Чакор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат.
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:Српска војска прелази Чакор.JPG|thumb|450px|Основните сили на кралската сръбскасръбската армия се спасяват през Чакор към [[сръбски земи|същинските сръбски земи]] в известната "[[албанска голгота]]", след като са разбити от българските в [[косовскаКосовска операция (1915)|косовскатаКосовската операция]] - декември 1915 г.]]
'''Чакор''' е планински проход в едноименния масив от [[Проклетия]], както и [[вододел]] между [[Дрина]] (посредством [[Лим]]) и [[Дрим]] (посредством [[Печка Бистрица]]).
 
През прохода Чакор минава най-прекия път между днешно [[Косово]] (и [[Метохия]]) с [[Черна гора]] и въобще с т.нар. [[сръбски земи]], т.е. между [[Румели]] и [[Босна]] от османско време. Проходът се издига на 1849 м. [[надморска височина]], а масивамасивът има 2058 м. надморска височина. <ref>[http://www.mtb-news.de/forum/showthread.php?p=6079919 Reisebericht Heraklix vom Juni 2009]</ref>
 
Автомобилният път през Чакор е открит тържествено на 17 септември 1925 г. от краля на сърби, хървати и словенци по това време - [[Александър I Караджорджевич]]. Той тръгва от [[Печ (Косово)]], където през средновековието е била базирана известната българо-сръбска [[Печка патриаршия]], преминава на запад през красивата [[Руговска клисура]], за да достигне прохода, след което се спуска на запад към [[Полимие]]то през [[Велика]] до [[Мурино]] на река [[Лим]]. През средновековието същото това трасе е използвано за кервански път, {{източник|по който и вероятно са достигнали в сръбското Полимие войските на търновския цар [[Михаил II Асен]] през 1253 г.|2016|01|14}}, понеже планината на запад от Мурино все още носи името, и се казва [[Асенац]].
 
Съгласно генералния икономически план за развитие на Черна гора до 2020 г.година, е предвидено като първокласно пътно отклонение от бъдещата черногорска автомагистрала А1 ([[Бар]]-[[Подгорица]]-[[Боляре]]), да се изгради първокласен път [[Андриевица]]-[[Чакор]], който да се свършесвърже през Руговската клисура с Печ. Планирано е и изграждането на тунел с дължина 4 км под най-високата част на прохода, която е на границата между Косово и Черна гора. <ref>[http://www.pobjeda.co.me/citanje.php?datum=2009-01-21&id=156990 Autobahn-Planungen in Montenegro]</ref>
 
За [[етимология]]та на името на планината (с прохода в нея) не са правени специализирани проучвания.
 
== Източници ==