Разлика между версии на „Мадейра (остров)“

м
редакция без резюме
(Без източници)
м
}}
 
'''Мадейра''' ({{lang-pt|Ilha da Madeira}}) е [[остров]] в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]], най-големият в архипелага [[Мадейра]], който образува едноименния автономен регион на [[Португалия]]. Площта на острова е 740,7 km², а населението – около 262 хиляди души (2011).Остров Мадейра има [[вулкан]]ичен произход и е разположен на 660 km западно от бреговете на [[Мароко]] и на 420 km северно от [[Канарски острови|Канарските острови]]. Характерен е планинският релеф, като средната надморска височина на острова е 1300м. Най-високият връх е Пику-Руйву с височина 1862м. Има и още два върха с височина над 1800м. Общата дължина на крайбрежието на острова е 160км. Широчината на острова е 20км., а дължината 70км.
 
== География ==
Площта на острова е 740,7 km², а населението – около 262 хиляди души (2011). Остров Мадейра има [[вулкан]]ичен произход и е разположен на 660 km западно от бреговете на [[Мароко]] и на 420 km северно от [[Канарски острови|Канарските острови]]. Характерен е планинският релеф, като средната надморска височина на острова е 1300 м. Най-високият връх е Пику-Руйву с височина 1862 м. Има и още два върха с височина над 1800 м. Общата дължина на крайбрежието на острова е 160 км. Широчината на острова е 20 км., а дължината 70 км.
 
{{авторски права}}
'''== Климат''' ==
Като цяло за острова е характерен мек океански субтропичен климътклимат, като на Север е по-хладен близък до умерения, а на Юг е по-топъл близък до тропичния. Средно годишната температура на острова е около 20°C. Лятото не е горещо – средно 25°C, а Зимата е мека – средно 15°C. Особеност са силните ветрове – през Лятото северозападни, а през Зимата югозападни. Океанското течение Гълфстрийм определя и температурата на морската вода от 18°C Зимата до 22°C Лятото. Валежите са разпределени от минимални на югоизток – под 500мл500 мл, до максимални на северозапад – над 2000мл2000 мл.
 
== Флора и фауна ==
ОсровътОстровът е богат на растителни видове. Тук има гъсти гори и пъстри цветни поляни с които островът е известен. Наричат го „Остров-градина“. Съществуват множество ендемични видове, които правят острова уникален. 15000 хектара, което е 20% от острова заемат горите Лаури-Силва от семейство Лаврови, реликтови тропически растения растящи във планините. Тази гора е в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Съчетанието на тропически и средиземноморски видове растения определят изумрудено-зеления цвят на острова с целогодишно цъфтящи орхидеи, магнолии, азалии, хортензии, калии и още хиляди видове цветя. Символ на острова е Стрелицията[[Стрелиция]]та, чийто цвят напомня фантастична рижарайска птица. Столицата Фуншал е обградена от великолепни ботанически градини. Една от задължителните забележителностите на острова е тропическата градина Монте Палас – същински ботанически рай в близост до Фуншал. Разположен върху 70 000 кв. м., паркът притежава екзотични растения, събрани от цял свят.
 
От животинския свят най-характерен и уникален за острова е [[Мадейрански гълъб]] (Columba trocaz), който живее в горите Лаури-Силва. Други едндемични видове са множество насекоми, земноводни и влечуги. От морската фауна са характерни, черна риба-сабя ([[Aphanopus carbo]]) и риба-гущер ([[Macrouridae]]). Среща се и тюлен-монах.
'''Растения и животни'''
Осровът е богат на растителни видове. Тук има гъсти гори и пъстри цветни поляни с които островът е известен. Наричат го „Остров-градина“. Съществуват множество ендемични видове, които правят острова уникален. 15000 хектара, което е 20% от острова заемат горите Лаури-Силва от семейство Лаврови, реликтови тропически растения растящи във планините. Тази гора е в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Съчетанието на тропически и средиземноморски видове растения определят изумрудено-зеления цвят на острова с целогодишно цъфтящи орхидеи, магнолии, азалии, хортензии, калии и още хиляди видове цветя. Символ на острова е Стрелицията, чийто цвят напомня фантастична рижа птица. Столицата Фуншал е обградена от великолепни ботанически градини. Една от задължителните забележителностите на острова е тропическата градина Монте Палас – същински ботанически рай в близост до Фуншал. Разположен върху 70 000 кв. м., паркът притежава екзотични растения, събрани от цял свят.
 
Около 2/3 от Мадейра се ползват със статут на природни територии.
От животинския свят най-характерен и уникален за острова е Мадейрански гълъб (Columba trocaz), който живее в горите Лаури-Силва. Други едндемични видове са множество насекоми, земноводни и влечуги. От морската фауна са характерни, черна риба-сабя(Aphanopus carbo) и риба-гущер(Macrouridae). Среща се и тюлен-монах.
Около 2/3 от Мадейра се ползват със статут на природни територии.
 
'''== История''' ==
В древаносттадревността Мадейра е необитаем остров. Има мнения че древните римляни са посещавали острова. Най-старото споменаване на острова в литературни източници е през 1348 г. като Leiname, което от латински значи дървета също както Мадейра от португалски. Открива го през 1418 година португалският мореплавател [[Жуау Гонсалвеш Зарку]], захвърлен от силна буря на скалистия бряг. Той станал доживотен управител на острова и управлението започнало да се предава по наследство в семейството. Следващите години започва португалската колонизация на островите Мадейра и [[Порту Санту]]. През 1440 г. острова става военна комендатура с център Машику, а през 1450 г. Фуншал. Първи колонисти стават богатите семейства и обкръжението на капитаните от Португалската империя. Тук била основна спирка на португалската флота и отправна точка към пътуване по всички краища на Португалската империя в Атлантика. На 1 юли 1976 г., след демократичната революция от 1974 г., Португалия предоставя политическа автономия на Мадейра, чието честване се провежда в деня на Мадейра. Островът понастоящем има свое собствено правителството и законодателно събрание.
 
'''== Икономика''' ==
Вулканичните почви и мекият климътклимат на Мадейра благоприятстват висок добив на селскостопански продукти на малка площ. В миналото за да си създадат минимални условия за развитие на селското стопанство, трябвало да осекат част от гъстата гора на Лаурисилва за изграждането на голям брой канали, тъй като в някои части на остров имало прекалено много вода, докато в други тя била силно оскъдна. Също поради предимно планинския релеф било необходимо терасирането на склоновете за да може да се обработва повече земя. Първоначално колонизаторите произвеждали пшеница само за собственото си препитание, но по-късно количеството било достатъчно, за да се започне износ на пшеница до континентална Португалия. Когато производството на зърно започнало да спада, последвалата криза принудила [[Енрике Мореплавателя]], който бил основен благодетел на острова, да засади други търговски култури като захарна тръстика, а по-късно и сицилианско захарно цвекло. Това позволило разпространяването на „сладката сол“ (както тогава е била известна захарта) в Европа, където била рядка, но и известна вече подправка. Естествените склонове благоприятстват развитието на винопроизводството (около 5млн5 млн. литра годишно) и плодопроизводството (около 1300т1300 т. годишно). Риболовната индустрия е развита като океански регион (предимно риба Тон и риба-Сабя). В планините се развива производството на млечни продукти и месо (~4000т. годишно).
 
След получаването на автономия през 1976 г. в островът остава значителна част от събираните данъци, което улеснява икономическото развитие. Сравнително ниските данъци (ДДС-15%) правят острова привлекателен за инвестиции. Мадейра е вторият по жизнен стандарт и икономическо развитие регион на Португалия след Лисабон. Туризмът е най-важният сектор в икономиката на региона, тъй като съставлява 20% от БВП, осигурявайки финансово бюджета за търговски, транспортни и други дейности. Посетителите на острова са основно от Европейския съюз: германски, британски, скандинавски и португалски туристи (около 900000 туристи годишно). Средногодишният темп на заетост е 60%, достигайки своя максимум през март и април, когато той надхвърля 70%. Столицата Фуншал е важен морски и въздухоплавателен междуконтинентален транспортен възел. Времетраенето на полет от Лисабон до Мадейра със самолет е 90 минути.
 
Основен празник е Карнавала на Мадейра, който се провежда във Вторник 40 дни преди Великден, като хората дефилират облечени в исторически одежди. Другият основен празник е Празника на цветята провеждан веднага след Великден, като улиците на [[Фуншал]] се окрасяватукрасяват с екзотични цветя и деца дефилират с цветя.
 
[[Категория:Вулканични острови]]