Уикипедия

Клетъчна мембрана: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Dexbot (беседа | приноси)
15 834 редакции
м Removing Link GA template (handled by wikidata)
Miguel de B. (беседа | приноси)
156 редакции
м По-коректна пунктуация и оформление.
Ред 1:
[[Картинка:Fluid Mosaic.svg|мини|250px|Схематична диаграма изобразяваща подредбата на липидните молекули в [[двоен фосфолипиден слой|двойния фосфолипиден слой]]. Полярните жълти глави, отделят сивите хидрофобни опашки от воднистата цитоплазма и от външната среда.]][[File:Cell membrane detailed diagram en.svg|thumb|400px|Детайлна диаграма на клетъчната мембрана]]
 
'''Клетъчната мембрана''' (наричана още'' плазмена„плазмена мембрана''мембрана“,'' цитоплазмена„цитоплазмена мембрана''мембрана“,''„плазматична плазматичнамембрана“или мембрана ''или'' плазмалема''„плазмалема“) е [[биологична мембрана]], която отделя вътрешността на клетката от външната обкръжаваща среда <ref>[http://users.rcn.com/jkimball.ma.ultranet/BiologyPages/C/CellMembranes.html Kimball's Biology pages], Cell Membranes</ref>. Тя е полупропусклива липидно-белтъчна обвивка, характерна за всички видове [[клетка|клетки]]. Клетъчна мембрана притежават както [[еукариот]]ните, така и [[прокариот]]ните клетки.
 
Тя обособява клетката от околната среда, придава и&#768; форма и я предпазва от неблагоприятните въздействия. Освен това към нея се прикрепва [[цитоскелет|цитоскелетът]], който от своя страна има важна роля в поддържането на формата й.
Ред 16:
 
Липидите са около 40% от плазмалемата.
Те се състоят от хидрофилна „глава“глава и хидрофобна „опашка“опашка от два остатъка на [[мастни киселини]].
 
Видовете липиди, участващи в състава на мембраните, са: [[фосфолипиди]], [[гликолипиди]], [[сфинголипиди]] и [[стероли]]. В плазмалемата на животните най-застъпеният липид е [[холестерол]]ът с до 30% от липидното й съдържание. При растенията той е заместен от [[фитостерол]].
Ред 26:
Съставят до 60% от плазмалемата. Функциите им са структурни, [[рецептор]]ни ([[медиатор]]ни и транспортни) и [[ензим]]ни.
 
Мембранните белтъци се делят на периферни и интегрални (трансмембранни). Периферните белтъци могат да са свързани с нея посредством мастни киселини или интегрални белтъци. Те образуват по повърхността на мембраната различни видове [[рецептор]]и и [[антитяло|антитела]], които могат да се свързват избирателно със специфични за тях вещества. Интегралните белтъци играят структурна роля за здравината на мембраната или образуват различни транспортни единици в нея: [[йонен канал|йонни канали]], водни пори, белтъци преносители при [[Активен транспорт|активния транспорт]] и др. Има 43 вида интегрални белтъци: ''трансмембранни'', които проникват през цялата мембрана; ''полуинтегрални'' — преминават само през външния или през вътрешния слой; и ''тунелни'' — преминават през цялата мембрана, между тях има пори с регулируем отвор.
 
Белтъците могат да преминават през мембраната, да се плъзгат по повърхността и&#768;, да се извъртат в нея и да променят ориентацията на външните и вътрешните си части, което е особено важно при активния транспорт. Някои от тях имат каталитични функции, играят ролята на ензими; най-често това са [[Аденозинтрифосфатаза|аденозинтрифосфатази]]. Способността на дадени белтъци да се свързват специфично със строго определени вещества определя избирателната пропускливост на мембраните, както и рецепторните и&#768; функции.
 
Качественият и количествен белтъчен състав се изменя според нуждите на клетката. Например, ако е необходимо по-голямо количество от даден [[метаболит]], клетъчната мембрана ще се обогати на белтъците, отговорни за транспорта му. Понякога клетката дори синтезира несвойствени и&#768; мембранни белтъци, неоходиминеобходими при транспорта на новопоявили се вещества.
 
===Въглехидрати===
 
Типично мембранни въглехидрати съставят по-малко от 1% от плазмалемата; те са свързани с някои от белтъците и&#768; (в гликопротеинов комплекс) или с липиди (гликолипиди).
Въглехидратите, натрупани по външната повърхност на плазмалемата, образуват слизеста структура наречена [[гликокаликс]]. Средната дебелина на този слой е 3-4 [[нанометър|нм]]. Гликокаликсът се секретира от клетката и е слабо свързан с клетъчната мембрана.
 
==Размери==
 
Дължината на една фосфолипидна молекула е около 4-5 [[нанометър|нм]]. Така общият слой, който формира мембраната, е с дебелина от около 7 нм <ref name="alberts">{{cite book|title=Molecular Biology of the Cell| url=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/bv.fcgi?rid=mboc4| last=Alberts| first=Bruce| coauthors=''et al.'', (4th edn)}}</ref>, като по този начин е ясно видима с [[трансмисионен електронен микроскоп]]. Различните видове мембрани в клетката са с различни дебелини, като на плазмалемата е най-голяма: 10 [[нанометър|нм]].
 
 
Ред 54:
**Котранспорт. Участват интегрирани в мембраната белтъци. Те се свързват със своите специфични субстрати в активните си зони и консумирайки енергия, се трансформират така, че активните им зони заедно със субстрата преминават мембраната. Пример за котранспорт е [[Калиево-натриева помпа|калиево-натриевата помпа]].
**Цитоза. Участва цял участък от клетъчната мембрана.
***Внасянето на вещества в клетката чрез цитоза се нарича ''„[[ендоцитоза]]''“. Веществата се обгръщат от клетъчната мембрана в мехурче, което се откъсва от нея и потегля в цитоплазмата във вид на [[вакуола]]. Ако приетите вещества са течности, то процесът се нарича „[[пиноцитоза]]“, а при по-големи частици и макромолекули — „[[фагоцитоза]]“. Фагоцитарните вакуоли се сливат с [[лизозома|лизозоми]], за да се извърши в тях вътреклетъчно смилане на приетите метаболити.
***Извеждането на продукти от клетката става чрез ''[[екзоцитоза]]''. Продуктите, обвити във вакуоли, достигат клетъчната мембрана, където мембраните на вакуолите се сливат с нея и продуктите се изсипват навън.
 
===Рецепторна===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Клетъчна_мембрана“.