Самоубийство: Разлика между версии

| Image = Edouard Manet 059.jpg| Caption = ''[[Самоубийството|Самоубийството]]'' от [[Едуар Мане]], 1877–1881 г.

'''Самоубийство''' ([[латински език|лат.]] ''suicidium'', от ''sui caedere'', „да се убия“) е акт, при който човек умишлено причинява собствената си [[смърт]]. Самоубийството често се извършва от [[депресия|отчаяние]], причината за което често се отдава на [[психично разстройство]] като [[депресия]], [[биполярно разстройство]], [[шизофрения]], [[алкохолизъм]] или [[злоупотреба с психоактивни вещества|злоупотреба с [[наркотици]].<ref name=Hawton2009>{{cite journal |author=Hawton K, van Heeringen K |title=Suicide|journal=Lancet |volume=373 |issue=9672 |pages=1372–81 |year=2009 |month=April |pmid=19376453 |doi= 10.1016/S0140-6736(09)60372-X}}</ref> Често роля играят фактори на стреса, [[финансови затруднения]] или проблеми в [[междуличностни отношения|междуличностните отношения]]. Мерките за предотвратяване на самоубийствата включват ограничаване на достъпа до [[оръжия]], лечение на [[Психично заболяване|психичните заболявания]] и злоупотребата с наркотици и подобряване на икономическото развитие.

Най-често използваният метод за самоубийство е различен в различните страни и отчасти е свързан с достъпа до различни средства. Най-често срещаните методи включват [[обесване]], [[отравяне]] с [[пестициди]] и [[огнестрелни оръжия]]. Всяка година около 800 000 до един милион души умират в резултат на самоубийство, което го нарежда на 10-то място сред водещите причини за смърт в света.<ref name=Hawton2009/><ref name=Var2012/> Самоубийствата са по-чести при мъжете, отколкото жените, като три до четири пъти е по-вероятно мъжете да се самоубият, отколкото жените. <ref>{{cite book|last=Meier|first=Marshall B. Clinard, Robert F.|title=Sociology of deviant behavior|year=2008|publisher=Wadsworth Cengage Learning|location=Belmont, CA|isbn=978-0-495-81167-1|page=169|url=http://books.google.co.uk/books?id=VB3OezIoI44C&pg=PA169|edition=14th ed.}}</ref> Изчислено е, че всяка година има 10 до 20 милиона [[неуспешен опит за самоубийство|опити за самоубийство без летален изход]].<ref>{{cite journal|author=Bertolote JM, Fleischmann A |title=Suicide and psychiatric diagnosis: a worldwide perspective |journal=World Psychiatry|volume=1 |issue=3 |pages=181–5 |year=2002 |month=October |pmid=16946849 |pmc=1489848 }}</ref> Опитите са по-често явление сред младите хора и жените.

<!--История, общество и култура -->

Възгледите за самоубийството са повлияни от широк кръг екзистенциални теми като религия, [[честрелигия]], чест и [[смисъл на [[Живот|живота]]. [[Авраамически религии|Авраамическите религии]] по традиция смятат самоубийството за [[грях|престъпление срещу Бога ([[грях]]) поради вярването в [[святост на живота|светостта на живота]]. През епохата на [[самурай|самураите]] в [[Япония]] [[сепуку|''сепуку'']] е било смятано за средство за изкупление на провала или като форма на протест. [[Сати (практика)|''Сати'']] е погребална практика в [[хиндуизъм|хиндуизма]], която сега е извън закона, при която от [[Вдовица#Вдовиците в индийската култура|вдовицата]] се очаквало [[самопринасяне в жертва|да се принесе в жертва]] на погребалната клада на съпруга си или по свое желание, или под натиска на семейството и обществото.<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/worldservice/learningenglish/news/words/general/020807_witn.shtml|title=Indian woman commits sati suicide |publisher=Bbc.co.uk |date=2002-08-07 |accessdate=2010-08-26}}</ref>

Докато по-рано самоубийството и опитът за самоубийство са били наказвани от закона, в повечето западни страни вече не е така. То остава криминално престъпление в повечето ислямски страни. През [[20-ти век|20-ти]] и [[21 век|21-ви век]], самоубийството под формата на [[принасяне в жертва|саможертва]] се използва като средство за протест, а [[камикадзе|камикадзето]]то и [[самоубийствен атентат|самоубийствените бомбени атентати]] се използват като военна или терористична тактика.<ref>{{cite journal|last=Aggarwal|first=N|title=Rethinking suicide bombing.|journal=Crisis|year=2009|volume=30|issue=2|pages=94–7|pmid=19525169|doi=10.1027/0227-5910.30.2.94}}</ref>

Самоубийството, наричано още „завършено самоубийство“, е „акт на отнемане на собствения живот“.<ref>{{cite book|title=Stedman's medical dictionary|year=2006|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=978-0-7817-3390-8|edition=28th ed.}}</ref> Опитът за самоубийство или нефаталното суицидно поведение е [[самонараняване]] с желанието да се сложи край на живота, което не завършва със смърт.<ref name=Krug2002>{{cite book|last=Krug|first=Etienne|title=World Report on Violence and Health (Vol. 1)|year=2002|publisher=World Health Organization|location=Genève|isbn=978-92-4-154561-7|page=185|url=http://books.google.ca/books?id=db9OHpk-TksC&pg=PA185}}</ref> [[''Асистирано самоубийство]]'' има когато едно лице помага индиректно на друго да постигне собствената си смърт, като предостави съвет или средствата за целта.<ref name=Gullota2002>{{cite book|last=Gullota|first=edited by Thomas P.|title=The encyclopedia of primary prevention and health promotion|year=2002|publisher=Kluwer Academic/Plenum|location=New York|isbn=978-0-306-47296-1|page=1112|url=http://books.google.ca/books?id=Elx37xzO0bsC&pg=PA1112|coauthors=Bloom, Martin}}</ref> То се различава от [[евтаназия]]та, при която друго лице приема по-активна роля допринасяща за смъртта на човек.<ref name=Gullota2002/> [[Суицидна идеация|''Суицидната идеация]]'' е обмисляне на отнемането на собствения живот.<ref name=Krug2002/>

Факторите, които повлияват риска от самоубийство включват [[психично разстройство|психични заболявания]], [[злоупотреба с наркотици]], психологични състояния, културно, семейно и социално положение и [[генетична обремененост]].<ref name="Hawton2012" /> [[Психично разстройство|Психичните заболявания]] и злоупотребата с [[психоактивно вещество|психотропни вещества]] често съществуват успоредно.<ref name="Drug2011" /> Останалите рискови фактори включват предишни опити за самоубийство,<ref name="EB2011" /> непосредствена наличност на средства за извършване на деянието, семейна история на самоубийства или наличие на [[травматично увреждане на [[Човешки мозък|мозъка]].<ref>{{cite journal|last=Simpson|first=G|coauthors=Tate, R|title=Suicidality in people surviving a traumatic brain injury: prevalence, risk factors and implications for clinical management.|journal=Brain injury : [BI]|date=2007 Dec|volume=21|issue=13–14|pages=1335–51|pmid=18066936|doi=10.1080/02699050701785542}}</ref> Установено е например, че броят на самоубийствата е по-голям в домакинства с огнестрелно оръжие, отколкото в домакинства без такова.<ref name="Miller 393–408">{{cite journal|last=Miller|first=M|coauthors=Azrael, D; Barber, C|title=Suicide mortality in the United States: the importance of attending to method in understanding population-level disparities in the burden of suicide.|journal=Annual review of public health|date=2012 Apr|volume=33|pages=393–408|pmid=22224886|doi=10.1146/annurev-publhealth-031811-124636}}</ref> [[Социоикономика|Социално-икономически]] фактори като [[безработица]], [[бедност]], [[бездомник|бездомност]] и [[дискриминация]] може да породят мисли за самоубийство.<ref>{{cite journal |author=Qin P, Agerbo E, Mortensen PB |title=Suicide risk in relation to socioeconomic, demographic, psychiatric, and familial factors: a national register-based study of all suicides in Denmark, 1981–1997 |journal=Am J Psychiatry |volume=160 |issue=4 |pages=765–72|year=2003 |month=April |pmid=12668367 |doi=10.1176/appi.ajp.160.4.765}}</ref> Около 15-40% от хората оставят [[предсмъртно писмо]].<ref>{{cite book|last=Gilliland|first=Richard K. James, Burl E.|title=Crisis intervention strategies|publisher=Brooks/Cole|location=Belmont, CA|isbn=978-1-111-18677-7|page=215|url=http://books.google.ca/books?id=E2sKf-sexZwC&pg=PA215|edition=7th ed.}}</ref> Генетичните причини съставляват между 38 и 55% от факторите за суицидно поведение.<ref name=Brent2008>{{cite journal|last=Brent|first=DA|coauthors=Melhem, N|title=Familial transmission of suicidal behavior.|journal=The Psychiatric clinics of North America|date=2008 Jun|volume=31|issue=2|pages=157–77|pmid=18439442|doi=10.1016/j.psc.2008.02.001|pmc=2440417}}</ref> При [[ветеран|военните ветерани]] има по-голям риск от самоубийство, дължащ се отчасти поради по-честите случаи на психични заболявания и проблеми с физическото здраве, свързани с преживяваното по време на [[война]]та.<ref name=Martyr2009>{{cite journal|last=Rozanov|first=V|coauthors=Carli, V|title=Suicide among war veterans.|journal=International journal of environmental research and public health|date=2012 Jul|volume=9|issue=7|pages=2504–19|pmid=22851956|doi=10.3390/ijerph9072504|pmc=3407917}}</ref>

[[Психично разстройство|Психичните разстройства]] често съпътстват самоубийството, като се проявяват при 27<ref name="University of Manchester Centre for Mental Health and Risk">{{cite web|last=University of Manchester Centre for Mental Health and Risk|title=The National Confidential Inquiry into Suicide and Homicide by People with Mental Illness|url=http://www.medicine.manchester.ac.uk/cmhr/centreforsuicideprevention/nci/reports/annual_report_2012.pdf|accessdate=25 July 2012}}</ref> до повече от 90% от случаите.<ref name=EB2011/> При хората, приети в [[Психиатрична болница|психиатрично заведение]], рискът от успешен опит за самоубийство през целия им живот е 8,6%.<ref name=EB2011/> Половината от всички хора, които умират при самоубийство, може да страдат от [[депресия]]. При наличието на такова разстройство или на някое от другите [[афективни разстройства]] като [[биполярно разстройство]], рискът от самоубийство нараства 20 пъти.<ref name=Che2012>{{cite book|last=Chehil|first=Stan Kutcher, Sonia|title=Suicide Risk Management A Manual for Health Professionals.|publisher=John Wiley & Sons|location=Chicester|isbn=978-1-119-95311-1|pages=30–33|year=2012|url=http://books.google.ca/books?id=fV8_1u0c7l0C&pg=PA31|edition=2nd ed.}}</ref> Други състояния свързани с това включват [[шизофрения]] (14%), [[разстройство на личността|разстройства на личността]] (14%),<ref>{{cite journal|last=Bertolote|first=JM|coauthors=Fleischmann, A; De Leo, D; Wasserman, D|title=Psychiatric diagnoses and suicide: revisiting the evidence.|journal=Crisis|year=2004|volume=25|issue=4|pages=147–55|pmid=15580849}}</ref> [[биполярно разстройство]],<ref name=Che2012/> и [[посттравматичен стрес]].<ref name=EB2011/> Около 5% от хората с [[шизофрения]] умират в резултат на самоубийство.<ref name=Lancet09>{{cite journal |author=[[Jim van Os|van Os J]], Kapur S |title=Schizophrenia |journal=Lancet |volume=374 |issue=9690|pages=635–45 |year=2009|month=August |pmid=19700006|doi=10.1016/S0140-6736(09)60995-8|url=http://xa.yimg.com/kq/groups/19525360/611943554/name/Schizophrenia+-+The+Lancet.pdf}}</ref> [[Хранителни разстройства|Хранителните разстройства]] са друг високорисков фактор.<ref name=Tint2010/>

Историята на предишни опити за самоубийство е най-сериозната прогноза за успешно извършване на самоубийство.<ref name=EB2011>{{cite journal|last=Chang|first=B|coauthors=Gitlin, D; Patel, R|title=The depressed patient and suicidal patient in the emergency department: evidence-based management and treatment strategies.|journal=Emergency medicine practice|date=2011 Sep|volume=13|issue=9|pages=1–23; quiz 23–4|pmid=22164363}}</ref> При приблизително 20% от самоубийствата е имало предишен опит и от тези, които са опитвали да се самоубият 1% успяват да го направят в рамките на една година<ref name=EB2011/>, а повече от 5% извършват самоубийство след 10&nbsp; години.<ref name=Tint2010/> Макар актовете на [[самонараняване]] да не се считат за опити за самоубийство, наличието на склонност към самонараняване е свързано с повишен риск от самоубийство.<ref>{{cite journal | pmid = 17606825 | doi=10.1001/archpedi.161.7.634 | volume=161 | issue=7 | title=The relationship between self-injurious behavior and suicide in a young adult population | year=2007 |month=July | author=Whitlock J, Knox KL | journal=Arch Pediatr Adolesc Med | pages=634–40}}</ref>

При приблизително 80% от успешните самоубийства човекът е посещавал лекар в рамките на една година преди смъртта си,<ref name=Pir1998/> като 45% от хората са посещавали специалист в рамките на месец преди самоубийството. <ref>{{cite journal|last=Luoma|first=JB|coauthors=Martin, CE; Pearson, JL|title=Contact with mental health and primary care providers before suicide: a review of the evidence.|journal=The American Journal of Psychiatry|date=2002 Jun|volume=159|issue=6|pages=909–16|pmid=12042175}}</ref> Между 25 и 40% от тези, които са извършили успешно самоубийство, са имали контакт със служби по [[психично здраве]] през предходната година.<ref name="University of Manchester Centre for Mental Health and Risk"/><ref name=Pir1998>{{cite journal|last=Pirkis|first=J|coauthors=Burgess, P|title=Suicide and recency of health care contacts. A systematic review.|journal=The British journal of psychiatry : the journal of mental science|date=1998 Dec|volume=173|pages=462–74|pmid=9926074}}</ref>

[[Злоупотреба с психоактивни вещества|Злоупотребата с [[психоактивни вещества]] е вторият най-често срещан [[рисков фактор]] за самоубийство след тежката [[депресия]] и [[биполярно разстройство|биполярното разстройство]].<ref>{{cite book|last=Perrotto|first=Jerome D. Levin, Joseph Culkin, Richard S.|title=Introduction to chemical dependency counseling|year=2001|publisher=Jason Aronson|location=Northvale, N.J.|isbn=978-0-7657-0289-0|pages=150–152|url=http://books.google.com/?id=felzn3Ntd-cC&pg=RA1-PA151}}</ref> Хроничната злоупотреба с психоактивни вещества и [[интоксикация|острата интоксикация]] са взаимно свързани.<ref name=Drug2011/><ref name=Fadem2004/> Когато е в комбинация с [[опечаление|тежка загуба на близък човек]] рискът се повишава още повече.<ref name=Fadem2004>{{cite book|last=Fadem|first=Barbara|title=Behavioral science in medicine|year=2004|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=978-0-7817-3669-5|page=217|url=http://books.google.ca/books?id=KB-g-oBfApsC&q=217}}</ref> Освен това злоупотребата с психоактивни вещества е свързана с психични разстройства.<ref name=Drug2011/>

Когато извършат самоубийство, повечето хора са под въздействието на [[успокоително|седативно-хипнотични вещества]] (като [[Алкохолна напитка|алкохол]] или [[Бензодиазепин|бензодиазепини]]) <ref name=Youssef2008>{{cite journal |author=Youssef NA, Rich CL |title=Does acute treatment with sedatives/hypnotics for anxiety in depressed patients affect suicide risk? A literature review |journal=Ann Clin Psychiatry |volume=20 |issue=3|pages=157–69 |year=2008|pmid=18633742 |doi=10.1080/10401230802177698 |url=}}</ref>, като развит алкохолизъм има в между 15 до 61% от случаите.<ref name=Drug2011/> В страните, в които има по-висок процент на употреба на алкохол и по-голям брой питейни заведения, обикновено се отчита и по-голям процент на самоубийствата,<ref name=ETOH2006/> като тази връзка се отнася по-скоро към употребата на [[дестилиран спирт]], отколкото към общата употреба на алкохол.<ref name=Drug2011/> Около 2,2–3,4% от хората, лекувани за алкохолизъм през даден период от живота им, умират вследствие на самоубийство.<ref name=ETOH2006>{{cite journal|last=Sher|first=L|title=Alcohol consumption and suicide.|journal=QJM : monthly journal of the Association of Physicians|date=2006 Jan|volume=99|issue=1|pages=57–61|pmid=16287907|doi=10.1093/qjmed/hci146}}</ref> Алкохолиците, които правят опит за самоубийство, обикновено са мъже, по-възрастни и вече са опитвали да се самоубият.<ref name=Drug2011/> Между 3 и 35% от смъртните случаи сред употребяващите [[хероин]] се дължат на самоубийство (приблизително 14 пъти повече, отколкото при тези, които не употребяват).<ref>{{cite journal |author=Darke S, Ross J |title=Suicide among heroin users: rates, risk factors and methods|journal=Addiction |volume=97 |issue=11 |pages=1383–94 |year=2002|month=November |pmid=12410779 |doi= 10.1046/j.1360-0443.2002.00214.x|url=http://onlinelibrary.wiley.com/resolve/openurl?genre=article&sid=nlm:pubmed&issn=0965-2140&date=2002&volume=97&issue=11&spage=1383}}</ref>

<!--Стимуланти -->

Злоупотребата с [[кокаин]] и [[метамфетамин]]и има тясна връзка със самоубийството.<ref name=Drug2011/><ref>{{cite journal|last=Darke|first=S|coauthors=Kaye, S; McKetin, R; Duflou, J|title=Major physical and psychological harms of methamphetamine use.|journal=Drug and alcohol review|date=2008 May|volume=27|issue=3|pages=253–62|pmid=18368606|doi=10.1080/09595230801923702}}</ref> При употребяващите кокаин рискът е най-голям през фазата на оттегляне от наркотика.<ref>{{cite book|last=Jr|first=Frank J. Ayd,|title=Lexicon of psychiatry, neurology, and the neurosciences|year=2000|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia [u.a.]|isbn=978-0-7817-2468-5|page=256|url=http://books.google.ca/books?id=ea_QVG2BFy8C&q=256|edition=2nd ed.}}</ref> При хората, които са използвали [[инхалант]]и също съществува значителен риск, като около 20% правят опит за самоубийство в даден момент, а повече от 65% го обмислят.<ref name=Drug2011/> [[Тютюнопушене|Пушенето на цигари]] се свързва с риск от самоубийство.<ref name=Hughes2008>{{cite journal|last=Hughes|first=JR|title=Smoking and suicide: a brief overview.|journal=Drug and alcohol dependence|date=2008 Dec 1|volume=98|issue=3|pages=169–78|pmid=18676099|doi=10.1016/j.drugalcdep.2008.06.003}}</ref> Няма много доказателства за това защо съществува тази връзка обаче има хипотеза, че хората, които са предразположени към пушене, са предразположени и към самоубийство, че пушенето предизвиква здравословни проблеми, които карат хората да изпитват желание да сложат край на живота си и че пушенето засяга химията в мозъка като причинява склонност към самоубийство.<ref name=Hughes2008/> [[Марихуана|Канабисът]] обаче, приеман самостоятелно, явно не повишава този риск.<ref name=Drug2011/>

[[Хазартна зависимост|Хазартната зависимост]] е свързана с повишена [[склонност към самоубийство]] и опити за това в сравнение с масовото население.<ref>{{cite book |first1=Stefano |last1=Pallanti |first2=Nicolò Baldini |last2=Rossi|first3=Eric |last3=Hollander |chapter=11. Pathological Gambling |editor1-first=Eric|editor1-last=Hollander |editor2-first=Dan J. | editor2-last=Stein |title=Clinical manual of impulse-control disorders |url=http://books.google.com/books?id=u2wVP8KJJtcC&pg=PA253 |year=2006|publisher=American Psychiatric Pub |isbn=978-1-58562-136-1 |page=253}}</ref> Между 12 и 24% от патологичните комарджии правят опит за самоубийство.<ref name=Oliv2008/> Процентът на самоубийствата сред техните съпруги е три пъти по-голям от този при масовото население.<ref name=Oliv2008>{{cite journal|last=Oliveira|first=MP|coauthors=Silveira, DX; Silva, MT|title=[Pathological gambling and its consequences for public health].|journal=Revista de saude publica|date=2008 Jun|volume=42|issue=3|pages=542–9|pmid=18461253}}</ref> Други фактори, които увеличават риска при хазартно зависимите, включват психични заболявания, злоупотреба с алкохол и наркотици.<ref>{{cite journal|last=Hansen|first=M|coauthors=Rossow, I|title=[Gambling and suicidal behaviour].|journal=Tidsskrift for den Norske laegeforening : tidsskrift for praktisk medicin, ny raekke|date=2008 Jan 17|volume=128|issue=2|pages=174–6|pmid=18202728}}</ref>

Съществува връзка между склонността към самоубийство и физическите здравословни проблеми, в това число<ref name=Tint2010/> [[хронична болка]],<ref>{{cite journal|last=Manthorpe|first=J|coauthors=Iliffe, S|title=Suicide in later life: public health and practitioner perspectives.|journal=International journal of geriatric psychiatry|date=2010 Dec|volume=25|issue=12|pages=1230–8|pmid=20104515|doi=10.1002/gps.2473}}</ref> [[травматично увреждане на мозъка]],<ref>{{cite journal |author=Simpson GK, Tate RL |title=Preventing suicide after traumatic brain injury: implications for general practice |journal=Med. J. Aust. |volume=187|issue=4 |pages=229–32 |year=2007 |month=August|pmid=17708726|url=http://www.mja.com.au/public/issues/187_04_200807/sim11240_fm.html}}</ref> [[Рак (болест)|рак]],<ref name=Ang2012>{{cite journal|last=Anguiano|first=L|coauthors=Mayer, DK; Piven, ML; Rosenstein, D|title=A literature review of suicide in cancer patients.|journal=Cancer nursing|date=2012 Jul–Aug|volume=35|issue=4|pages=E14-26|pmid=21946906|doi=10.1097/NCC.0b013e31822fc76c}}</ref> [[хемодиализа]], [[ХИВ]], [[лупус]] и други.<ref name=Tint2010/> Диагнозата рак приблизително удвоява последващия риск от самоубийство.<ref name=Ang2012/> Широкото разпространение на засилена склонност към самоубийство продължава и след коригиране на депресивни заболявания и злоупотреба с алкохол. При хората с повече от едно заболяване рискът е особено висок. В Япония здравословните проблеми се сочат като първостепенна причина за самоубийство.<ref>{{cite book|last=Yip|first=edited by Paul S.F.|title=Suicide in Asia : causes and prevention|year=2008|publisher=Hong Kong University Press|location=Hong Kong|isbn=9789622099432|page=11|pages=http://books.google.ca/books?id=HuHQbtlyM40C&pg=PA11}}</ref>

Нарушения на съня като [[безсъние]]<ref>{{cite journal|last=Ribeiro|first=JD|coauthors=Pease, JL; Gutierrez, PM; Silva, C; Bernert, RA; Rudd, MD; Joiner TE, Jr|title=Sleep problems outperform depression and hopelessness as cross-sectional and longitudinal predictors of suicidal ideation and behavior in young adults in the military.|journal=Journal of Affective Disorders|date=2012 Feb|volume=136|issue=3|pages=743–50|pmid=22032872|doi=10.1016/j.jad.2011.09.049}}</ref> и [[сънна апнея]] са рискови фактори за депресия и самоубийство. В някои случаи нарушенията на съня могат да бъдат рисков фактор, независимо от депресията.<ref>{{cite journal|last=Bernert|first=RA|coauthors=Joiner TE, Jr; Cukrowicz, KC; Schmidt, NB; Krakow, B|title=Suicidality and sleep disturbances.|journal=Sleep|date=2005 Sep|volume=28|issue=9|pages=1135–41|pmid=16268383}}</ref> Редица други заболявания могат да имат симптоми, подобни на разстройства на [[Настроение|настроението]], включително [[хипотиреоидизъм]], [[болест на Алцхаймер|Алцхаймер]], [[мозъчен тумор|мозъчни тумори]], [[лупус]], както и странични ефекти от редица лекарства (като например [[Блокер (фармакология)|бета-блокерблокери]]и и [[стероид]]и).<ref name=EB2011/>

Редица психологически състояния повишават риска от самоубийство, в това число [[безнадеждност]], загуба на насладата от живота, [[депресия]] и [[тревожност]].<ref name=Che2012/> Слабата способност за решаване на проблеми, загубата на уменията, които даден човек е имал, и недостатъчният контрол на импулсите, също играят роля.<ref name=Che2012/><ref name=Joiner2005>{{cite journal|last=Joiner TE|first=Jr|coauthors=Brown, JS; Wingate, LR|title=The psychology and neurobiology of suicidal behavior.|journal=Annual review of psychology|year=2005|volume=56|pages=287–314|pmid=15709937|doi=10.1146/annurev.psych.56.091103.070320}}</ref> При по-възрастните хора е важно усещането, че са в тежест на другите.<ref name=Van2011>{{cite journal|last=Van Orden|first=K|coauthors=Conwell, Y|title=Suicides in late life.|journal=Current psychiatry reports|date=2011 Jun|volume=13|issue=3|pages=234–41|pmid=21369952|doi=10.1007/s11920-011-0193-3|pmc=3085020}}</ref><ref name=Van2011/>

Някои хора може да прибегнат до самоубийство, за да избегнат [[тормоз]] или [[предразсъдък|предразсъдъци]].<ref name=Cox2012>{{cite journal |last1= Cox |first1= William T. L. |last2= Abramson |first2= Lyn Y. |last3= Devine |first3= Patricia G. |last4= Hollon |first4= Steven D.|year= 2012 |title= Stereotypes, Prejudice, and Depression: The Integrated Perspective |journal= [[Perspectives on Psychological Science (journal)|Perspectives on Psychological Science]] |volume= 7 |issue= 5 |pages= 427–449 |publisher= |doi= 10.1177/1745691612455204|url=http://pps.sagepub.com/content/7/5/427.abstract |accessdate=}}</ref> История на [[сексуално насилие]] в детството<ref>{{cite journal|last=Wegman|first=HL|coauthors=Stetler, C|title=A meta-analytic review of the effects of childhood abuse on medical outcomes in adulthood.|journal=Psychosomatic Medicine|date=2009 Oct|volume=71|issue=8|pages=805–12|pmid=19779142|doi=10.1097/PSY.0b013e3181bb2b46}}</ref> и период, прекаран в [[приемни грижи]] също са рискови фактори.<ref>{{cite journal|last=Oswald|first=SH|coauthors=Heil, K; Goldbeck, L|title=History of maltreatment and mental health problems in foster children: a review of the literature.|journal=Journal of pediatric psychology|date=2010 Jun|volume=35|issue=5|pages=462–72|pmid=20007747|doi=10.1093/jpepsy/jsp114}}</ref> Смята се, че на сексуалното насилие се дължи около 20% от общия риск.<ref name=Brent2008/>

[[Еволюционна психология|Еволюционното]] обяснение на самоубийството е, че то може да подобри [[функционална ефективност|функционалната ефективност]]. Това може да стане, ако лицето, което извършва самоубийство, не може да има повече деца и отнема ресурси от роднини, като продължава да живее. Обратно на това, смъртните случаи на здрави юноши вероятно не увеличават функционалната ефективност. [[Адаптация]]та към една много различна наследствена среда може да бъде неприспособима в текущата среда.<ref name=Joiner2005/><ref>{{cite journal|last=Confer|first=Jaime C.|coauthors=Easton, Judith A.; Fleischman, Diana S.; Goetz, Cari D.; Lewis, David M. G.; Perilloux, Carin; Buss, David M.|title=Evolutionary psychology: Controversies, questions, prospects, and limitations.|journal=American Psychologist|date=1 January 2010|volume=65|issue=2|pages=110–126|doi=10.1037/a0018413|pmid=20141266}}</ref>

Бедността се свързва с риск от самоубийство.<ref name=Stark2011>{{cite journal|last=Stark|first=CR|coauthors=Riordan, V; O'Connor, R|title=A conceptual model of suicide in rural areas.|journal=Rural and remote health|year=2011|volume=11|issue=2|page=1622|pmid=21702640}}</ref>Увеличаването на относителната бедност в сравнение с тази около даден човек увеличава риска от самоубийство.<ref>{{cite journal|last=Daly|first=Mary|title=Relative Status and Well-Being: Evidence from U.S. Suicide Deaths|journal=Federal Reserve Bank of San Francisco Working Paper Series|date=Sept 2012|url=http://www.frbsf.org/publications/economics/papers/2012/wp12-16bk.pdf}}</ref> Над 200 000 земеделски производители в [[Индия]] са извършили [[самоубийства на фермери в Индия|самоубийство]] от 1997 г. насам, което отчасти се дължи на проблеми, свързани с [[дълг]]оведългове.<ref>{{cite news|last=Lerner|first=George|title=Activist: Farmer suicides in India linked to debt, globalization|url=http://articles.cnn.com/2010-01-05/world/india.farmer.suicides_1_farmer-suicides-andhra-pradesh-vandana-shiva?_s=PM:WORLD|accessdate=13 February 2013|newspaper=CNN World|date=Jan 5,2010}}</ref> В [[Китайска народна република|Китай]] вероятността за самоубийство е три пъти по-голяма в селските, отколкото в градските райони, като това донякъде се обяснява с финансовите затруднения в тази част на страната.<ref>{{cite journal|last=Law|first=S|coauthors=Liu, P|title=Suicide in China: unique demographic patterns and relationship to depressive disorder.|journal=Current psychiatry reports|date=2008 Feb|volume=10|issue=1|pages=80–6|pmid=18269899}}</ref>

Медиите, в това число и интернет, играят важна роля.<ref name=Hawton2012/ Начинът, по който те описват самоубийството може да има отрицателен ефект при голям брой очебийни, повтарящи се репортажи, които прославят или придават романтичен характер на самоубийството, като по този начин оказват голямо влияние.<ref name=Boh2012>{{cite journal|last=Bohanna|first=I|coauthors=Wang, X|title=Media guidelines for the responsible reporting of suicide: a review of effectiveness.|journal=Crisis|year=2012|volume=33|issue=4|pages=190–8|pmid=22713977|doi=10.1027/0227-5910/a000137}}</ref> При даване на подробно описание на начин за самоубийство чрез специфични средства, този метод на самоубийство може да придобие по-голяма популярност сред масовото население.<ref name=Yip2012/>

Това задейства „лавина“ от самоубийства или [[подражателско самоубийство|подражателски самоубийства]], известни като [[ефект на Вертер]], по името на главния герой от произведението на [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]] – - „''[[Страданията на младия Вертер]]''“, който се самоубива.<ref name=Sia2012/> Този риск е по-голям при юноши, които могат да видят смъртта в романтична светлина.<ref>{{cite journal |author=Stack S |title=Suicide in the media: a quantitative review of studies based on non-fictional stories |journal=Suicide Life Threat Behav |volume=35 |issue=2 |pages=121–33|year=2005 |month=April |pmid=15843330 |doi=10.1521/suli.35.2.121.62877 }}</ref> Оказва се, че докато новинарските медии имат значителен ефект, влиянието на развлекателните е съмнително.<ref>{{cite journal|author=Pirkis J |title=Suicide and the media

|journal=Psychiatry |volume=8 |issue=7 |pages=269–271 |date=July 2009 |doi=10.1016/j.mppsy.2009.04.009|url=http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1476179309000 72X}}</ref> Противоположен на ефекта Вертер е предложеният [[ефект на Папагено]], при който обхващането на ефективни [[механизми за справяне]] може да има защитен ефект. Терминът е наречен на герой в операта на [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]] ''„[[Вълшебната флейта]]“'', който се страхува от загубата на любим човек и е готов да се самоубие, но получава помощ от приятелите си.<ref name=Sia2012>{{cite journal|last=Sisask|first=M|coauthors=Värnik, A|title=Media roles in suicide prevention: a systematic review.|journal=International journal of environmental research and public health|date=2012 Jan|volume=9|issue=1|pages=123–38|pmid=22470283|doi=10.3390/ijerph9010123|pmc=3315075}}</ref> Ако медиите следват съответните указания за изготвяне на репортажи, рискът от самоубийство може да бъде намален.<ref name=Boh2012/> Постигането на консенсус с индустрия обаче може да бъде трудно, особено в дългосрочен план.<ref name=Boh2012/>

[[''Рационално самоубийство]]'' се нарича мотивираното отнемане на собствения живот,<ref name=Loue2008>{{cite book|last=Loue|first=Sana|title=Encyclopedia of aging and public health : with 19 tables|year=2008|publisher=Springer|location=New York, NY|isbn=978-0-387-33753-1|page=696|url=http://books.google.ca/books?id=rTMrB0AutLwC&pg=PA696}}</ref> въпреки че някои смятат, че самоубийството никога не е логично.<ref name=Loue2008/> Актът на отнемането на нечий живот за благото на другите е известен като [[''алтруистично самоубийство]]''.<ref name=Moody2010>{{cite book|last=Moody|first=Harry R.|title=Aging : concepts and controversies|year=2010|publisher=Pine Forge Press|location=Los Angeles|isbn=978-1-4129-6966-6|page=158|url=http://books.google.ca/books?id=qj8GS77QAgwC&pg=PA158|edition=6th ed.}}</ref> Пример за това са по-възрастни хора, които сами отнемат живота си, за да оставят по-големи количества храна за по-младите хора в общността.<ref name=Moody2010/> В някои [[ескимоси|ескимоски]] култури това се приема като акт на уважение, смелост или мъдрост.<ref name=Hales2012/>

[[''Самоубийствен атентат]]'' е политическо действие, при което атакуващият упражнява насилие срещу други, като разбира, че това ще доведе до собствената му смърт.<ref>{{cite book|last=editor|first=Tarek Sobh,|title=Innovations and advances in computer sciences and engineering|year=2010|publisher=Springer Verlag|location=Dordrecht|isbn=978-90-481-3658-2|page=503|url=http://books.google.ca/books?id=B-Zf1sQZapMC&pg=PA503|edition=Online-Ausg.}}</ref> Някои атентатори-самоубийци се опитват да постигнат [[мъченик|мъченичество]].<ref name=Martyr2009/> [[Камикадзе]] мисии се извършват като дълг към по-висша кауза или като морално задължение.<ref name=Hales2012>{{cite book|last=Hales|first=edited by Robert I. Simon, Robert E.|title=The American Psychiatric Publishing textbook of suicide assessment and management|publisher=American Psychiatric Pub.|location=Washington, DC|isbn=978-1-58562-414-0|page=714|url=http://books.google.ca/books?id=H8tigTjBCRkC&pg=PA714|edition=2nd ed.}}</ref> [[Убийство и самоубийство]] е акт на [[убийство (право)|убийство]], при който дадено лице убива един или няколко души, а после се самоубива в рамките на една седмица.<ref>{{cite journal|last=Eliason|first=S|title=Murder-suicide: a review of the recent literature.|journal=The journal of the American Academy of Psychiatry and the Law|year=2009|volume=37|issue=3|pages=371–6|pmid=19767502}}</ref> [[Масово самоубийство|''Масови самоубийства]]'' често се извършват под [[социален натиск]], при което членовете се поддават на автономното решение на лидера.<ref>{{cite book|last=Smith|first=William Kornblum in collaboration with Carolyn D.|title=Sociology in a changing world|publisher=Wadsworth Cengage Learning|location=Belmont, CA|isbn=978-1-111-30157-6|page=27|url=http://books.google.ca/books?id=DtKcG6qoY5AC&pg=PT51|edition=9e [9th ed].}}</ref> Масови самоубийства, които могат да бъдат осъществени дори само от двама души, често се споменават като [[самоубийствен пакт]].<ref>{{cite book|last=Campbell|first=Robert Jean|title=Campbell's psychiatric dictionary|year=2004|publisher=Oxford University Press|location=Oxford|isbn=978-0-19-515221-0|page=636|url=http://books.google.ca/books?id=Vrlsos_O13UC&pg=PA636|edition=8th ed.}}</ref>

Водещите начини за самоубийство са различни в различните страни. Водещите методи в различните региони включват [[самоубийство чрез обесване|обесване]], [[отравяне с пестициди]] и [[огнестрелно оръжие|огнестрелни оръжия]].<ref>{{cite journal|author=Ajdacic-Gross V |title=Methods of suicide: international suicide patterns derived from the WHO mortality database |journal=Bull. World Health Organ. |volume=86 |issue=9 |pages=726–32 |year=2008|month=September |pmid=18797649 |pmc=2649482 |doi=10.2471/BLT.07.043489 |author-separator=,|author2=Weiss MG |author3=Ring M |display-authors=3 |last4=Hepp |first4=U |last5=Bopp |first5=M|last6=Gutzwiller |first6=F |last7=Rössler |first7=W}}</ref> Смята се, че тези разлики отчасти се дължат на достъпността на различните методи.<ref name=Yip2012/> Проучване в 56 държави установява, че обесването е най-честият метод в повечето от тях,<ref>Ajdacic-Gross, Vladeta, ''et al''.{{PDFlink|[http://www.scielosp.org/pdf/bwho/v86n9/a17v86n9.pdf "Methods„Methods of suicide: international suicide patterns derived from the WHO mortality database"database“]|267&nbsp;KB}}. ''[[Bulletin of the World Health Organization]]'' '''86''' (9): 726–732. September 2008. Accessed 2 August 2011.[http://www.webcitation.org/60dtCtOLM Archived] 2 August 2011. See[http://www.who.int/bulletin/volumes/86/9/07-043489/en/index.html html version]. The data can be seen here [http://www.who.int/bulletin/volumes/86/9/0042-9686_86_07-043489-table-T1.html]</ref> което представлява 53% от случаите на самоубийство при мъжете и 39% от тези при жените.<ref>{{cite book |editor1-first=Rory C.|editor1-last=O'Connor |editor2-first=Stephen |editor2-last=Platt |editor3-first=Jacki|editor3-last=Gordon |title=International Handbook of Suicide Prevention: Research, Policy and Practice|url=http://books.google.com/books?id=3fDGLWQtwFkC&pg=PA34 |date=1 June 2011 |publisher=John Wiley and Sons|isbn=978-1-119-99856-3|page=34}}</ref>

В световен мащаб 30% от самоубийствата се извършват с пестициди. Използването на този метод обаче варира значително – от 4% в [[Европа]] до над 50% в тихоокеанския район.<ref>{{cite journal |author=Gunnell D, Eddleston M, Phillips MR, Konradsen F |title=The global distribution of fatal pesticide self-poisoning: systematic review |journal=BMC Public Health |volume=7 |page=357 |year=2007 |pmid=18154668 |pmc=2262093|doi=10.1186/1471-2458-7-357}}</ref> Той е също често срещан в [[Латинска Америка]] поради лесния достъп до пестициди сред земеделското население.<ref name=Yip2012/> В много държави свръхдозата от наркотици заема приблизително 60% от самоубийствата сред жените и 30% сред мъжете.<ref>{{cite book|last=Geddes|first=John|title=Psychiatry|publisher=Oxford University Press|location=Oxford|isbn=978-0-19-923396-0|page=62|url=http://books.google.ca/books?id=F4THKWvbAPEC&pg=PA62|edition=4th ed.|coauthors=Price, Jonathan; Gelder, Rebecca McKnight ; with Michael; Mayou, Richard}}</ref> Много от тях са непланирани и настъпват по време на остър период на амбивалентност.<ref name=Yip2012/> Смъртността варира при различните методи. При използване на огнестрелни оръжия тя е 80-90%, при удавяне е 65-80%, при обесване – 60-85%, при вдишване на автомобилни газове – 40-60%, при скачане от високи сгради 35-60%, при [[Самоубийство чрез изгаряне на въглища|изгаряне на [[въглища]] – 40-50%, при използване на пестициди – 6-75%, при прием на свръхдоза [[лекарства]] 1,5-4%.<ref name=Yip2012/> Най-честите методи при опит за самоубийство се различават от най-честите успешни методи на самоубийство, като до 85% от опитите са чрез свръхдоза наркотици в [[развитите страни]].<ref name=Tint2010/>

В [[Съединените американски щати]] 57% от самоубийствата включват използване на огнестрелни оръжия, като този метод се използва малко по-често от мъжете, отколкото от жените.<ref name=EB2011/> Следващата най-честа причина е обесването при мъжете и самоотравяне при жените.<ref name=EB2011/> Взети заедно тези методи представляват около 40% от самоубийствата в САЩ.<ref name=USStats2005>{{cite web|url=http://www.suicide.org/suicide-statistics.html |title=U.S. Suicide Statistics (2005) |accessdate=2008-03-24}}</ref> В [[Швейцария]], където почти всеки притежава огнестрелно оръжие, най-много самоубийства се извършват чрез обесване. <ref>{{cite book|last=Eshun|first=edited by Sussie|title=Culture and mental health sociocultural influences, theory, and practice|year=2009|publisher=Wiley-Blackwell|location=Chichester, U.K.|isbn=9781444305814|page=301|url=http://books.google.ca/books?id=Y6uUDBBGqF4C&pg=PA301|coauthors=Gurung, Regan A.R.}}</ref> Скоковете с цел самоубийство са често явление в [[Хонконг]] и [[Сингапур]] и съставляват съответно 50 и 80% от случаите.<ref name=Yip2012/> В Китай най-често срещаният метод е приемът на пестициди.<ref name=WRVp196>{{cite book|last=Krug|first=Etienne|title=World Report on Violence and Health, Volume 1|year=2002|publisher=World Health Organization|location=Genève|isbn=9789241545617|page=196|pages=http://books.google.ca/books?id=db9OHpk-TksC&pg=PA196}}</ref> В Япония самоизкормването, известно като [[сепуку]] или харакири все още се практикува,<ref name=WRVp196/> но обесването е най-често използваният метод.<ref>{{cite book|last=(editor)|first=Diego de Leo|title=Suicide and euthanasia in older adults : a transcultural journey|year=2001|publisher=Hogrefe & Huber|location=Toronto|isbn=9780889372511|page=121}}</ref>

Ниските нива на [[мозъчен невротрофичен фактор]] (BDNF) са едновременно пряко свързани със самоубийството<ref>{{cite journal|last=Pjevac|first=M|coauthors=Pregelj, P|title=Neurobiology of suicidal behaviour.|journal=Psychiatria Danubina|date=2012 Oct|volume=24 Suppl 3|pages=S336-41|pmid=23114813}}</ref> и косвено свързани чрез ролята му при тежки форми на депресия, [[посттравматичен стрес]], шизофрения и [[обсесивно-компулсивно разстройство]].<ref>{{cite journal|last=Sher|first=L|title=The role of brain-derived neurotrophic factor in the pathophysiology of adolescent suicidal behavior.|journal=International journal of adolescent medicine and health|year=2011|volume=23|issue=3|pages=181–5|pmid=22191181}}</ref> [[Аутопсия|Аутопсиите]] установяват понижени нива на BDNF в [[амонов рог|амоновия рог]] и [[префронтален кортекс|префронталния кортекс]] при хора с или без психиатрични разстройства.<ref>{{cite journal|last=Sher|first=L|title=Brain-derived neurotrophic factor and suicidal behavior.|journal=QJM : monthly journal of the Association of Physicians|date=2011 May|volume=104|issue=5|pages=455–8|pmid=21051476|doi=10.1093/qjmed/hcq207}}</ref> Смята се, че [[серотонин]]ът, който представлява мозъчен [[невротрансмитер]], е нисък при тези, които извършват самоубийство. Това отчасти се основава на данни за повишени нива на [[5-HT2A рецептор]]и, установени след смъртта.<ref name=Dwi2012>{{cite book|last=Dwivedi|first=Yogesh|title=The neurobiological basis of suicide|year=2012|publisher=Taylor & Francis/CRC Press|location=Boca Raton, FL|isbn=978-1-4398-3881-5|page=166|url=http://books.google.ca/books?id=5hcOf_SM-U0C&pg=PA166}}</ref> Други доказателства включват намалени нива на продукт от разпадането на серотонина, [[5-хидроксииндолоцетна киселина]], в [[гръбначно-мозъчна течност|гръбначно-мозъчната течност]].<ref>{{cite book|last=Stein|first=edited by George|title=Seminars in general adult psychiatry|year=2007|publisher=Gaskell|location=London|isbn=978-1-904671-44-2|page=145|url=http://books.google.ca/books?id=6PGzHFuS1xkC&pg=PA145|edition=2. ed.|coauthors=Wilkinson, Greg}}</ref> Събирането на преки доказателства обаче е трудно.<ref name=Dwi2012/> Смята се, че [[епигенетика]]та – науката за промените в гените в резултат на влиянието на факторите на околната среда, които не изменят основното [[ДНК]], също играе роля при определянето на риска от самоубийство.<ref>{{cite journal|last=Autry|first=AE|coauthors=Monteggia, LM|title=Epigenetics in suicide and depression.|journal=Biological Psychiatry|date=2009 Nov 1|volume=66|issue=9|pages=812–3|pmid=19833253|doi=10.1016/j.biopsych.2009.08.033|pmc=2770810}}</ref>

Превенцията[[Превенция]]та на самоубийствата е термин, използван за общите усилия за намаляване на случаите на самоубийства чрез превантивни мерки. Ограничаването на достъпа до някои методи като огнестрелни оръжия или [[Токсин|токсини]] води до намаляване на риска.<ref name=Yip2012/><ref name=WHO2012/> Други мерки включват намаляването на достъпа до въглища и поставяне на прегради на мостовете и пероните в метростанциите.<ref name=Yip2012/> Лекуването на [[Пристрастеност|пристрастеността]] към наркотиците и алкохола, депресията и на хората, които в миналото са правили опит за самоубийство, също би могло да бъде ефективно.<ref name=WHO2012/> Някои предлагат намаляване на достъпа до алкохол като превантивна стратегия (като например чрез намаляване на броя на питейните заведения).<ref name=Drug2011>{{cite journal|last=Vijayakumar|first=L|coauthors=Kumar, MS; Vijayakumar, V|title=Substance use and suicide.|journal=Current opinion in psychiatry|date=2011 May|volume=24|issue=3|pages=197–202|pmid=21430536|doi=10.1097/YCO.0b013e3283459242}}</ref> Въпреки че [[гореща линия|горещите телефонни линии]] са често срещани, доказателствата, подкрепящи или оборващи тяхната ефективност, са недостатъчни.<ref>{{cite journal|last=Sakinofsky|first=I|title=The current evidence base for the clinical care of suicidal patients: strengths and weaknesses|journal=Canadian Journal of Psychiatry|date=2007 Jun|volume=52|issue=6 Suppl 1|pages=7S–20S|pmid=17824349}}</ref><ref>{{cite web|title=Suicide|url=http://www.surgeongeneral.gov/library/mentalhealth/chapter3/sec5_1.html|work=The United States Surgeon General|accessdate=4 September 2011}}</ref> При младите пълнолетни лица, които наскоро са обмисляли самоубийство, [[когнитивна поведенческа терапия|когнитивната поведенческа терапия]] изглежда дава добри резултати.<ref>{{cite journal|last=Robinson|first=J|coauthors=Hetrick, SE; Martin, C|title=Preventing suicide in young people: systematic review.|journal=The Australian and New Zealand journal of psychiatry|date=2011 Jan|volume=45|issue=1|pages=3–26|pmid=21174502|doi=10.3109/00048674.2010.511147}}</ref> [[Икономическо развитие|Икономическото развитие]], което води до намаляване на бедността може да доведе до ограничаване броя на самоубийствата.<ref name=Stark2011/> Усилията за увеличаване на социалните връзки, особено при възрастните мъже, също биха могли да бъдат ефективни.<ref>{{cite journal|last=Fässberg|first=MM|coauthors=van Orden, KA; Duberstein, P; Erlangsen, A; Lapierre, S; Bodner, E; Canetto, SS; De Leo, D; Szanto, K; Waern, M|title=A systematic review of social factors and suicidal behavior in older adulthood.|journal=International journal of environmental research and public health|date=2012 Mar|volume=9|issue=3|pages=722–45|pmid=22690159|doi=10.3390/ijerph9030722|pmc=3367273}}</ref>

За хората с психични проблеми съществуват редица начини за лечение, които могат да намалят риска от самоубийство. Тези, които са активни в опитите си за самоубийство, могат да бъдат въдворени в заведения за психиатрична помощ доброволно или не.<ref name=EB2011/> Обикновено им се отнемат принадлежностите, които биха могли да използват за самонараняване.<ref name=Tint2010>{{cite book |author=Tintinalli, Judith E. |title=Emergency Medicine: A Comprehensive Study Guide (Emergency Medicine (Tintinalli)) |publisher=McGraw-Hill Companies |location=New York |year=2010|pages=1940–1946|isbn=0-07-148480-9 |oclc= |doi= |accessdate=}}</ref> Някои клиники карат пациентите да подписват [[договор за превенция на самоубийство|договори за превенция на самоубийство]], с които се съгласяват да не се нараняват, ако бъдат освободени.<ref name=EB2011/> Доказателствата обаче не доказват значителен ефект от тази практика.<ref name=EB2011/> Ако за даден човек има нисък риск, може да се организира извън[[пациент|болнично]]извънболнично психично лечение.<ref name=Tint2010/> Не е установена по-голяма ефективност на краткосрочната хоспитализация в сравнение с обществените грижи за подобряване на резултатите при хората страдащи от [[''гранично личностно разстройство]]'', които са хронично склонни към самоубийство.<ref>{{Cite journal|last=Paris|first=J|title=Is hospitalization useful for suicidal patients with borderline personality disorder?|journal=Journal of personality disorders|date=June 2004|volume=18|issue=3|pages=240–7|pmid=15237044|doi=10.1521/pedi.18.3.240.35443}}</ref><ref>{{cite journal|last=Goodman|first=M|coauthors=Roiff, T; Oakes, AH; Paris, J|title=Suicidal risk and management in borderline personality disorder.|journal=Current psychiatry reports|date=2012 Feb|volume=14|issue=1|pages=79–85|pmid=22113831|doi=10.1007/s11920-011-0249-4}}</ref>

Съществуват известни доказателства, че [[психотерапия]]та, по-специално [[диалектическа поведенческа терапия|диалектическата поведенческа терапия]], намалява склонността към самоубийство при юношите,<ref name=Can2010>{{cite journal|last=Canadian Agency for Drugs and Technologies in Health|first=(CADTH)|title=Dialectical behaviour therapy in adolescents for suicide prevention: systematic review of clinical-effectiveness.|journal=CADTH technology overviews|year=2010|volume=1|issue=1|pages=e0104|pmid=22977392|pmc=3411135}}</ref> както и при хората с [[гранично личностно разстройство]].<ref>{{cite journal|last=Stoffers|first=JM|coauthors=Völlm, BA; Rücker, G; Timmer, A; Huband, N; Lieb, K|title=Psychological therapies for people with borderline personality disorder.|journal=Cochrane database of systematic reviews (Online)|date=2012 Aug 15|volume=8|pages=CD005652|pmid=22895952|doi=10.1002/14651858.CD005652.pub2}}</ref> Няма доказателства обаче за намаляване на броя на извършените самоубийства.<ref name=Can2010/>

Съществуват противоречиви мнения за ползите и вредите от [[антидепресант]]ите.<ref name=Hawton2012/> При младите хора по-новите антидепресанти като [[Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина|селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина]] изглежда увеличават риска от склонност към самоубийство от 25 на 10001 000 до 40 на 10001 000.<ref>{{cite journal|last=Hetrick|first=SE|coauthors=McKenzie, JE; Cox, GR; Simmons, MB; Merry, SN|title=Newer generation antidepressants for depressive disorders in children and adolescents.|journal=Cochrane database of systematic reviews (Online)|date=2012 Nov 14|volume=11|pages=CD004851|pmid=23152227|doi=10.1002/14651858.CD004851.pub3}}</ref> При по-възрастните хора обаче те могат да намалят риска.<ref name=EB2011/> [[Литий|Литият]] се явява ефективен за намаляване на риска при хора с биполярно разстройство и еднополюсна депресия до почти същите нива както при масовото население.<ref>{{cite journal|last=Baldessarini|first=RJ|coauthors=Tondo, L; Hennen, J|title=Lithium treatment and suicide risk in major affective disorders: update and new findings.|journal=The Journal of clinical psychiatry|year=2003|volume=64 Suppl 5|pages=44–52|pmid=12720484}}</ref><ref>{{cite journal|last=Cipriani|first=A|coauthors=Pretty, H; Hawton, K; Geddes, JR|title=Lithium in the prevention of suicidal behavior and all-cause mortality in patients with mood disorders: a systematic review of randomized trials.|journal=The American Journal of Psychiatry|date=2005 Oct|volume=162|issue=10|pages=1805–19|pmid=16199826|doi=10.1176/appi.ajp.162.10.1805}}</ref>

Приблизително 0,5 до 1,4% от хората приключват живота си чрез самоубийство.<ref name=Var2012/><ref name=EB2011/> В световен мащаб към 2008-2009 г. самоубийството е на десето място сред причините за смъртност<ref name=Hawton2009/> – на него се дължат около 800 000 до 1 000 000 смъртни случая годишно, което означава [[смъртност]] в размер на 11,6 на 100 000 души годишно.<ref name=Var2012/> Броят на самоубийствата е нараснал с 60% от 70-те години на XX век до 2012 г.,<ref name=WHO2012>{{cite web |title=Suicide prevention |publisher=World Health Organization|date=Aug 31,2012|work=WHO Sites: Mental Health|url=http://www.who.int/mental_health/prevention/suicide/suicideprevent/en/|accessdate=2013-01-13}}</ref> като този ръст се отбелязва преди всичко в [[развиващи се страни|развиващите се страни]].<ref name=Hawton2009/> На всяко самоубийство, завършващо със смърт, се падат между 10 и 40 опита за самоубийство.<ref name=EB2011/>

Броят на самоубийствата варира в широки граници в различните страни и в течение на времето.<ref name=Var2012>{{cite journal|last=Värnik|first=P|title=Suicide in the world.|journal=International journal of environmental research and public health|date=2012 Mar|volume=9|issue=3|pages=760–71|pmid=22690161|doi=10.3390/ijerph9030760|pmc=3367275}}</ref> Процентът смъртните случаи от самоубийство през 2008 г. е бил: [[Африка]] – 0,5%, [[Югоизточна Азия]] – 1,9%, [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]] – 1,2% и Европа – 1,4%.<ref name=Var2012/> Процентни дялове при 100 000 души: [[Австралия]] – 8,6, [[Канада]] – 11,1, Китай – 12,7, Индия – 23,2, [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединено кралство]] – 7,6, Съединени щати – 11,4.<ref>{{cite web|title=Deaths estimates for 2008 by cause for WHO Member States|url=http://www.who.int/healthinfo/global_burden_disease/estimates_country/en/index.html|publisher=World Health Organization|accessdate=10 February 2013}}</ref> Самоубийството се нарежда на десето място сред водещите [[смърт|причини за смъртност]] в Съединените щати през 2009 г. с около 36 000 случая за една година.<ref>{{cite journal|last=Haney|first=EM|coauthors=O'Neil, ME; Carson, S; Low, A; Peterson, K; Denneson, LM; Oleksiewicz, C; Kansagara, D|title=Suicide Risk Factors and Risk Assessment Tools: A Systematic Review|date=2012 Mar|pmid=22574340}}</ref> В спешните отделения годишно попадат около 650 000 души защото са се опитали да се самоубият.<ref name=EB2011/> Най-високи са нивата в [[Литва]], Япония и [[Унгария]].<ref name=Var2012/> Страните с най-високи абсолютни стойности на броя на самоубийствата са Китай и Индия, на които се падат около половината от общия брой от случаите.<ref name=Var2012/> В Китай самоубийствата се петата най-важна причина за смъртност.<ref name=China2009/>

В западния свят мъжете умират три до четири пъти по-често в резултат на самоубийство от жените, макар че жените правят четири пъти повече опити.<ref name=Var2012/><ref name=EB2011/> Смята се, че причината за това е, че мъжете използват по-смъртоносни средства, с които да сложат край на живота си.<ref name=Sue2012>{{cite book|last=Sue|first=David Sue, Derald Wing Sue, Diane Sue, Stanley|title=Understanding abnormal behavior|publisher=Wadsworth/Cengage Learning|location=Belmont, CA|isbn=978-1-111-83459-3|page=255|url=http://books.google.ca/books?id=mTs--Kt-9a0C&pg=PA255|edition=Tenth ed., [student ed.]}}</ref> Тази разлика е дори още по-очебийна при хората на възраст над 65 години, където десет пъти повече мъже прибягват до самоубийство от жените.<ref name=Sue2012/> [[Самоубийства в Китай|Китай]] има един от най-високите проценти на самоубийство сред жените в света и е единствената държава, в която те са по-високи от тези при мъжете (коефициент 0,9).<ref name=Var2012/><ref name=China2009>{{cite journal|last=Weiyuan|first=C|title=Women and suicide in rural China.|journal=Bulletin of the World Health Organization|date=2009 Dec|volume=87|issue=12|pages=888–9|pmid=20454475|doi=10.2471/BLT.09.011209|pmc=2789367}}</ref> В [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] броят на самоубийствата на мъже спрямо жени е почти еднакъв.<ref name=Var2012/> Броят на самоубийствата при жените е най-висок в [[Южна Корея]] – 22 на 100 000, като броят им е висок в Югоизточна Азия и Западнотихоокеанския регион като цяло.<ref name=Var2012/>

В [[Древна Атина]] самоубилите се без одобрението на държавата са били лишавани от всички почести на нормалното погребение. Самоубиецът е бил погребван сам в околностите на града без надгробен камък или плоча.<ref>{{cite book|last=Szasz|first=Thomas|title=Fatal freedom : the ethics and politics of suicide|year=1999|publisher=Praeger|location=Westport, Conn.|isbn=978-0-275-96646-1|page=11|url=http://books.google.ca/books?id=5AqzlMdurkcC&pg=PA11}}</ref> В [[Древна Гърция]] и в [[Древен Рим|Древния Рим]] самоубийството е било смятано за приемлив метод в случай на военно поражение.<ref name=Maris2000/> В Древния Рим, макар самоубийството първоначално да е било позволено, по-късно е било класифицирано като престъпление срещу държавата заради икономическите последствия от него.<ref>{{cite book|last=Dickinson|first=Michael R. Leming, George E.|title=Understanding dying, death, and bereavement|publisher=Wadsworth Cengage Learning|location=Belmont, CA|isbn=978-0-495-81018-6|page=290|url=http://books.google.ca/books?id=L8ETDRsB8ZYC&pg=PA290|edition=7th ed.}}</ref> В указ издаден от [[Луи XIV]] през 1670 г. наказанието е било дори още по-тежко – тялото на починалия човек било разнасяно по улиците обърнато с лицето надолу и след това било обесвано или хвърляно на бунището. Освен това цялото имущество на човека било конфискувано.<ref>{{cite book|first=ed. by W.S.F. Pickering|title=Durkheim's Suicide : a century of research and debate|year=2000|publisher=Routledge|location=London [u.a.]|isbn=978-0-415-20582-5|page=69|url=http://books.google.ca/books?id=9KQO6dGY1cwC&pg=PA69|edition=1. publ.}}</ref><ref name=Maris540>{{cite book|last=Maris|first=Ronald|title=Comprehensive textbook of suicidology|year=2000|publisher=Guilford Press|location=New York [u.a.]|isbn=978-1-57230-541-0|page=540|url=http://books.google.ca/books?id=Zi-xoFAPnPMC&pg=PA540}}</ref> Исторически в християнската църква хората направили опит за самоубийство били [[Отлъчване от църквата|отлъчвани]], а онези, които умирали при опит за самоубийство, били погребвани извън осветените гробища.<ref name=McL2007/> В края на XIX век във [[Великобритания (остров)|Великобритания]] опитът за самоубийство бил обявен за еквивалентен на [[опит за убийство]] и можело да бъде наказан с обесване.<ref name=McL2007/> В Европа през XIX век гледната точка към самоубийството се променила и на него вече се гледало не като на [[грях]], а като на причинено от [[лудост]].<ref name=Maris540/>

В повечето западни страни самоубийството вече не е [[престъпление]],<ref>{{cite book|last=White|first=Tony|title=Working with suicidal individuals : a guide to providing understanding, assessment and support|year=2010|publisher=Jessica Kingsley Publishers|location=London|isbn=978-1-84905-115-6|page=12|url=http://books.google.ca/books?id=p_ZvK-DBYfIC&pg=PT12}}</ref> каквото обаче то е било в повечето западноевропейски страни от [[средновековието]] поне до началото на XIX век.<ref>{{cite book|last=Paperno|first=Irina|title=Suicide as a cultural institution in Dostoevsky's Russia|year=1997|publisher=Cornell university press|location=Ithaca|isbn=978-0-8014-8425-4|page=60|url=http://books.google.ca/books?id=m3pqf8f-6bMC&pg=PA60}}</ref> Много ислямски държави го заклеймяват като криминално престъпление.<ref name="Islam2006"/>

В Австралия самоубийството не е престъпление.<ref>{{cite book|last=al.]|first=David Lanham&nbsp;... [et|title=Criminal laws in Australia|year=2006|publisher=The Federation Press|location=Annandale, N.S.W.|isbn=978-1-86287-558-6|page=229|url=http://books.google.ca/books?id=D97doQ1iZx4C&pg=PA229}}</ref> Престъпление е обаче, ако някой съветва, [[подстрекаване|подтиква]] или помага и насърчава някого да опита да се самоубие като законът изрично позволява на всеки да използва „такава сила, каквато е нужно в границите на разумното“, за да попречи някому да се самоубие.<ref>{{cite book|last=Duffy|first=Michael Costa, Mark|title=Labor, prosperity and the nineties : beyond the bonsai economy|year=1991|publisher=Federation Press|location=Sydney|isbn=978-1-86287-060-4|page=315|url=http://books.google.ca/books?id=TqZqTHwvCH8C&pg=PA315|edition=2nd ed.}}</ref> В Северната територия в Австралия евтаназията бешее узаконена за кратко през периода от 1996 до 1997 г.<ref>{{cite book|last=Quill|first=Constance E. Putnam ; foreword by Timothy E.|title=Hospice or hemlock? : searching for heroic compassion|year=2002|publisher=Praeger|location=Westport, Conn.|isbn=978-0-89789-921-5|page=143|url=http://books.google.ca/books?id=GmFwa3I7vqMC&pg=PA143}}</ref>

Нито една страна в Европа в момента не гледа на самоубийството или на опита за самоубийство като на престъпление.<ref name=McL2007/> [[Англия]] и [[Уелс]] го декриминализирахадекриминализират чрез [[Закон за самоубийствата от 1961 г.|Закона за самоубийствата от 1961 г.]], а [[Република Ирландия]] – през 1993 г.<ref name=McL2007/> Думата „извършвам“ е била използвана във връзка с това, че то е било незаконно, но много организации са сложили край на тази практика заради негативните конотации, които тя предизвиква.<ref>Holt, Gerry.[http://www.bbc.co.uk/news/magazine-14374296 "When„When suicide was illegal"illegal“]. [[BBC News]]. 3 август 2011 г. Accessed 11 August 2011.</ref><ref name=guardian_style>{{cite web|title=Guardian & Observer style guide|url=http://www.guardian.co.uk/styleguide/s|work=Guardian website|publisher=The Guardian|accessdate=29 November 2011}}</ref>

В Индия самоубийството е незаконно и оцелялото семейство може да се сблъска с правни проблеми.<ref>{{cite book|last=Srivastava|first=editors, Nitish Dogra, Sangeet|title=Climate change and disease dynamics in India|publisher=The Energy and Resources Institute|location=New Delhi|isbn=978-81-7993-412-8|page=256|url=http://books.google.ca/books?id=UGrUgX-nKTIC&pg=PA256}}</ref> В [[Германия]] активната евтаназия е незаконна и всеки присъствал на самоубийство може да бъде подведен под съдебна отговорност за неоказване на помощ при спешен случай.<ref>"German„German politician Roger Kusch helped elderly woman to die"die“[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article4251894.ece Times Online] July 2, 2008</ref> [[Швейцария]] наскоро предприе стъпки за легализиране на [[евтаназия]]таевтаназията за хора с хронични психически заболявания. Върховният съд в [[Лозана]] в съдебно решение от 2006 г. разреши на анонимно лице с дългогодишни психиатрични проблеми да сложи край на собствения си живот.<ref name=pmid17649899>{{cite journal|author=Appel, JM |title=A Suicide Right for the Mentally Ill? A Swiss Case Opens a New Debate|journal=Hastings Center Report |volume=37 |issue=3 |pages=21–23 |year=2007 |pmid=17649899|doi=10.1353/hcr.2007.0035 |month=May }}</ref>

В Съединените щати самоубийството не е незаконно, но може да доведе до наказателна отговорност за онези, които се опитат да сложат край на живота си.<ref name=McL2007>{{cite book|last=McLaughlin|first=Columba|title=Suicide-related behaviour understanding, caring and therapeutic responses|year=2007|publisher=John Wiley & Sons|location=Chichester, England|isbn=978-0-470-51241-8|page=24|url=http://books.google.ca/books?id=I2FJRbekdC8C&pg=PA24}}</ref> Евтаназията е легализирана в щатите [[Орегон]]<ref>{{cite web|url=http://www.leg.state.or.us/ors/127.html |title=Chapter 127.800–995 The Oregon Death with Dignity Act|publisher=[[Oregon State Legislature]]}}</ref> и [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]].<ref>{{cite news|title=Chapter 70.245 RCW, The Washington death with dignity act|url=http://apps.leg.wa.gov/RCW/default.aspx?cite=70.245|work=[[Washington State Legislature]]}}</ref>

В повечето течения на [[християнството]] самоубийството се смята за [[грях]] въз основа преди всичко на писанията на влиятелни християнски мислители от [[средновековие]]тосредновековието като [[Августин Блажени]] и [[Тома Аквински]]. Самоубийството обаче не е било смятано за грях във [[Византийска империя|византийския]] християнски [[Corpus Iuris Civilis]] (Юстинианов кодекс) например.<ref>{{cite web |author=Dr. Ronald Roth, D.Acu. |url=http://www.acu-cell.com/suicide.html|title=Suicide & Euthanasia – a Biblical Perspective |publisher=Acu-cell.com|accessdate=2009-05-06}}</ref><ref>{{cite web |url= http://www.clas.ufl.edu/users/nholland/suicide.htm|title=Norman N. Holland, Literary Suicides: A Question of Style |publisher=Clas.ufl.edu|accessdate=2009-05-06}}</ref> В католическата доктрина спорът се основава на [[Десетте Божи заповеди|заповедта]] ''„Не убивай“'' (наложена в [[Новия завет]] от [[Иисус Христос|Исус Христос]] в [[Евангелие от Матей|Матей 19:18]]), както и идеята, че животът е дар от Бога, който не трябва да бъде отхвърлян и че самоубийството противоречи на „природния закон“ и по този начин се намесва в Божия план за света.<ref>{{cite web |url=http://www.scborromeo.org/ccc/p3s2c2a5.htm#2280 |title=Catechism of the Catholic Church – PART 3 SECTION 2 CHAPTER 2 ARTICLE 5 |publisher=Scborromeo.org |date=1941-06-01|accessdate=2009-05-06}}</ref>

Смята се обаче, че умственото заболяване или силният страх от [[страдание]] намаляват отговорността на самоубиеца.<ref>{{cite web |url=http://www.scborromeo.org/ccc/p3s2c2a5.htm#2282|title=Catechism of the Catholic Church – PART 3 SECTION 2 CHAPTER 2 ARTICLE 5 |publisher=Scborromeo.org|date=1941-06-01 |accessdate=2009-05-06}}</ref> Аргументите за обратното включват следното: че [[Десетте Божи заповеди|шестата заповед]] по-скоро се превежда като ''„ти не бива да убиваш“'', което не е задължително да се отнася за отделната личност; че Бог е дал на хората свободна воля и отнемането на собствения живот не нарушава повече Божия закон от лекуването на една болест и че в [[Библията]] са записани множество самоубийства на последователи на Бога, без да бъдат жестоко осъждани.<ref>{{cite web |url=http://www.religioustolerance.org/sui_bibl.htm |title=The Bible and Suicide|publisher=Religioustolerance.org |accessdate=2009-05-06}}</ref>

[[Юдаизма|Юдаизмът]] се фокусира върху важността на оценяването на човешкия живот и по този начин самоубийството е равносилно на отричане на Божията добрина на земята. Независимо от това в изключителни случаи, когато изглежда няма друг изход освен да бъдат убити или да бъдат принудени да изневерят на религията си, [[евреите]] са пристъпвали към лично самоубийство или към [[масово самоубийство]] (за примери виж [[Масада]], [[История на евреите във Франция#Първо изгонване на евреите|Първо изгонване на евреите от Франция]] и [[Замък Йорк|Замъка Йорк]]), а като зловещо напомняне има дори една молитва в еврейската литургия, която гласи ''„когато ножът е опрян о гърлото“'' и се отнася до онези, които умират, за да ''„осветят името Божие“'' (виж [[Мъченик|мъченичество]]). Тези действия са получили нееднозначен отговор от еврейските власти като някои от тях са били смятани за примери за героично мъченичество, а други са осъждани като примери на погрешно отнемане на собствения живот в очакване на мъченичество.<ref>{{cite web |url=http://www.religionfacts.com/euthanasia/judaism.htm |title=Euthanasia and Judaism: Jewish Views of Euthanasia and Suicide |accessdate=2008-09-16 |publisher=ReligionFacts.com}}</ref>

В [[исляма]] самоубийството е недопустимо.<ref name="Islam2006"/> В [[индуизъм|индуизма]] като цяло на самоубийството не се гледа с добро око и в съвременното индуистко общество то се смята за също толкова грешно, колкото и убийството на друг човек. [[Индуистка литература|Индуистките писания]] гласят, че онзи, който се самоубие, ще премине в света на духовете и ще се лута по земята до настъпването на времето, когато той би починал, ако не се беше самоубил.<ref>Hindu Website. [http://www.hinduwebsite.com/hinduism/h_suicide.asp Hinduism and suicide]</ref> Индуизмът обаче приема [[право на смърт|правото на човека животът му да бъде прекратен]] чрез ненасилствено постене до смърт, наречено ''[[прайопавеса]]''.<ref name="hindu">{{cite web |url=http://www.bbc.co.uk/religion/religions/hinduism/hinduethics/euthanasia.shtml|title= Hinduism –Euthanasia and Suicide|date= 2009-08-25|publisher= BBC}}</ref> Прайопавесата обаче е строго забранена за хора, у които не е останало никакво желание или амбиция за живот и които нямат никакви отговорности за остатъка от него.<ref name="hindu" /> В [[Джайнизъм|джайнизма]] има подобна практика, наречена ''[[сантара]]''. В индуисткото общество през средните векове сред вдовиците е била разпространена практиката [[Сати (практика)|''сати'']] или самопожертвувание.

Възникват редица въпроси във връзка с [[философията]] на самоубийството, в това число какво представлява то, дали може да бъде разглеждано като разумен избор или не и проблемът за неговата морална допустимост.<ref name="StanfordSuicide">{{cite web |url=http://plato.stanford.edu/entries/suicide/ |title=Suicide (Stanford Encyclopedia of Philosophy) |publisher=Plato.stanford.edu |accessdate=2009-05-06}}</ref> Философските аргументи по отношение на това дали самоубийството може да бъде морално приемливо или не варират от силно против (разглеждайки го като неетично и неморално) до разбирането му като [[свещен]]освещено право на човека (дори и на млади и здрави лица), който вярва, че разумно и напълно съзнателно е достигнал до решението да сложи край на собствения си живот.

Сред противниците на самоубийството са християнски философи като [[Августин Блажени]] и [[Тома Аквински]],<ref name="StanfordSuicide" /> [[Имануел Кант]]<ref>Kant, Immanuel. (1785) ''Kant: The Metaphysics of Morals'', M. Gregor (trans.), Cambridge: Cambridge University Press, 1996. ISBN 978-0-521-56673-5. p177.</ref> и [[Джон Стюарт Мил]], но последното е доста спорно. Мил се съсредоточава върху важността на [[свобода]]та и [[автономия|независимостта]] и това означава, че той отхвърля възможности за избор, които не биха позволили на човека да взема самостоятелни решения в бъдеще.<ref>{{cite journal | author = Safranek John P | year = 1998 | title = Autonomy and Assisted Suicide: The Execution of Freedom | url = | journal = The Hastings Center Report |volume = 28 | issue = 4| page = 33 }}</ref> Други разглеждат самоубийството като напълно нормален въпрос на личен избор. Поддръжниците на тази позиция настояват, че никой не бива да бъде принуждаван да страда против собствената си воля, особено при неизлечима болест, умствено заболяване или старост, при които няма никаква възможност за подобряване. Те отхвърлят убеждението, че самоубийството винаги е неоправдано, като изтъкват контрааргумента, че то може да бъде основателно последно средство за подложените на значителна болка или травма.<ref>Raymond Whiting: A natural right to die: twenty-three centuries of debate, pp. 13–17; Praeger (2001) ISBN 0-313-31474-8</ref> По-силна позиция би изтъкнала аргумента, че на хората трябва да им бъде позволено самостоятелно да избират дали да умрат, независимо дали страдат, или не. Сред изтъкнатите поддръжници на тази [[научна школа]] са шотландският емпирик [[Дейвид Хюм]]<ref name="StanfordSuicide" /> и американският биоетик [[Джейкъб М. Епъл|Джейкъб Епъл]].<ref name=pmid17649899 /><ref>[[Wesley J. Smith]], Death on Demand: The assisted-suicide movement sheds its fig leaf, ''The Weekly Standard'', June 5, 2007</ref>

Самоубийството е оправдавано в много култури и [[субкултура|субкултури]]. [[Японски сили за самоотбрана|Японските сили за самоотбрана]] по време на [[Втората световна война]] са насърчавали и възхвалявали атаките на [[камикадзе]], които са представлявали самоубийствени атаки на военни пилоти от Японската империя срещу корабите на Антихитлеристката коалиция в заключителните етапи на Тихоокеанската кампания през Втората световна война. Японското общество като цяло е било описвано като „толерантно“ към самоубийствата<ref name="ozawa-desilva">{{cite journal|last=Ozawa-de Silva|first=C|title=Too lonely to die alone: internet suicide pacts and existential suffering in Japan.|journal=Culture, medicine and psychiatry|date=2008 Dec|volume=32|issue=4|pages=516–51|pmid=18800195|doi=10.1007/s11013-008-9108-0}}</ref> (виж [[Самоубийството в Япония]]).

[[Самоубийството и интернет|Търсенето на информация за самоубийството в [[интернет]] показва уебстраници, които в 10-30% от случаите насърчават или подпомагат опитите за самоубийство.<!-- <ref name=Dur2011/> --> Съществува известно безпокойство, че такива сайтове могат да тласнат предразположените да прекрачат границата.<!-- <ref name=Dur2011/> --> Някои хора създават [[самоубийствен пакт|самоубийствени пактове]] онлайн или с вече съществуващи приятели, или с хора, които наскоро са срещнали в [[чат]]овете или в [[интернет форум]]итефорумите.<!-- <ref name=Dur2011/> --> Интернет обаче може също така да помогне за предотвратяване на самоубийството чрез осигуряване на социална среда на изолираните.<ref name=Dur2011>{{cite journal|last=Durkee|first=T|coauthors=Hadlaczky, G; Westerlund, M; Carli, V|title=Internet pathways in suicidality: a review of the evidence.|journal=International journal of environmental research and public health|date=2011 Oct|volume=8|issue=10|pages=3938–52|pmid=22073021|doi=10.3390/ijerph8103938|pmc=3210590}}</ref>

От неговото построяване през 1937 до 2010 г. от моста Голдън Гейт Бридж са скочили и са се самоубили повече от 1300 души.<ref name=McDougall2010>{{cite book|last=McDougall|first=Tim|title=Helping children and young people who self-harm : an introduction to self-harming and suicidal behaviours for health professionals|year=2010|publisher=Routledge|location=Abingdon, Oxon|isbn=978-0-415-49913-2|page=23|url=http://books.google.ca/books?id=2VfP1-o0BgcC&pg=PA23|coauthors=Armstrong, Marie; Trainor, Gemma}}</ref> На много места, където често стават самоубийства, са изградени прегради, за да ги препятстват.<ref name=Bateson2008>{{cite book|last=Bateson|first=John|title=Building hope : leadership in the nonprofit world|year=2008|publisher=Praeger|location=Westport, Conn.|isbn=978-0-313-34851-8|page=180|url=http://books.google.ca/books?id=GUzq5qNegkYC&pg=PA180}}</ref> Сред тях са [[Сияещият воал]] в [[Торонто]],<ref name=Dennis2008/> и преградите на [[Айфелова кула|Айфеловата кула]] в [[Париж]] и [[Емпайър Стейт Билдинг]] в [[Ню Йорк]].<ref name=Bateson2008/> През 2011 г. в строеж е била и преграда на моста Голдън Гейт.<ref name=Miller2011>{{cite book|last=Miller|first=David|title=Child and Adolescent Suicidal Behavior: School-Based Prevention, Assessment, and Intervention|year=2011|isbn=978-1-60623-997-1|page=46|url=http://books.google.ca/books?id=bAHcIUDoVEoC&pg=PA46}}</ref> Като цяло изглежда, че те са много ефективни.<ref name=Miller2011/>

Тъй като самоубийството изисква предумишлен опит някой да умре, според някои това не може да се каже за живи същества, различни от човека.<ref name=Maris2000>{{cite book|last=Maris|first=Ronald|title=Comprehensive textbook of suicidology|year=2000|publisher=Guilford Press|location=New York [u.a.]|isbn=978-1-57230-541-0|pages=97–103|url=http://books.google.ca/books?id=Zi-xoFAPnPMC&pg=PA97}}</ref> Самоубийствено поведение е било наблюдавано при [[салмонела]]та, опитваща се да победи конкурентните [[бактерии]] като предизвиква реакция на [[имунна система|имунната система]] срещу тях.<ref>{{Cite journal|url=http://www.nytimes.com/2008/08/26/science/26obsalm.html?ref=science|title=In Salmonella Attack, Taking One for the Team|author=Chang, Kenneth|date=August 25, 2008|publisher=New York Times|postscript=<!--None-->}}</ref> Изграждане на самоубийствени прегради от работничките е наблюдавано при бразилските мравки ''[[Forelius pusillus]]'', където малка група мравки напуска сигурността на гнездото след като всяка вечер запечатва входа отвън.<ref>{{cite journal|title=Preemptive Defensive Self-Sacrifice by Ant Workers|url=http://www.cyf-kr.edu.pl/~rotofils/Tofilski_etal_2008.pdf|format=PDF|author=Tofilski,Adam; Couvillon, MJ;Evison, SEF; Helantera, H; Robinson, EJH; Ratnieks, FLW|year=2008|volume=172|pmid=18928332|issue=5|journal=The American Naturalist|doi=10.1086/591688|pages=E239–E243}}</ref>

Когато [[грахова листна въшка|граховата листна въшка]] е заплашена от [[калинка]], тя може да експлодира, разпръсквайки и защитавайки себеподобните си, понякога дори убивайки калинката.<ref>{{Cite journal|url=http://news.discovery.com/animals/animal-suicide-behavior.html|title=Animal Suicide Sheds Light on Human Behavior|author=Larry O'Hanlon|date=Mar 10, 2010|publisher=Discovery News|postscript=<!--None-->}}</ref> Някои видове [[термити]] имат войници, които експлодират, покривайки враговете си с лепкаво вещество.<ref>{{Cite journal|url=http://www.bbc.co.uk/pressoffice/pressreleases/stories/2005/10_october/20/life_horrors.shtml|title=Life In The Undergrowth|publisher=BBC|postscript=<!--None-->|author1=<Please add first missing authors to populate metadata.>}}</ref><ref>{{Cite journal|title=Suicidal defensive behaviour by frontal gland dehiscence in Globitermes sulphureus Haviland soldiers (Isoptera)|first4=A.|last4=Peppuy|first3=V.|last3=Van Tuyen|volume=44|first2=A.|issue=3|journal=Insectes Sociaux|date=August, 1997|last2=Robert|page=289|doi=10.1007/s000400050049|url=http://www.springerlink.com/content/m727aywa4mdf04ln/|publisher=Birkhäuser Basel|author=Bordereau, C|postscript=<!--None-->}}</ref>

Има пословични примери за самоубиващи се [[кучета]], [[коне]] и [[делфини]], макар и доказателствата за това да са недостатъчно убедителни.<ref>{{Cite journal|title=Do Animals Commit Suicide? A Scientific Debate|date=Mar. 19, 2010|author=Nobel, Justin|publisher=Time|url=http://www.time.com/time/health/article/0,8599,1973486,00.html|postscript=<!--None-->}}</ref> Самоубийствата сред животните са слабо проучени от науката.<ref>{{Cite journal|doi=10.1111/j.1749-6632.1997.tb52352.x|title=Suicide Research|first2=J. John|last2=Mann|url=http://www3.interscience.wiley.com/journal/120752899/abstract|author=Stoff, David|journal=Annals of the New York Academy of Sciences|publisher=Annals of the New York Academy of Sciences|volume=836|issue=Neurobiology of Suicide, The : From the Bench to the Clinic|year=1997|pages=1–11|postscript=<!--None-->|bibcode = 1997NYASA.836....1S }}</ref>

Пример за масово самоубийство е [[религиозно самоубийство|''религиозното самоубийство]]'' в „[[Джоунстаун]]“„Джоунстаун“ през 1978 г., при което 918 членове на [[Храм на народите|Храма на народите]] – американски [[култ]], оглавяван от [[Джим Джоунс]] сложили край на живота си като пили от гроздова напитка [[Флейвър Ейд]] „подправена“ с [[цианкалий|цианид]].<ref>Hall 1987, p.282</ref><ref name="tape">[http://jonestown.sdsu.edu/AboutJonestown/Tapes/Tapes/DeathTape/death.html "Jonestown„Jonestown Audiotape Primary Project."“] ''Alternative Considerations of Jonestown and Peoples Temple''. San Diego State University.{{cite web| url=http://www.webcitation.org/5vybbZjSY|date =2011-01-24}}</ref><ref>"1978:[http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/november/18/newsid_2540000/2540209.stmMassSuicide Leaves 900 Dead]". Retrieved 9 November 2011.</ref> Повече от 10 000 японски цивилни са се самоубили през последните дни на [[Битка за Сайпан|Битката за Сайпан]] през 1944 г., някои от които са скочили от „Скалата на самоубийците“ и скалата Банзай.<ref>John Toland, ''The Rising Sun: The Decline and Fall of the Japanese Empire 1936–1945'', Random House, 1970, p. 519</ref>

[[ИрландскаГладните гладна стачкастачки от 1981 г.|Гладните стачкив от 1981 г.]]Ирландия, оглавявани от [[Боби Сандс]], са довели до смъртта на 10 души. Причината за смъртта е била записана от [[следователя]]я като „гладуване, самопричинено“, вместо като самоубийство – това е било променено просто на „гладуване“ в смъртните актове след протести от страна на семействата на загиналите в гладната стачка.<ref name=Philosophy59OKeeffe>[http://www.jstor.org/pss/3750951 Suicide and Self-Starvation], Terence M. O'Keeffe, [[Philosophy (journal)|''Philosophy'']], Vol. 59, No. 229 (Jul., 1984), pp. 349–363</ref> [[Ервин Ромел]] по време на Втората световна война е знаел предварително за [[Заговор от 20 юли|заговора от 20 юли]] и опита за убийство на [[Хитлер]] и е бил заплашен с [[открит съдебен процес]], [[смъртно наказание]] и [[Репресия|репресии]] срещу семейството му, освен ако не се самоубиел.<ref>{{cite book |last=Watson |first=Bruce|title=Exit Rommel: The Tunisian Campaign, 1942–43 |publisher=Stackpole Books |year=2007|page=170|isbn=978-0-8117-3381-6}}</ref>

В повечето [[религия|религии]] то е разглеждано като [[грях]], а в много [[средства за масово осведомяване]] по света е забранено дори да се споменава. В [[християнството]] образът на самоубиеца е [[Юда Искариотски]] – - [[Апостол|апостолът]], предал Христос.

Често, самоубийствата са плод на [[депресия]]. Интересен е фактът, че [[мъж]]етемъжете се самоубиват по-често, отколкото [[жена|жените]]. В Европа най-разпространени са самоубийствата в [[Русия]], [[Словения]], [[Унгария]], [[Финландия]] и [[Прибалтика|Прибалтийските]] страни. Извън Европа водещите страни са [[Казахстан]] и [[Япония]].

Главните начини за извършване на самоубийства са различни за различните страни. Подобни начини включват [[бесило|бесене]], отравяне с [[пестицид]]ипестициди и [[огнестрелно оръжие]].<ref>{{cite journal |author=Ajdacic-Gross V, Weiss MG, Ring M, et al. |title=Methods of suicide: international suicide patterns derived from the WHO mortality database |journal=Bull. World Health Organ. |volume=86 |issue=9 |pages=726–32 |year=2008 |month=September |pmid=18797649 |pmc=2649482 |doi=10.2471/BLT.07.043489}}</ref> В света 30% от самоубийствата се извършват с отрова против насекоми. Употребата им обаче се движи между 4% в Европа до повече от 50% в [[Тихи океан|Тихоокеанския регион]].<ref>{{cite journal |author=Gunnell D, Eddleston M, Phillips MR, Konradsen F |title=The global distribution of fatal pesticide self-poisoning: systematic review |journal=BMC Public Health |volume=7 |page=357 |year=2007 |pmid=18154668 |pmc=2262093 |doi=10.1186/1471-2458-7-357}}</ref> В [[Съединени американски щати|САЩ]] 52% от самоубийствата включват огнестрелно оръжие.<ref>{{cite web |url=http://www.suicide.org/suicide-statistics.html |title=U.S. Suicide Statistics (2005) |accessdate=2008-03-24}}</ref> Задушаването и [[отрова|отравянето]] също са често срещани. Заедно те представляват около 40% от самоубийствата в САЩ. Други начини включват травма от директен удар (например скачане от висока сграда или мост, скачане през прозореца, заставане пред [[влак]] или [[автомобил]]наавтомобилна катастрофа). Прерязването на [[гърло]]то, [[вени]]те на китката или други области с цел кървене до смърт, умишлено удавяне, [[самозапалване]], пускане на електричество и умишлен глад са сред другите методи. В отделни случаи се среща и умишлено предизвикване на друго лице да извърши убийство.

Самоубийството е се нарежда на десето място като причина за [[смърт]] в света с около милион души на година.<ref>{{cite web |title=Suicide prevention |publisher=World Health Organization |date=February 16, 2006 |work=WHO Sites: Mental Health |url=http://www.who.int/mental_health/prevention/suicide/suicideprevent/en/ |accessdate=2008-09-16}}</ref> Според данните от 2005 г. самоубийствата в САЩ надвишават убийствата почти 2 към 1 и са на 11^-то място пред [[черен дроб|чернодробни болести]] и [[болест на Паркинсон|Паркинсон]].<ref>{{cite web |title=2005 Data |publisher=Suicidology.org |year=2005 |work=Suicide Prevention |url= http://www.suicidology.org/associations/1045/files/2005datapgs.pdf |accessdate=2008-03-24 |format=PDF}}</ref> В света самоубийствата са се увеличили с 60% за последните 50 години и то най-вече в [[Най-слабо развити държави|слабо развитите държави]].

Наблюдава се неравномерно разпределение на случаите на самоубийство в света, като [[Азия]] е водеща с 60% от всички самоубийства. Според [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] само в [[Китай]], [[Индия]] и Япония се извършват 40% от всички самоубийства в света.<ref>{{cite web |title=WHO Statement: World Suicide Prevention Day 2008 |publisher=World Health Organization |year=2008 |url=http://www.who.int/entity/mental_health/prevention/suicide/wspd_2008_statement.pdf |accessdate=2008-10-26 |format=PDF}}</ref>

[[Файл:Suicide world map - 2009 Male.svg|200|left|мини|Самоубийства на 100 хил. души, разделени по пол.{{Br}}Горе - – мъже, долу - – жени.[[Файл:Suicide world map - 2009 Female,2.svg|200|ляво|мини|<center>'''Легенда'''</center><div class="references-small" style="-moz-column-count:3; column-count:3; center;">

В Съединените щати 16,5% от самоубийствата са свързани с [[алкохол]].<ref>{{cite journal |title=Homicides and suicides—National Violent Death Reporting System, United States, 2003–2004 |journal=MMWR Morb. Mortal. Wkly. Rep. |volume=55 |issue=26 |pages=721–4 |year=2006 |month=July |pmid=16826158 |author1=[[Centers for Disease Control and Prevention]] (CDC)}}</ref> Вероятността алкохолиците да се самоубият е от 5 до 10 пъти по-голяма, докато използването на [[наркотик|наркотици]] увеличава риска 10-20 пъти. Около 15% от алкохолиците се самоубиват и около 33% от самоубийците на възраст под 35 има първоначална диагноза алкохолизъм или злоупотреба с други подобни вещества. Над 50% от всички самоубийства са свързани със наркотична или алкохолна зависимост. При младежките самоубийства алкохолът или наркотиците играят роля в 70% от случаите.<ref>{{cite journal |pmid=1932152 |year=1991 |last1=Miller |first1=NS |last2=Mahler |first2= JC |last3=Gold |first3=MS |title=Suicide risk associated with drug and alcohol dependence |volume=10 |issue=3 |pages=49–61 |issn=1055-0887 |journal=Journal of addictive diseases |doi=10.1300/J069v10n03_06}}</ref><ref>{{Cite book |isbn=978-1843102212 |pages=31–32 |title=New Approaches to Preventing Suicide |author=Louis Appleby (Foreword), David Duffy (Editor), Tony Ryan (Editor) |publisher=Jessica Kingsley Publishers |date=25 August 2004}}</ref>

Някои географски забележителности стават известни с високите равнища на самоубийствени опити. Четирите най-известни места в света (според броя самоубийци) са [[Голдън Гейт Бридж]] в [[Сан Франциско]], [[Виадукт Принц Едуард|Виадукта Принц Едуард]] в [[Торонто]] (преди поставянето на антисамоубийствената мрежа, наречена ''Светлото було''), гората [[Аокигахара]] около планината [[Фуджи]], Япония и [[Бийчи Хед]] в [[Източен Съсекс]], [[Англия]].<ref name=Amazeen>Amazeen, Sandy. [http://books.monstersandcritics.com/nonfiction/reviews/article_1070655.php/Book_Review_Cliffs_of_Despair_A_Journey_to_Suicides_Edge "Book„Book Review: Cliffs of Despair A Journey to Suicide's Edge,"“] ''Monsters & Critics.''December 21, 2005</ref> През 2005 г. броят на самоубийците, скочили от Голдън Гейт Бридж, надхвърля 1&nbsp;200 от построяването му през 1937 г.<ref>{{cite web |year=2003 |url=http://www.newyorker.com/archive/2003/10/13/031013fa_fact |title=Jumpers: The fatal grandeur of the Golden Gate Bridge |work=The New Yorker |accessdate=October 24, 2006}}</ref> През 1997 г. от Виадукта Принц Едуард скача по един самоубиец средно на всеки 22 дни.<ref>{{Cite book |publisher=[[Schizophrenia Society of Ontario]] |year=1997}}</ref> През 2002 г. в гората около планината Фуджи са намерени рекорден брой тела - – 78, надвишавайки предишния рекорд от 73 през 1998 г.<ref>{{cite web |url= http://search.japantimes.co.jp/member/member.html?nn20030207b1.htm |title='Suicide forest' yields 78 corpses |work=[[The Japan Times|Japan Times]] |date=2003-02-07 |accessdate= 2008-09-16}}</ref> Броя на самоубийствата на тези места е толкова висок, че се поставят множество знаци, придумващи потенциалните самоубийци да потърсят помощ.<ref>{{cite web |url= http://www.bbc.co.uk/insideout/southeast/series3/beachy_head_suicide_eastbourne.shtml |title=Beachy Head – Suicide Spot |work=BBC Inside Out |date=2003-06-23 |accessdate=2009-04-22}}</ref>

* [[Адолф Хитлер]], политически лидер

* [[Бруно Бетелхайм]], психолог

* [[Валтер Бенямин]], литературовед

* [[Винсент ван Гог]], художник

* [[Вирджиния Улф]], писателка

* [[Владимир Маяковски]], поет

* [[Джек Лондон]], писател

* [[Жил Дельоз]], философ

* [[Зигмунд Фройд]], психолог

* [[Иън Къртис]], музикант, поет

* [[Клеопатра VII|Клеопатра]], египетска царица

* [[Курт Гьодел]], математик, логик

* [[Кърт Кобейн]], рок музикант

* [[Майкъл Хътчънс]], рок музикант

* [[Марина Цветаева]], поетеса

* [[Марк Антоний]], римски държавник

* [[Паул Целан]], поет

* [[Примо Леви]], писател, химик

* [[Райнер Вернер Фасбиндер]], режисьор

* [[Ромен Гари]], писател

* [[Салвадор Алиенде]], политик

* [[Сенека]], философ

* [[Сократ]], философ

* [[Сергей Есенин]], поет

* [[Силвия Плат]], поетеса

* [[Стефан Цвайг]], писател

* [[Франсоа Вател]], кулинар

* [[Шандор Марай]], писател

* [[Ърнест Хемингуей]], писател

* [[Юкио Мишима]], писател