Уикипедия

Прабългарски език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Pstftr (беседа | приноси)
9 редакции
премахнат вандализъм
Премахната редакция 7107288 на Pstftr (б.)
Ред 1:
{{защитена страница|25 ноември 2015}}
{{Език|
район= [[Европа]], [[Азия]]|
Line 29 ⟶ 30:
Наличието едновременно на тюркски, ирански и угро-фински елементи в прабългарския език може да има различни обяснения – тюркски или тюрцизиран елит при иранскоговорещо население, тюркскиговорещо население и влияние на съседните ираноезични народи, смесване на етнически групи с различен произход. Ограничените данни за езика и ранната история на прабългарите не дават възможност за еднозначно разрешване на проблема.<ref>{{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | title = Прабългарите през V-VII век | edition = Трето издание | year = 2005 | publisher = Орбел | location = София | isbn = 954-496-073-2 | pages = 20-21}}</ref>
 
Според [[Антоанета Гранберг|АнтоанетаДелева – Гранберг]] прабългарският език е уникален измежду всички [[алтайски езици]], като има общи характеристики с хунския език, като е формиран в района на северозападните граници на Китай в периода 5-3 век преди новата ера. Според нея в него има заемки от [[Ирански езици|иранските езици]] (най-вече имена и културни термини) и има някои характеристики, които не са свързани с алтайските езици (тюркски и монголски). Гранберг нарича прабългарския език (прото-българския) „хуно-български език“, както е дефиниран от [[Омелян Прицак]], тъй като според нея „прото-езикът“ е теоретична конструкция, а хуно-българският език е бил жив език. Според Гранберг е важно да се отбележи, че в тюркският език е съдържал хуно-български заемки, но те са заети през китайският език, защото когато тюркските племена се появяват на границите на китайската империя през 6-ти век хуните и прото-българите вече не са там. Например тюркското tängri е заето от хунското ch’eng-li (небе) през китайският език.<ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Granberg_Huno_PrBg_zaemki_v_Slavjanski.pdf Антоанета (Делева) Гранберг,Класификация на хуно-българските думи заети в славянски. Четиринадесети международен конгрес на славистите. (Охрид, 10-16 септември 2008 г.)]</ref><ref>[http://www.centralasien.dk/joomla/images/journal/DSCA2008.pdf Danish Society for Central Asia’s Electronic Yearbookр 2008, The Hunno-Bulgarian Language, Antoaneta Granberg, pp. 6-11.]Хуно-българския</ref> езикСпоред е формиранкласификацията на севернитеПрицак и западните границиезикът на Китайдунавските презбългари 3-5-тие векбил преди новата ера. Анализътсходен на чуждиците в славянскиятхунския език.<ref показваname=":0">[http://projects.iq.harvard.edu/files/huri/files/vvi_n4_dec1982.pdf наличиетоThe наHunnic директниLanguage влиянияof отthe различниAttila езикови семейства: тюркскиClan, монголски, китайски и иранскиO. ХунитеPritsak, иHarvard прабългаритеUkrainian са говорили на един и същ езикStudies, различен от всички други „варварски“ езициVol. Когато тюркските племена се появяват по границите на китайската империя през 6 в., хуните и прабългарите вече не са тамNo. Важно4 е(December да се отбележи1982), чеp. тюркският444.]</ref> езикТой съдържа хуно-български заеми, носмята, че текато сачаст билиот получениалтайските чрез китайският езикезици, напр. хунското ch'eng-ли ( „Небе“)хунският е заимстванозаемал отмеждинно китайскияположение катомежду Тангри в тюркски. Хуно-българският език проявява не-тюркскитюркските и не-алтайски белези. Алтайскитемонголските езици нямат начални съгласни клъстери, докатоно хуно-българскияте има.бил За разлика от тюркският и монголският език, хунопо-българскиятблизък езикдо още няма начални устни или гърлени издължени съгласни. За разлика от тюркскиятюркските, тойкато имапоказва началноизвестно Бсходство с ударениетурския :и Багатурякутския (заглавие), boyla (заглавие)езици.<ref>The ЗаHunnic разликаLanguage отof тюркски,the хуно-българскиятAttila има първоначално НClan, което също се среща и в монголския: Negun, Nebul (собствени имена)O. В обобщениеPritsak, АнтоанетаHarvard ГранбергUkrainian заключаваStudies, чеVol. Хуно-български език няма последователен набор от белези6, които да го обединяват с тюркският или монголският езикNo. Нито4 може(December да  бъде свързан с китайско-Тибетските езици1982), защото той очевидно не разполага със структура от едносрични думиp. „Хуно-българския език“, Антоанета Гранберг470</ref>
 
Някои съвременни български изследователи като [[Петър Добрев]],<ref>{{cite journal | last = Добрев | first = Петър | authorlink = Петър Добрев | year = 1999 | title = Произход и прародина на българите според комплексни данни | journal = Български векове | volume = 1 | pages = 28-41}}</ref> [[Божидар Димитров]]<ref>{{cite book | last = Димитров| first = Божидар| authorlink = Божидар Димитров | title = 12 мита в българската история | year = 2007| location = София | isbn = 9549165213| pages = 5 }}</ref> го свързват по-скоро с иранските езици.Според проф. [[Раймонд Детрез]], който е сред значимите западни специалисти по история на България,<ref>[http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810849011ch1.pdf Детрез е автор на няколко академични публикации и различни трудове, посветени на историята на България.]</ref> иранската хипотеза е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се по време на [[Възродителния процес]] и има изразен националистически уклон. Той изтъква, че сериозните научни кръгове приемат за водеща тезата за тюрко-алтайския произход на езика на прабългарите, а иранската хипотеза е маргинална от научна гледна точка.<ref>Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Raymond Detrez, Pieter Plas, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.</ref><ref>Historical Dictionary of Bulgaria, Raymond Detrez, Rowman & Littlefield, 2014, ISBN 1442241802, p. 400.</ref>
The Hunno-Bulgarian language was formed on the Northern and Western borders of China in the 3rd-5th c. BC. The analysis of the loan-words in Slavonic language shows the presence of direct influences of various language-families: Turkic, Mongolian, Chinese and Iranian. The Huns and Proto-Bulgarians spoke the same language, different from all other „barbarian“ languages. When Turkic tribes appeared at the borders of the Chinese empire in the 6th c., the Huns and Proto-Bulgarians were no longer there. It is important to note that Turkic does contain Hunno-Bulgarian loans, but that these were received through Chinese intermediary, e.g. Hunnic ch’eng-li ‘sky, heaven’ was borrowed from Chinese as tängri in Turkic. The Hunno-Bulgarian language exhibits non-Turkic and non-Altaic features. Altaic has no initial consonant clusters, while Hunno-Bulgarian does. Unlike Turkic and Mongolian, Hunno-Bulgarian language has no initial dental or velar spirants. Unlike Turkic, it has initial voiced b-: bagatur (a title), boyla (a title). Unlike Turkic, Hunno-Bulgarian has initial n-, which is also encountered in Mongolian: Negun, Nebul (proper names). In sum, Antoaneta Granberg concludes that Hunno-Bulgarian language has no consistent set of features that unite it with either Turkic or Mongolian. Neither can it be related to Sino-Tibetian languages, because it obviously has no monosyllabic word structure. „The Hunno-Bulgarian Language“, Antoaneta Granberg
</ref>
 
Хуно-българският и хунският език са изследвани детайлно от [[Омелян Прицак]] <ref>The Hunnic Language of the Attila Clan
OMELJAN PRITSAK
 
Harvard Ukrainian Studies, Vol. 6, No. 4 (December 1982), стр. 428-476, http://www.jstor.org/stable/41036005
</ref> който анализира 33-те оцелели лични имена от клана на Атила и заключава, че хуно-българският език е бил близък до прото-тюркският и прото-монголският език като вероятно се е доближавал повече до първият. Според Прицак хуно-българският език е имал суфикс mA със същото значение като тюркският суфикс mAt<ref>The Hunnic Language of the Attila Clan
 
OMELJAN PRITSAK
 
Harvard Ukrainian Studies, Vol. 6, No. 4 (December 1982), стр.433
</ref>; в хуно-българският език съгласната /r/ когато е групирана с други съгласни изчезва<ref>The Hunnic Language of the Attila Clan
 
OMELJAN PRITSAK
 
Harvard Ukrainian Studies, Vol. 6, No. 4 (December 1982), стр.435
</ref>; в хуно-българският език е имало начално /g/<ref>The Hunnic Language of the Attila Clan
 
OMELJAN PRITSAK
 
Harvard Ukrainian Studies, Vol. 6, No. 4 (December 1982), стр. 449
</ref>.
 
Някои съвременни български изследователи като [[Петър Добрев]],<ref>{{cite journal | last = Добрев | first = Петър | authorlink = Петър Добрев | year = 1999 | title = Произход и прародина на българите според комплексни данни | journal = Български векове | volume = 1 | pages = 28-41}}</ref> [[Божидар Димитров]]<ref>{{cite book | last = Димитров| first = Божидар| authorlink = Божидар Димитров | title = 12 мита в българската история | year = 2007| location = София | isbn = 9549165213| pages = 5 }}</ref> и други, го свързват по-скоро с иранските езици.
 
==Речников запас==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългарски_език“.