Плацента: Разлика между версии

'''Плацентата''' ({{lang-la|Placenta}}) е временен орган, който възниква по време на [[бременност]]та. Терминът плацента произлиза от латинската дума ''placous''. В превод означава ''питка'', поради приликата на човешката плацента с питка. Диалектно на български се казва ''последък''.<ref>http://ibl.bas.bg/rbe/?q=%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%8A%D0%BAпоследък</ref>

Вътрешните ѝ части са изградени от [[тъкан]]и на [[фетус]]а, а външните - – от тъкани на майчиния организъм. Плацентата се образува само, когато жената е бременна. Изграждането йѝ започва през третата седмица от началото на бременността и продължава до края на третия месец. Ако тя не се образува правилно детето може да се роди с увреждания.

Плацентата служи за приемане и предаване на [[кислород,]] и [[хранителни вещества]] от [[Кръв|кръвта]] на майката към тази на плода чрез [[Пъпна връв|пъпната връв]]. Също така служи за отделяне на някои непотребни за [[фетус]]афетуса метаболити. Плацентата има и защитна функция, която предотвратява проникването на някои вредни вещества от кръвта на майката в тази на плода. ''В плацентата едновременно циркулират майчина и фетална кръв, но те никога не се смесват''. Плацентата се свързва с плода посредством [[пъпна връв|пъпната връв]].