебна група''' ({{lang-de|Erprobungsgruppe}}) — – '''Er.Gr''' или '''Erpr.Gr''';

* '''групова подготовка''' ({{lang-de|Erganzungs-gruppe}}) — – '''Erg.Gr''';

* '''разузнавателна група на Главното командване на Луфтвафе''' [[Стратегическо разузнаване|(стратегическо разузнаване)]] — – '''Aufkl.Gr. Ob.d.L''';

Съставът на наземните части на Луфтвафе включвал следните военни части.<ref>«Luftwaffe Field Divisions 1941- – 45», Oxford 1990, Osprey Publishing Ltd., ISBN 1-85532-100-9</ref>:

* '''парашутно-десантни части''' — – от 1936 г. парашутно-десантен батальон ({{lang-de| Fallschirmshutzen Bataillon}}):

През цялата история на Третия Райх Луфтвафе има само 2 главнокомандващи. Първият е Херман Гьоринг, а вторият е [[генерал-полковник]] [[Роберт Ритер фон Грайм]] - – последен главнокомандващ на Луфтвафе, повишен до звание [[фелдмаршал]] и последен германски офицер от Втората световна война получил втория по-големина военен ранг. Други офицери повишени във втория по-големина военен ранг били, [[Алберт Кеселринг]], [[Хуго Шперле]], Ерхард Милх и [[Волфрам фон Рихтхофен]].

Гьоринг в края на войната от заобиколения от Червената армия Берлин изпратил телеграма до Хитлер, предлагайки да поеме ръководството на [[Райх]]а<ref>Killen 2003, p. 291</ref>. Германският канцлер протълкувал това като [[ултиматум]] и [[преврат]]. В резултат наредил незабавното му арестуване и екзекутиране. СС охраната на Гьоринг обаче не изпълнява наредбата и той е арестуван от военни на САЩ в [[Бавария]] през май 1945 г. След залавянето му е предаден на [[Нюрнбергски процес|Нюрнбергския процес]] и обвинен в престъпления срещу мира, планиране, подготовка, иницииране и разпореждане на агресивна война в нарушение на международни закони и споразумения, военни престъпления, престъпления срещу човечеството. Признат е за виновен по всички 4 обвинения и осъден на смърт чрез [[обесване]]. Въпреки това обжалва мнението на съдята, като държи да бъде разстрелян като войник. Съдът отхвърля обжалването, но Гьоринг продължава да се противопоставя на присъдата, след което се самоубива, поглъщайки таблетка [[цианид]].<ref>Killen 2003, p. 300.</ref>

|- align="center" rowspan=2

|Съветски звания||[[Офицерски кандидат]]||[[Мичман]]||—||[[Старшина]]||[[Старши сержант|Старши сержант]]||[[Сержант]]||[[Младши сержант|Младши сержант]]||[[Ефрейтор]]||[[Редник]]

| 1935 || Знак „Изтребител“ {{Br}}(''[[Фалширмйегери|Fallschirmschützenabzeichen]]'') || [[File:Fallschirmschützenabzeichen der Luftwaffe.jpg|110px|center]] ||

|-

А какво означават „загадъчните“ букви и цифри, ъгли и ленти, нанасяни на германските самолети? Съгласно предписанията за [[изтребител]]ите на всеки самолет трябва да се нанесе число с [[арабски цифри]] от 1 до 20, както следва: бяла за [[1-ва изтребителна ескадра (Втора световна война)|1-ва]], [[4-та изтребителна ескадра|4-та]] и [[7-ма изтребителна ескадра|7-ма]] ескадрила („Staffel“), червена за [[2-ра изтребителна ескадра|2-ра]], [[5-та изтребителна ескадра|5-та]] и [[8-ма изтребителна ескадра|8-ма]] ескадрила, жълта за [[3-та изтребителна ескадра|3-та]], [[6-та изтребителна ескадра|6-та]] и [[9-та изтребителна ескадра|9-та]] ескадрила. Самолетите от I група нямат специално обозначение. Тези от II група имат на [[тяло]]то отстрани зад [[кръст]]а хоризонтална линия със цвета на ескадрилата. В първите години на [[война]]та самолетите от III група имали вълнообразна линия с цвета на ескадрилата. По-късно самолетите от III група прибавят вертикална линия с цвета на ескадрилата, а тези от IV група — – вълнообразна линия. Самолетът на [[командир]]а на група вместо цифра получава черен ъгълник. Самолетът на командира на [[ескадра]] („Geschwader“) освен ъгълник има отстрани дълга черна линия, достигаща до [[опашка]]та, така че се получава изображението на [[стрела]].

Трябва да се споменат и малките маркировки, с които се отбелязват постигнатите въздушни победи. Германците отбелязват на вертикалното кормило победите си с вертикални бели ленти („Abschussbalken“), над които са изписани малки [[Кокарда|кокарди]]<ref>[http://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0 Кокарда —Кокарда – Украинска Енциклопедия]</ref> или петолъчни звездички в зависимост от това, от каква националност са свалените самолети.

Що се отнася до [[камуфлаж]]а на самолетите на Луфтвафе, той представлява до началото на войната редуващи се зони в зелени тонове — – чернозелено и тъмнозелено („Schwarzgrün“ и „Dunkelgrün“) — – върху горните повърхности и светлосиньо върху долните. Скоро германците установяват, че сивото е полезен неутрален цвят и го добавят към зелените тонове. По-късно светлозелените и сиви странични повърхности на тялото и вертикалните кормилни плоскости са изпъстрени с тъмнозелени петна. Повърхностите на самолетите, действащи в [[Северна Африка]], са оцветени в пясъчно жълто („Sandgelb“), като в много случаи са изпъстрени с маслиненозелени петна. През зимните месеци самолетите на [[Източен фронт|Източния фронт]] обикновено са боядисвани бели с водоразтворими бои, за да бъдат по-добре маскирани в зимната обстановка. На самолетите, действащи през нощта, долните повърхности са оцветени черно и белите елементи на маркировките са замазани с черна боя.

Image:Balkenkreuz.svg|[[Опознавателни знаци на ВВС|Oпознавателен знак на Луфтвафе]]{{Br}} (1935- – 1945)

Image:Flag of Germany 1933.svg|По-ранна версия на кормилна маркировка (1935- – 1939)

Image:Luftwaffe swastika.svg|По-късна версия на кормилна маркировка (1939- – 1945)

В [[Испания]] са изпратени 17 изтребителя [[Хайнкел He 112]]. Те имат същия двигател [[Junkers Jumo 210 (двигател)|Jumo 210]] с мощност 640 к.с. като [[Месершмит Bf 109|Messerschmitt Bf 109A]], но са по-бързи и по-тежко въоръжени — – имат две 20-[[mm]] [[оръдия]] в крилете и две леки [[картечници]] над [[двигател]]я. Те обаче се оказват трудни за производство и затова струват значително по-скъпо от конкурента си. Повърхностната им охладителна система е много чувствителна към пробиви от [[снаряд]]и. Поради тази причина производството им е прекратено, след като са произведени 30 бройки, част от които са продадени на румънските ВВС.

Двумоторният нощен изтребител ''Та 154'' е с дървена конструкция, подобно на британския [[Де Хавиланд Москито|De Havilland "Mosquito"„Mosquito“]]. Но за разлика от него, вместо да се появи през 1941 г., той за първи път участва в бойни действия в последния месец на войната. Има мощно оръдейно въоръжение и е снабден с [[радар]].

; Други видове:

Разрушители, щурмовици, бомбардировачи, транспортни самолети, спомагателни самолети, "реактивни„реактивни чудеса"чудеса“.

Фирмата „[[Маузер|Mauser]]“ създава за сухопътните войски 7,92-mm стандартна картечница [[MG34]]. Производството и&#768; се оказва по-евтино, отколкото това на MG15 и MG17, а подаването на [[муниции]]те е по-опростено. Затова Луфтвафе поръчва на фирмата да създаде самолетен вариант на MG34. Той е готов през 1938 г. и серийното му производство започва под обозначението [[MG81]]. По-късно се появява и сдвоеният вариант ''MG81Z'' (Z — – Zwilling, ''близнак''). Тези картечници се използват предимно при бомбардировачите [[Ju 87]] и [[Ju 88]]. Когато се разбира, че поради нейната скорострелност тази картечница е подходяща за обстрелване в бръснещ полет на наземни цели, са създадени [[контейнер]]ите („Waffenbehälter“) ''WB 81''. Отначало те са с три хоризонтално разположени картечници MG81 или три двойки MG81Z, а по-късно с шест картечници — – четири от тях стрелящи хоризонтално напред и две, стрелящи назад под наклон 15 градуса надолу. Такива контейнери се монтират на самолетите ''Ju 87'' и ''Ju 88''.

През 1936- – 1937 г. в [[швейцарски]]я [[концерн]] ''Oerlikon'', където на ръководни постове са [[германци]], е създадено 20-mm оръдие [[MGFF]]. То се произвежда не само в [[Германия]], но по-късно и от [[Хиспано-Суиза|Hispano-Suiza]] в Испания и [[Франция]], а също и от [[Мицубиши]] в [[Япония]]. Монтира се неподвижно или подвижно в бомбардировачи и изтребители. Главният недостатък на това оръдие е това, че то се зарежда само с 45 до 60 снаряда.

Докъм 1942 г. германските самолети могат при използване на муниции тип ''С'' да изваждат от строя [[танк]]ове на противника. Това се променя, когато се появяват съветските танкове [[КВ-1|КВ I]], [[КВ-1|KB II]] и [[Т-34]]. Бронята на първите два танка е 100 mm и тя не може да бъде пробита от снарядите на МК101. Последният има броня с дебелина само 45 mm, но тя е монтирана много удачно под наклон. Затова пилотът на щука [[оберлейтенант]] [[Ханс-Улрих Рудел]] предлага под всяко полукрило на щуките [[Юнкерс 87#Ju 87D|Ju 87D]] да се монтират 37-mm зенитни оръдия [[88 мм оръдие|Flak 18]]. [[Юнкерс 87|Щуките]], превъоръжени по този начин в завода на [[Юнкерс|Junkers]] в [[Бернбург]], получават обозначение [[Junkers Ju 88#Ju-88G |Ju 87G-1]], а оръдието [[BK 37|ВК 3,7]]. С такава щука Рудел унищожава през периода 1944–19451944 – 1945 г. 519 [[съветски]] танка. Тези оръдия се използват също на самолетите [[Messerschmitt Bf 110#Bf 110G|Me 110G-2]] и [[Junkers Ju 88#Ju-88P|Ju 88P-2]].

Фирмата ''Райнметал-Борзиг'' създава на базата на [[танк]]овото [[оръдие]] ("Kampfwagenkanone"„Kampfwagenkanone“) [[KwK 39]] самолетното 50-mm оръдие ("Bordkanone"„Bordkanone“) ''[[BK 5]]''. През септември 1944 г. 32 самолета [[Junkers Ju 88#Ju-88P|Ju 88P-4]], въоръжени с това оръдие, са изпратени като изтребители на танкове на [[Източен фронт (Втора световна война)|източния фронт]], без да постигнат особен ефект.

В борбата срещу съветските танкове се отличава пехотното 75-mm оръдие [[PaK 40|Pak 40L]] на ''Райнметал-Борзиг''. Неговите снаряди пробиват брони с дебелина до 95 mm. На негова база е създадено самолетното оръдие ''ВК 7,5''. Няколко такива оръдия са монтирани пробно на самолети [[Junkers Ju 88#Ju-88P|Ju 88P-1]], но те не се оказват удачни. Около 30 оръдия са монтирани на [[самолет|щурмови самолети]] [[Хеншел Hs 129B#Hs 129 B-1|Hs 129B]]. Те успяват да унищожат няколко съветски танка [[ИС (танк)|ИС]], но общо взето не са постигнати очакваните резултати.

Още от [[1937]] г. в Германия се работи по създаването на самолетни [[ракета|ракетни]] [[снаряд]]и, но постигнатите резултати са незадоволителни. От лятото на 1943 г. окачват под крилата на някои изтребители ''Ме 109'' и ''Fw 190'', както и на ''Ме 110'', тръби с диаметър 210 mm за изстрелване на ракетни снаряди [[Werfergranate 21|Wgr 21]] ("Wurfgranate"„Wurfgranate“) за ракетната установка [[Небелверфер|Nebelwerfer 42]].

До края на войната във военните действия реално са включени само две тайни оръжия, наречени от [[Пропаганда#Фашистка, хитлеристка и нацистка пропаганда|нацистката пропаганда]] „оръжия за възмездие“ ("Vergeltungswaffen"„Vergeltungswaffen“). Това са летящата бомба [[V-1]] и балистичната ракета [[V-2]].

Летящата бомба V-1, изстреляна за първи път срещу [[Англия]] през нощта на [[12 юни|12]] срещу [[13 юни]] 1944 г., има официалното обозначение ''Fieseler Fi 103''. Тя е разработена под кодовото название ''Kirschkern'' ("черешова„черешова костилка"костилка“) и с обозначение за заблуждение на противника ''FZG-76'' (Flakzielgerät - – мишена за зенитната артилерия).

Въпреки че се води като конструкция на фирмата „[[Физелер]]“, V-1 е колективно творение на четири фирми. На „Физелер“ е възложено изработването на корпуса и крилата, на ''Argus'' – на двигателя, на [[Сименс АГ|Siemens]] — – на автоматичната система за управление и на ''Walter'' – на [[катапулт]]а за изстрелване. Поради липса на капацитет по-късно „Физелер“ възлага производството на по-голямата част от телата и крилата на [[автомобил]]ните заводи [[Фолксваген]].

Първите прототипи на ''V-1'' показват много дефекти - – нещо нормално за един принципно нов продукт. За да се установят причините за тези дефекти, няколко V-1 са снабдени с [[Стъклена кабина|пилотска кабина]] в [[нос]]а. Но четирима пилоти-изпитатели загиват без да се получат рпезултати. Единствено известната авиаторка [[Хана Райч]] успява да изпълни десет драматични полета, при които основните дефекти са изяснени. За своето геройство тя е наградена с високи ордени. Но и западните съюзници създават затруднения при реализирането на програмата V-1. Планираното за [[15 декември]] 1943 г. изстрелване на първите V-1 срещу Англия се забавя в резултат на тежката бомбардировка над [[Пенемюнде]] през август 1943 г., защото се налага службите за изпитване да бъдат прехвърлени в [[Източна Прусия]].

Първите площадки за изстрелване на летящите [[бомба|бомби]] са разположени дъгообразно във [[френски]]те провинции [[Артоа]], [[Нормандия]] и [[Пикардия (регион)|Пикардия]], само на разстояние от 220 до 250 [[km]] от [[Лондон]]. Те се изграждат с по няколко рампи с дължина 42 до 52 m с катапулти, [[бетон]]ени [[път]]ища и [[сграда|сгради]]. Изстрелването на летящите бомби се поема от специално поделение, известно като 155-н зенитен полк ("Flak„Flak-Regiment 155"155“). По време на [[Десант в Нормандия|съюзническия десант в Нормандия]] провел се на 6 юни 1944 г., били около 40 площадки готови за изстрелване в [[Франция|Северна Франция]].

Първите 10 летящи бомби са изстреляни срещу Англия през нощта на [[12 юни|12]] срещу [[13 юни]] [[1944]] г. Всички са насочени към Лондон, но четири от тях се взривяват още при изстрелването, две не достигат английското крайбрежие и само една пада в района на Лондон. Темпът на изстрелване нараства значително до края на месеца и за 17 дни, до [[29 юни]], вече са изстреляни 2000 летящи бомби. Но трябва да се има предвид, че поради несъвършенството им, всяка пета бомба се взривява в района на изстрелването или недалеч от него. 316 бомби са изстреляни на [[7 август]] 1944 г. — – това е най-голямата бройка за един ден, но само една трета от тях достига Англия.

Британската противовъздушна отбрана успява да се справи с новото оръжие. 1866 бомби са свалени от зенитната артилерия, 232 се удрят в баражни балони. Но най-голям успех имат изтребителите — – 34 пилоти свалят по повече от 10 бр. V-1, а капитан [[Джоузеф Бери]] сваля 61 летящи бомби.

След като съюдническите войски [[окупация|окупират]] големи части от Франция, през октомври 1944 г. зенитният полк, вече преименуван на 5-та зенитна дивизия ("Flak„Flak-Division 5"5“) и прехвърлен в [[Нидерландия]]. Оттам обстрелва белгийския град [[Антверпен]] – най-голямото [[пристанище]], използвано от съюзниците.

Това е второто „тайно оръжие за възмездие“ с техническо обозначение ''А-4'' (А - – [[агрегат]]), но по-известно с пропагандното обозначение ''V-2''. Създадено е в научноизпитателния център на [[Сухопътни войски|сухопътните войски]] Пеенемюнде на остров [[Узедом]] в [[Балтийско море]] под ръководството на главния конструктор [[Вернер фон Браун]]. След несполучливия [[Заговор от 20 юли|атентат срещу Хитлер на 20 юли]] 1944 г. командването на ракетните оръжия е възложено на [[СС]].

Общо са изстреляни малко повече от 4000 ракети ''V-2''. Но от тях по-малко от 3000 достигат целта си – 1115 в Англия и 1675 във Франция, [[Белгия]], Нидерландия и Германия (при моста на [[Рейн]] край [[Ремаген]]). Последната ракета е изстреляна на [[5 април]] 1945 г.

* [[Ерих Хартман]] 352

* Кессельринг А. Немецкая авиация. В кн.: Итоги второй мировой войны. М.: Издательство иностранной литературы, 1957. Стр. 196- – 214

* {{книга

|title = Военные дневники люфтваффе. Хроника боевых действий германских ВВС во Второй мировой войне 1939- – 1945.

|серия = За линией фронта. Мемуары

* [http://www.ww2.dk/ The Luftwaffe, 1933- – 45]