Костурска българска община: Разлика между версии

В 19XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е [[Костурска епархия|митрополитски център]], има предимно гръцки облик и от него гъркоманията се разпространява в околните български села. С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до [[Костурско]]. Пръв опит за отваряне на българско училище в Костур прави [[Георги Динков]], станал в 1869 година пръв български учител в Костурско - в [[Загоричани]]. След основаването на Българската екзархия в 1870 година, заедно с помощника си Генков, Динков отваря българско училище в къщата на Никола и Елена Цикови. Училището обаче просъществува едва няколко седмици и е затворено от полицията след натиск от страна на владиката [[Никифор I Костурски]]. Динков се опитва да закупи къща в Костур за училище, но и този му опит е неуспешен. Динков заедно с [[Търпо Поповски]], учител в [[Дъмбени]] и [[Герасим Калугера]], учител в [[Търсие]], са първите трима български учители в Костурско.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 13.</ref>