Разлика между версии на „Стоян Георгиев (Дабиля)“

м (Премахване на Категория:Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия; Добавяне на [[Категория:Седми випуск на Солунската българ...)
 
==Биография==
Роден е в струмишкото село [[Дабиля]] в заможен род на сапунджии, жители на Струмица. Учи в родното си село и [[Щип]]. ВЗавършва в 1892 година завършвасъс седмия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|българскатаСолунската българска мъжка гимназия]].<ref вname="Кандиларовъ [[Солун]],91">{{cite аbook |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=91 |url= |accessdate=}}</ref> По-късно завършва и висше образование в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Връща се в Струмица и работи в току-що отвореното българско първоначално училище. Преподава в [[Белоградчик]] и на други места. Влиза във ВМОРО и от 1895 година е начело на движението в Струмишко. До края на 1895 година, заедно с обущаря [[Андон Лазаров|Доне Лазаров]] от Струмица основава революционни комитети в следните села: Дабиля, [[Муртино]], [[Робово (Община Босилово)|Робово]], [[Варварица]], [[Велюса]], [[Нивичани]], [[Василево (Община Василево)|Василево]], [[Моноспитово]], [[Ново село (Община Ново село)|Ново село]], [[Куклиш]], [[Костурино (Община Струмица)|Костурино]] и [[Попчево]].<ref>„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108 – 109.</ref> През април 1898 година се прехвърля във вътрешността на Македония като войвода на чета, успешно се справя с поставените му задачи и през септември се завръща в България<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.</ref>. През 1900 година е отново в Струмица като главен учител в българското училище и ръководител на Окръжния революционен комитет. Влиза в остър конфликт с владиката [[Герасим Струмишки]] заради революционната дейност и заедно с [[Давче Наков]] е прогонен от Струмица. В отговор окръжния комитет издава смъртна присъда на митрополита<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.97 – 99.</ref>, която остава неизпълнена.
 
През 1903 година е заловен и осъден на 101 години затвор след разкритията на [[Струмишка афера|Струмишката афера]].