Слезка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране, препратки
Miguel de B. (беседа | приноси)
м По-коректна пунктуация.
Ред 6:
== Функции ==
Слезката има три основни функции:
* ''произвежда [[Лимфоцит|лимфоцити]]'' - в нея се размножават лимфоцитите (бели кръвни телца);
* ''съхранява моноцити'' - това са също бели кръвни телца;
* ''разгражда остарелите [[Еритроцит|еритроцити]]'' - това са червените кръвни телца.
 
При [[Фетус|фетуса]] и малките деца слезката също така участва и в изграждането на еритроцитите.
Ред 14:
==Анатомична функция ==
[[Картинка:BauchOrgane wn.png|мини|Разположение на жлъчния мехур: 1-[[Хранопровод]], 2-[[Диафрагма (медицина)|Диафрагма]], 3-[[Стомах]], 4-[[Черен дроб]], 5-[[Жлъчен мехур]], 6-[[Дванадесетопръстник]], 7-[[Панкреас]], 8-[[Слезка]]]]
Слезката е лимфоиден орган, в който [[Кръвоносна система|кръвоносната]] и [[Лимфна система|лимфната система]] са в най-тясна връзка. Тук се образуват лимфоцити и се разграждат остарелите еритроцити. Тя е разположена в лявото подребрие под [[Диафрагма (анатомия)|диафрагмата]], между IX - XI ребра (оста и върви косо по Х ребро). Слезката има форма на кафено зърно с изпъкнала диафрагмална повърхност и леко вдлъбната висцерална повърхност, на която се намира хилусът (''hilum splenicum''). По висцералната повърхност се виждат отпечатъци от [[Стомах|стомаха]], лявата [[надбъбречна жлеза]] и ободното [[черво]]. През хилуса навлизат клоновете на ''a. et v. splenica,'' лимфни съдове и вегетативни нерви. Долният ръб на слезката (''magro inferior'') е остър и притежава изрезка, а горният ръб е заоблен.
 
== Хистоло-цитологичен строеж ==
Слезката е покрита със съединителнотъканна капсула (''capsula lienis''), съставена от еластични и колагенни фибри и единични гладкомускулни клетки. От капсулата навлизат във вътрешността гредички (''trabeculae''), които анастомозират помежду си. По хода на гредичките навлизат кръвоносни съдове - клонове на ''a. et v. lienalis''. Останалата част на пулпата се нарича слезкова„слезкова пулпапулпа“, в основата на която лежи ретикуларна [[съединителна тъкан]].
* ''Бяла пулпа'' ({{lang-la|pulpa alba}}) - изградена от комактна лимфоидна тъкан, групирана около артериални разклонения - това са т. нар. фоликули„фоликули на слезкатаслезката“, наречени още слезкови„слезкови“ или малпигиеви„малпигиеви“ телца. В малпигиевото телце се различават три зони:
# периартериална (зародишен лист), в която се откриват Т- и В- лимфоцити;
# мантелен слой - с малки Т- и В- лимфоцити;
# маргинална (крайна) зона - разположена между бялата и червената пулпа, изпълнена с В-лимфоцити и обкръжена от синусоидни [[капиляри]].
Около артериолите се наблюдават струпвания на зрели Т-лимфоцити. Сред него се намират първични и вторични лимфоидни фоликули, изградени главно от В-лимфоцити, подобно на тези в останалите лимфоидни органи. Заедно с поддържащата съединителна тъкан, това е съставът на бялата пулпа. Тя се отделя от червената пулпа с междинна маргинална зона, богата на макрофаги, с плазмобласти и плазматични клетки.
* ''Червена пулпа'' ({{lang-la|pulpa rubra}}) - състояща се от венозни синуси, разположени между тях пулпни повлекла ({{lang-la|chordae splenicae}}), покрита с макрофаги. Между тях е разположена мрежа от ретикуларни клетки и цялото пространство е изпълнено с кръв. Тя навлиза в слезката през нейната [[артерия]], преминава през [[Артериола|артериолата]] в сърцевината на бялата пулпа, а оттам чрез синусоидите се оттича през спленалната [[вена]].
 
== Кръвоснабдяване ==