Разлика между версии на „Глюкагон“

м
редакция без резюме
м (форматиране)
м
Глюкагонът е получен като хомогенен кристален продукт от Щрауб през 1953 г., няколко години по-късно е определена първичната му структура. Представлява едноверижен [[пептид]] от 29 [[аминокиселини]] с молекулна маса 3 500. В организма глюкагонът се синтезира под формата на два предшественика – проглюкагон и препроглюкагон. При нужда, след определени сигнали в два етапа, чрез отцепване на два пептида се получава активния хормон.
 
Глюкагонът предизвиква повишаване на концентрацията на [[Глюкоза|глюкозата]] в кръвта противно на инсулина. Той способства за разпадането на глюкозата до [[млечна киселина]]. При първия си ефект на действие глюкагонът прилича на инсулина, но се отличава от него по това, че не предизвиква разпадане на гликогена в [[Мускули|мускулите]]. Вторият ефект на действие на глюкагона го отличава от [[Адреналин|адреналина]], който не инхибира разпадането на глюкозата до млечна киселина. Освен това глюкагонът действа много по-продължително от адреналина и не повишава честотата на [[Пулс|пулса]] и [[Кръвно налягане|кръвното налягане]]. В някои случаи, установен [[диабет]] може да се дължи на голямо количество продуциран глюкагон, не на недостига на инсулин.
 
{{Хормони}}