9-а армия (Вермахт): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 10x тире, 48 интервала, кавички, месец, число+г. (ползвайки Advisor)
Ред 2:
 
{{Военна част
| име = 9-та армия {{Br}} ''9. Armee''
|име-оригинал = 9. Armee
| картинка =
| картинка_описание =
| дати = [[15 май]] [[1940]] - – [[8 май]] [[1945]] г.
| държава = [[Картинка:Flag_of_Germany_1933.svg|23px]] [[Нацистка Германия]]
| клон = [[Сухопътни войски]]
Line 34 ⟶ 35:
- 1944 г.
* [[Операция Багратион]]
| известни_командири = Фелдмаршал - – [[Валтер Модел]]
| годишнини =
}}
Line 43 ⟶ 44:
Първото си участие армията прави при [[Линия "Зигфрид"]], a по-късно и в [[Битка за Франция|Битката за Франция]]. След Френската кампания тя остава като стратегически резерв, пригодена за кратки сражения.
 
== 1941  г. ==
До края на [[1941]] г. 9-та армия заедно с [[Група армии „Център“]] са в пълна готовност за инвазията в [[Съветски съюз|Съветския съюз]]. В началната фаза на [[Операция Барбароса]] тя оформя южните клещи от масивно обкръжаване на съветските войници разположени в [[Бялисток]], с подкрепящата ги [[4-та армия (Вермахт)|4-та армия]], оформяща северните клещи. Продължавайки усърдно и дълбока да напредва в оформянето на други клещи в близост до [[Смоленск]], и успеха и в обкръжаването на съветските войски дължащ се предимно на голямото разстояние тя трябваше да покрива много от съветските войници избягали в джобовете. Въпреки това [[Фюрер|фюрера]] забелязал, че само с 2 армии не може да нанесе силен удар, затова внезапно променил стратегията си и изпратил част от танковите войски на [[Група армии „Център“]] за северната и южната част на фронта, където е заплануван и ударът, който ще нанесе сериозни икономически щети на Съветския съюз.
 
9-та армия остава неподвижна до октомври 1941 г., когато Хитлер решава да стартира дългоочакваната си атака срещу [[Москва]].
Line 52 ⟶ 53:
 
== 1943 г. ==
С началото на [[1943]] г. Германците отново се опитват да си върнат набраната инерция на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] като започват масовото затваряне на клещите при [[Курск]], където 1/6 от Червената армия е заела позиции за отбраната. Битките се водят от германската 9-та армия, [[2-ра танкова армия (Вермахт)|2-ра танкова армия]], [[4-та танкова армия (Вермахт)|4-та танкова армия]] атакуващи от север, както и армии отряд "Кемпф"„Кемпф“, сражаваща се на юг. Руснаците смятат, че най-тежкият удар ще бъде направен от севера и по тази причина те засилват значително сектора срещу 9-та армия. До юли на същата година 9-та армия е станала най-голямата армия, някога пробвана в боевете от германците, която превъзхожда по числен състав дори и известната [[6-та армия (Вермахт)|6-та армия]] с 335,000 войници и 600 танка. Въпреки това в напредването от севера тя не успява да пробие силно укрепената [[железопътна гара]] ''Ponyri'', което е щяло да и донесе бързо напредване до [[Курск]], и след тежките си загуби била изтласкана от съветската офанзива в по-северната част, която била за момент неокупирана.
 
== 1944 г. ==
Line 58 ⟶ 59:
 
== 1945 г. ==
От [[12 януари]] [[1945]] г. [[СССР]] започва дълго очакването си нахлуване в [[Германия]], с което 9-та армия е принудена да се изтегли в по задни позиции, докато била разположена на запад до река [[Одер]]. Три от формаците на армията били натоварени със задачата да защитават [[Зееловски възвишения|Зееловското възвишения]] (''Seelow Heights''), който се пада последният защитим регион преди Берлин. В северната част на града е разположен ЦИ армейски корпус, в центъра [[генерал от артилерията]] [[Хелмут Вайдлинг]] командващ [[6-ти танков корпус]], а от юг във височините пред германската [[столица]] е разположен [[11-ти СС танков корпус]]. Освен тези части на юг от [[Франкфурт (Одер)|Франкфурт]] (защитаван от [[Франкфурт Гарисън]]) воюва [[5-ти СС планински корпус]].<ref>Beevor, Antony. p.255</ref>
 
До края на януари същата година армията била почти разбита, като намаляла с 100,000 войници, 800 танка и оръдия срещу атаките на Руснаците, които наброявали 1,000,000 войници, 10,000 танка и оръдия. Оцелелите от 9-та армия, които не били убити или предали се на руснаците по време на пробива, успяват да пресекат река [[Елба]], но по-късно се предават на американците.
Line 66 ⟶ 67:
|-
!Дата!!Армии
|-
|colspan=2 | ''' 1941 г.'''
|-
| Юни
| 3-та танкова група, 2-и, 5-и, 6-и и 8-и армейски корпус
|-
|colspan=2 | ''' 1941 г.'''
|-
| Декември
| 6-и, 23-и и 27-и армейски корпус
|-
|colspan=2 | ''' 1943 г.'''
|-
|colspan=2 | ''' 1943 г.'''
| Юли
|-
| Юли
| '''41-и танков корпус''': [[18-та танкова дивизия (Вермахт)|18-та танкова дивизия]], 86-та и 292-та пехотна дивизия{{Br}}'''46-и танков корпус''': 7-ма, 31-ва, 102-ра и 258-ма пехотна дивизия{{Br}}'''47-и танков корпус''': [[2-ра танкова дивизия (Вермахт)|2-ра]], [[9-та танкова дивизия (Вермахт)|9-та]] и [[20-та танкова дивизия (Вермахт)|20-та танкова дивизия]], 6-та пехотна дивизия{{Br}}'''20-и армейски корпус''':45-та, 72-ра, 137-ма и 251-ва пехотна дивизия{{Br}}'''23-и армейски корпус''': 216-та и 383-та пехотна дивизия
|-
| Октомври
| 41-и танков корпус, 23-и и 55-и армейски корпус
|-
|colspan=2 | ''' 1944 г.'''
|-
| Юни
| 41-и танков корпус, 35-и и 55-и армейски корпус
|-
|colspan=2 | ''' 1945 г.'''
|-
| Март
| '''5-ти СС планински корпус''': 32-ра СС гренадирска дивизия{{Br}}'''11-и армейски корпус:''' [[25-та танкова-гренадирска дивизия (Вермахт)|25-та танкова-гренадирска дивизия]] и 712-та пехотна дивизия{{Br}}'''101-и армейски корпус''': пехотна дивизия „Берлин“ и „Дьобериц“
|-
|}
 
=== Командири ===
* Генерал-полковник [[Йоханес Бласковитц]] (15 май 1940 - – 29 Маймай 1940 г.)
* Генерал-полковник [[Адолф Щраус]] (30 май 1940 - – 14 януари 1942 г.)
* Фелдмаршал [[Валтер Модел]] (15 януари 1942 - – 3 ноември 1943 г.)
* Генерал-полковник [[Йозев Харп]] (4 ноември 1943 - – 19 май 1944 г.)
* Генерал от пехотата [[Ханс Йордан]] (20 май 1944 - – 26- юни 1944 г.)
* Генерал от танковите войски [[Николаус фон Форман]] (27 юни, 1944 г - – 31 август, 1944)
* Генерал от танковите войски [[Смило фон Лютвиц]] (1 септември 1944 - – 19 януари 1945 г.)
* Генерал от пехотата [[Теодор Бусе]] (20 януари 1945 - – 2 май 1945 г.)
 
== Вижте също ==