Иван Пальошев: Разлика между версии

След войната подпомага възстановяването на ВМОРО и участва във [[Валандовска акция|Валандовската акция]]. През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] служи в [[Планинска дивизия|Планинската дивизия]] и като командир на разузнавателна група към щаба на [[Македонски фронт|Македонския фронт]].<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.282.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.</ref>

 

На 14 февруари 1923 година струмишкият войвода [[Георги Въндев]] извършва атентат срещу Пальошев и други федералисти в кафене на центъра на Струмица. Пальошев е тежко ранен, а помощникът му Халил Пехливанов е убит.<ref>Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.112</ref> Към 7 април 1924 година Пальошев продължава дейността си и мобилизира хора от струмишките села за федералистката си чета.<ref>Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.120</ref> През август 1924 година Георги Хаджимитрев изпраща четника Ив. Марков, който сполучливо извършва атентат в Гевгели срещу Пальошев, който е тежко ранен, а двама негови четници и един акцизен агент са убити.<ref>Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 136.</ref>