Васил Марков (историк): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Васил Марков|Васил Марков}}
{{Личност
| име = Васил Марков
Line 22 ⟶ 23:
 
== Биография ==
Завършва [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]] в 1984 година. Проф. д-р Марков започва научната си кариера като изследовател на древноезическото наследство в българското народно изкуство. Понастоящем изследва древнотракийското наследството в българската народна култура с помощта на комплексни научни методи - – исторически, археологически, етноложки, културологични.
 
Доктор по история с дисертация на тема „Митологични изображения във възрожденското изкуство от Централна Стара планина“ (1993). Доктор на науките в специалност Теория и история на културата с дисертация на тема „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“ (2008).
Line 28 ⟶ 29:
Доцент по Теория и история на културата (1999) и професор в направление Социология, антропология и науки за културата (2011) в ЮЗУ „Неофит Рилски“.
 
Директор на Университетския научно-изследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при ЮЗУ „Неофит Рилски“<ref>[http://satrae.swu.bg Сайт на Университетския научно-изследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при ЮЗУ „Неофит Рилски“]</ref>. Научен ръководител на комплексната научна експедиция „Тракийски светилища от Западните Родопи, Рила и Пирин“, организирана от ЮЗУ „Неофит Рилски“ - – Благоевград, [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт с музей]] при БАН - – София, [[Регионален етнографски музей (Пловдив)|Регионален етнографски музей - – Пловдив]], Народна обсерватория „Юрий Гагарин“ - – [[Стара Загора]].
 
Научен ръководител на Студентския научно-изследователски клуб за древни култури при катедра Културология на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Автор е на осем научни монографии, два учебника и повече от 50 научни студии и статии. Научен ръководител на трима докторанти. Заместник-декан на Факултета по изкуствата по научно-изследователската дейност за мандата 1999- – 2003 г. Директор е на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при ЮЗУ „Неофит Рилски“ от 2008 г. и понастоящем преподавател по Обща история на културата. Древни култури, Древни култури в българските земи и Древнотракийско наследство в българската народна култура в катедра „Културология“ на ЮЗУ „Неофит Рилски“.
 
Работи и като хоноруван преподавател в катедра „Стара история и етнология“ на [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“]]. Член е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref name="ЮЗУ"/>
 
== Научни интереси ==
Изследва древнотракийски и палеобалкански мегалитни светилища, прилагайки комплексен научен подход - – успоредно използване на археологически, етноложки, исторически, културологични и археоастрономически методи.<ref name="ЮЗУ"/>
 
== Научни публикации<ref name="ЮЗУ"/> ==
Автор е на много научни статии и монографии, сред които:
* „Културно-историческо наследство от култа към змията-змей в земите на тракийските сатри“;
* „Древнотракийско мегалитно светилище „Марков камък“ край Царев връх и сакралната топография на Южна Рила“;
* „Една неизвестна скална маска на Дионис?!“. - – В: Маскарадът и времето. Сборник доклади от научната конференция, проведена в рамките на 18 Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва 2009“;
* „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“;
* „Сакрално пространство в Древна Тракия“.
Line 50 ⟶ 51:
* „Тракийски светилища от Западните Родопи, Рила и Пирин“ <ref>[http://satrae.swu.bg/projects-and-discoveries.aspx Проекти и открития], на сайта на Университетския научно-изследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при ЮЗУ „Неофит Рилски“.</ref>
 
По време на една от научните експедиции през пролетта на 2012 г. екипът на проф. Марков открива тракийски мегалитен жертвеник, наречен „[[Стъпката на Крали Марко]]“ в местността местността „Сариев камък" в полите на планината [[Беласица]].<ref>[http://archive.bnt.bg/bg/news/view/83323/otkriha_stypkata_na_krali_marko „Откриха стъпката на Крали Марко“], БНТ, 25.08.2012.</ref> Откритието се намира на около 300- – 400 метра от границата с Република Македония (БЮРМ) след последните къщи на погранично село [[Габрене]].<ref>Владимир Симеонов, [http://www.standartnews.com/regionalni/stapkata_na_krali_marko_vodi_makedontsi_i_gartsi_v_nashe_selo-216453.html „Стъпката на Крали Марко води македонци и гърци в наше село“], агенция Стандарт, 02.12.2013.</ref>
 
През месец септември 2014 г. проф. Васил Марков и доц. Алексей Гоцев (Националния археологически институт при БАН) потвърждават, че на връх [[Фенерка]] над гр.[[Дупница]] са регистрирали древнотракийско светилище и обект подобен на пирамида. Екипът учени са първите траколози, стъпили на върха, и професионалното им заключение за обекта е първото с научна тежест.<ref>[http://viaranews.com/2014/09/24/%D1%8E%D0%B7%D1%83юзу-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5преподавателите-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84проф-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BBвасил-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BEмарко/ в-к Вяра (ел.издание) ЮЗУ преподавателите проф. Васил Марков и доц. Алексей Гоцев след експедиция на Фенерка]</ref>
 
== Бележки ==