Българско тайно революционно братство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ESam (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Организация
| име = Българско тайно революционно братство
| знак =
| снимка = 1897_03_Statute_Bulgarian_Secret_Rev_Brotherhood.pdf
| пояснение = Устав на Братството от 1897 г.
| тип = революционна организация
| акроними = БТРБ
| седалище = [[Солун]]
| ръководител =
| език = [[български език|български]]
| положение = несъществуваща
| основатели =
| основана = [[1897]] г., [[Солун]], [[Османска империя]]
| закрита = [[1900]] г., [[Солун]], [[Османска империя]]
| членове =
| мото =
| друго =
| друго пояснение =
| портал =
| сайт =
| бележки =
| общомедия =
}}
'''Българското тайно революционно братство''' или '''Революционно братство''' е българска организация на привърженици на [[еволюция|еволюционния]] метод в борбата за [[Автономия за Македония и Одринско|автономия]] на [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]], съществувала от 1897 до 1900 година с център в [[Солун]].
 
==Предпоставки за появата на Братството==
 
Както и цялото българско общество в [[Солун]], в годините след 1893 година учениците и учителите в [[Солунска гимназия|Солунската гимназия]] са разделени на два лагера — „революционери“ и „еволюционисти“. Гимназията е един от центровете на борбата между тези две течения.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/ps/ps_1.html Шатев, Павел. „В Македония под робство“, София, 1983, трето издание, стр. 35.]</ref> Вижданията на привържениците на еволюционното развитие са свързани със становището на Екзархията за нуждата от продължаване на културно-просветното и икономическо развитие на населението в Македония и [[Одринска Тракия|Одринско]] с легални средства. Както отбелязва [[Павел Шатев]], лозунгът на революционерите, които са привърженици на идеите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] за подготовка за въоръжена борба с цел извоюването на автономия на Македония, е „Свободата не ще екзарх, а иска [[Стефан Караджа|Караджата]]“.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/ps/ps_1.html Шатев, Павел. „В Македония под робство“, София, 1983, трето издание, стр. 36.]</ref> В гимназията има създадени структури на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], на няколко пъти в нея избухват ученически стачки (подкрепяни от част от учителите) срещу нейното ръководство. Бунтовете на учениците са по-скоро резултат на спорове между учители или между граждани, разделящи се на „революционери“ и „еволюционисти“, а учениците биват само инструмент за борба на групата на „революционерите“.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/ps/ps_1.html Шатев, Павел. „В Македония под робство“, София, 1983, трето издание, стр. 37.]</ref>
Както и цялото българско общество в [[Солун]], в годините след [[1893]] година учениците и учителите в [[Солунска гимназия|Солунската гимназия]] са разделени на два лагера — „революционери“ и „еволюционисти“. Гимназията е един от центровете на борбата между тези две течения.<ref>
[http://www.kroraina.com/knigi/ps/ps_1.html Шатев, Павел. „В Македония под робство“, София, 1983, трето издание, стр. 35.]</ref> Вижданията на привържениците на еволюционното развитие са свързани със становището на Екзархията за нуждата от продължаване на културно-просветното и икономическо развитие на населението в Македония и [[Одринска Тракия|Одринско]] с легални средства. Както отбелязва [[Павел Шатев]], лозунгът на революционерите, които са привърженици на идеите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] за подготовка за въоръжена борба с цел извоюването на автономия на Македония, е „Свободата не ще екзарх, а иска [[Стефан Караджа|Караджата]]“.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/ps/ps_1.html Шатев, Павел. „В Македония под робство“, София, 1983, трето издание, стр. 36.]</ref> В гимназията има създадени структури на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], на няколко пъти в нея избухват ученически стачки (подкрепяни от част от учителите) срещу нейното ръководство. Бунтовете на учениците са по-скоро резултат на спорове между учители или между граждани, разделящи се на „революционери“ и „еволюционисти“, а учениците биват само инструмент за борба на групата на „революционерите“.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/ps/ps_1.html Шатев, Павел. „В Македония под робство“, София, 1983, трето издание, стр. 37.]</ref>
 
==Създаване==
През 1897 година в лицето на растящата революционна сила на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], група консервативно и [[Българска Екзархияекзархия|про-екзархийскипроекзархийски]] настроени българи, основават в Солун нова организация. Братството е против революцията като метод за освобождение и смята, че Македония и Одринско имат нужда преди всичко от просвещение. Уставът му носи дата март 1897 година и е подписан с псевдонимите на 12 членове — основатели. Между тях били учителите [[Иван Гарванов]], [[Димитър Мирчев]], [[Христо Тенчев (учител)|Христо Тенчев]], [[Христо Ганов]], [[Анастас Наумов]], [[Антон Попстоилов]], както и [[Йосиф Кондов]] - търговец, [[Коне Самарджиев]] - книжар, [[Неделчо Колушев]] - служител в българското консулство и други. Организацията е водена от Иван Гарванов, който тогава е учител в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Тя постепенно създава свои клонове в [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Велес]], [[Тиквеш]], [[Смолян]]ско и [[Сяр]].<ref>История на България - Електронна енциклопедия, ИК Труд, Сирма, (Статия: ''март, 1897 г.'')</ref>
 
[[File:1897_03_Statute_Bulgarian_Secret_Rev_Brotherhood.pdf|thumb|right|200px|Устав на Българското Тайно Революционно Братство в Турция 1897 год.]]
Целта на Братството, формулирана в Устава му е: