Карл Густав Юнг: Разлика между версии

През [[1907]] г. се запознава със Зигмунд Фройд и започва да посещава седмичните му семинари. Така става част от влиятелния виенски психоаналитичен кръг. Контактите с Фройд продължават до октомври 1914 г., когато Юнг подава оставка като председател на Международната психоаналитична асоциация. Една от изтъкваните причини от защитниците на Юнг за разрива помежду им е неспособността на Фройд да приеме, че човешката психика може да бъде различна от тази, постулирана от Фройдианската психоанализа. Така Юнг се разделя с учителя си и поставя началото на „[[аналитична психология|аналитичната психология]]“. През [[1948]] г. основава в [[Цюрих]] института „Юнг“, който ръководи до самата си смърт.

 

Карл Густав Юнг е роден в Кесвил, намиращ се в швейцарския кантон [[Тургау]], на 26 юли 1875 година като второто родено и първо оцеляло дете на Paul Achilles Jung и Емили Прайсверк. Емили е била най-малкото дете на Самюел Прайсверк и неговатажена. Самюел Прайсверк е бил богат специалист и професор, при който Paul Achilles Jung е изучавал иврит. Бащата на Юнг е бил беден провинциален пастор от Швейцарската реформирана църква, докато майка му е израснала в богато швейцарско семейство.

 

Когато Юнг е на 6 месеца, баща му е назначен в по-престижната енория в [[Лауфен]], но напрежението между родителите на Юнг расте. Емили Юнг е била ексцентрична и депресивна жена; прекарвала голяма част от времето си в нейната спалня, където казвала, че духовете я посещавали нощем. Юнг имал по-добра връзка с баща си. Въпреки че била нормална през деня, Юнг казва, че през нощта майка му ставала странни и мистериозна. Юнг твърди, че една вечер видял леко сияеща и неясна фигура да излиза от нейната стая, с глава, отделена от врата и плаваща във въздуха пред тялото.

 

 

Юнг бил самотно и интровертно дете. Още от детството той вярвал, също както майка му, че има две личности – на съвременен швейцарски гражданин и личност, която по-скоро прилягала към 18-ти век. „Личност номер 1“, както той я наричал, била типичен ученик, живеещ в сегашната ера. „Личност номер 2“ е бил горд, авторитетен и влияетелен мъж от миналото. Въпреки че Юнг е бил близък и с двата си родителя, той бил разочарован от академичният подход на баща му към вярата.

На 12-годишна възраст, малко преди края на първата му година в хуманитарната гимназия в Базел, Юнг е бил бутнат на земята от друго момче, толкова силно, че за момент изгубил съзнание (Юнг по-късно оценява, че инцидента бил индиректно негова вина). Тогава му минало през главата „сега няма нужда да ходиш на училище“.  От този момент нататък, всеки път, когато отивал към училище или започвал да пише домашното си, той припадал. Така останал вкъщи в продължение на 6 месеца, докато веднъж дочул баща си да говори загрижено на негов гостенин, че е притеснен за бъдещите способности на момчето да поддържа себе си. Предполагали, че имал епилепсия. Изправен пред реалността на бедността на семейството му, Юнг осъзнал нуждата от академичен успех. Той отишъл в кабинета на баща си и се зачел в латинска граматика. Припаднал още 3 пъти, но в крайна сметка превъзмогнал импулса и не припаднал повече. Тази случка, припомня си по-късно Юнг, е когато е научил какво е невроза.

 

Юнг не е смятал да учи [[психиатрия]], защото не се е смятало за престижно тогава. Но, докато четял учебник по психиатрия, бил много развълнуван, когато открил, че психозите са болести на личността. Интересът му веднага е бил хванат – тази дисциплина включвала в себе си както биологичното, така и духовното, точно това, което той е търсел. През 1895 година Юнг започва да учи медицина в Университета на Базел.

 

 

 

В крайна сметка между по-възрастния Фройд и Юнг се изградило близко приятелство и силна професионална връзка, които оставили знаичтелно находище от корспонденции.

 

 

=== Аналитична психология ===

 

=== Сънища ===

 

Фаза едно (експозиция): Сънят започва с уточнение на мястото, към което се прибавят действащите герои и изходните им позиции. Втората фаза е завръзката, където ситуацията става по някакъв начин оплетена и сложна, и напрежението започва да расте. Следва третата фаза на кулминацията или перипетията, където се случва нещо решително или става обрат. В четвъртата фаза напрежението спада, сюжетът намира решение и е доведен до финал.

* [http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1678.msg17382#msg17382 ::Юнг за Сянката ::]

* [http://jungbg.org/ Българското общество по аналитична психология К.Г.Юнг]

* [http://bulgaria.indymedia.org/newswire/display/19302/index.php Психологията на Юнг]

* [http://www.mastilo.info/content/view/237/32/ Архетипове на Юнг]

* [http://www.liniastandart.com/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=1629 Приказките на дядо Юнг]

* {{икона|en}} [http://www.ship.edu/~cgboeree/jung.html Кратка биография]

* {{икона|en}} [http://www.carl-jung.net/ Център „Карл Юнг“]

* {{икона|en}} [http://junginla.org/ Институт „К. Г. Юнг“ в Лос Анджелис]

{{Портал Психология}}