Отваря главното меню

Промени

През [[1907]] г. се запознава със Зигмунд Фройд и започва да посещава седмичните му семинари. Така става част от влиятелния виенски психоаналитичен кръг. Контактите с Фройд продължават до октомври 1914 г., когато Юнг подава оставка като председател на Международната психоаналитична асоциация. Една от изтъкваните причини от защитниците на Юнг за разрива помежду им е неспособността на Фройд да приеме, че човешката психика може да бъде различна от тази, постулирана от Фройдианската психоанализа. Така Юнг се разделя с учителя си и поставя началото на „[[аналитична психология|аналитичната психология]]“. През [[1948]] г. основава в [[Цюрих]] института „Юнг“, който ръководи до самата си смърт.
 
'''Ранни години'''
 
'''Детство'''
 
Карл Густав Юнг е роден в Кесвил, намиращ се в швейцарския кантон Тургау, на 26 юли 1875 година като второто родено и първо оцеляло дете на Paul Achilles Jung и Емили Прайсверк. Емили е била най-малкото дете на Самюел Прайсверк и неговатажена. Самюел Прайсверк е бил богат специалист и професор, при който Paul Achilles Jung е изучавал иврит. Бащата на Юнг е бил беден провинциален пастор от Швейцарската реформирана църква, докато майка му е израснала в богато швейцарско семейство.
Майката на Юнг напуснала Лауфен за няколко месеца, поради хоспитализация близо до Базел за неуточнена физическа болест. Баща му отнесъл детето да бъде гледало от неомъжената сестра на Емили Юнг в Базел, но по-късно той бил пак върнат в дома на баща си. Продължаващите пристъпи на разсеяност и депресивно настроение на Емили Юнг повлияли нагласата на сина й към жените – той възприемал една „вродена ненадеждност“ в жените. Това е нагласа, която по-късно той определя като „недъга, с който започнах“. Той вярвал, че това е спомогнало за неговите понякога патриархални нагласи към жените, но тези нагласи са били общоприети в неговото общество. След 3 години живот в Лауфен, Паул Юнг поискал прехвърляне; бил изпратен в Kleinhuningen, близо до Базел, през 1879 г. Смяната на мястото довело Емили Юнг до по-близък контакт със семейството й и това повдигнало нейната меланхолия.
 
'''Детски спомени
'''
 
Юнг бил самотно и интровертно дете. Още от детството той вярвал, също както майка му, че има две личности – на съвременен швейцарски гражданин и личност, която по-скоро прилягала към 18-ти век. „Личност номер 1“, както той я наричал, била типичен ученик, живеещ в сегашната ера. „Личност номер 2“ е бил горд, авторитетен и влияетелен мъж от миналото. Въпреки че Юнг е бил близък и с двата си родителя, той бил разочарован от академичният подход на баща му към вярата.
На 12-годишна възраст, малко преди края на първата му година в хуманитарната гимназия в Базел, Юнг е бил бутнат на земята от друго момче, толкова силно, че за момент изгубил съзнание (Юнг по-късно оценява, че инцидента бил индиректно негова вина). Тогава му минало през главата „сега няма нужда да ходиш на училище“.  От този момент нататък, всеки път, когато отивал към училище или започвал да пише домашното си, той припадал. Така останал вкъщи в продължение на 6 месеца, докато веднъж дочул баща си да говори загрижено на негов гостенин, че е притеснен за бъдещите способности на момчето да поддържа себе си. Предполагали, че имал епилепсия. Изправен пред реалността на бедността на семейството му, Юнг осъзнал нуждата от академичен успех. Той отишъл в кабинета на баща си и се зачел в латинска граматика. Припаднал още 3 пъти, но в крайна сметка превъзмогнал импулса и не припаднал повече. Тази случка, припомня си по-късно Юнг, е когато е научил какво е невроза.
 
'''Университетски години и ранна кариера'''
 
Юнг не е смятал да учи психиатрия, защото не се е смятало за престижно тогава. Но, докато четял учебник по психиатрия, бил много развълнуван, когато открил, че психозите са болести на личността. Интересът му веднага е бил хванат – тази дисциплина включвала в себе си както биологичното, така и духовното, точно това, което той е търсел. През 1895 година Юнг започва да учи медицина в Университета на Базел.
154

редакции