Битка при Пловдив: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 32:
На 2/14 януари руските сили излизат от [[Битка при Пазарджик|освободения]] град [[Пазарджик]]. Според разузнавателни сведения доставени от българи, групировката на Сюлейман паша отстъпва по две направления : Пазарджик -Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3/15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава р. [[Марица]] през брод до с. Айрене (дн. [[Оризари (Област Пловдив)|Оризари]]), а едновремено кавалерийската част на генерал-майор [[Даниил Краснов]] по левия бряг на р. Марица доближава Пловдив. Османската отбрана на ''Кадиевската позиция'' е пробита.
 
Сюлейман паша решава да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 [[табур|табура]] в района с. Дермендере (дн. [[Първенец]]) - с. Караагач (дн. [[Брестник]]). В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между ж.п. гарата и кв. ''Остромила'' са избити 80 българи-затворници, участвали в националосвободителните борби. Частта на генерал-майор Краснов успява да премине р. Марица по моста до ''Кемера'' за с. [[Катуница]]. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат османския ариегард при с. [[Цалапица]] и с. [[Първенец]]. II-и [[Драгун|Драгунски]] [[ескадрон]] (63 драгунирдрагуни, командир [[капитан]] [[Александър Бураго]]) от Лейбгвардейския Драгунски полк успява да се вмъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в кв. ''Кършиака'', че в града има повече от 1 000 [[низам|низами]] и черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на ж.п гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат кв. ''Мараша'', хълма ''Бунарджика'' и пощата. Капитан Бураго изпраща донесение за заемането на Пловдив.
 
Сутринта на 16 януари в града влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района. Групата на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила.