Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| сайт =
}}
'''„Свети Никола“''' е частично запазена средновековна българскавизантийска църква в град [[Мелник]], днес в [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], в миналото част от [[Мелнишка епархия]]. Датирана е към края на XII век и е изградена върху древно тракийско светилище и базилика от V век. През средните векове църквата служи като катедрален храм на мелнишкия епископ. ИнтериорътДо 1913 г., щогато църквата е разрушена при пожар, свързан със стихийния пожар, опустошил град Мелник след изсеблването на гръцкото му население, интериорът на църквата е бил покрит с фрески и рядко изобразявани сцени, както и с надписпоредица ктиторски надписи от XIII и ХIV век. КамбанатаСлед разрушаването на църквата енякои едназапазени стенописи са свалени от най-старитестените и са пренесени в ЕвропаАрхеологическия музей в София, откритакъдето се пазят и в момента. Двете бронзови камбани от археолозиначалото презна 2000нашия век, открити в развалините на църквата в началото на нашия век, са едни от най-тестарите годинив Европа.
 
== История ==
„Свети Никола“ се датира обикновено към края на XII век, когато Мелник се намира в пределите на Византийската империя и след това - на Втората българска държава. (Съществува и мнение, което свързва църквата с българския княз [[Борис I]] и периода малко след [[Покръстване на България|покръстването на България]], но то не е прието от учените.) През първата половина на XIII век църквата е превърната в седалище на [[Мелнишка епархия|мелнишкия епископ]];<ref name="melnikbgeu"/><ref name="nikolova"/> по тази причина около нея са издигнати ограда и допълнителни постройки.<ref name="nikolova"/> През 1356 година храмът е обновен от митрополит [[Кирил I Мелнишки]].<ref>Popović, M. Neue Überlegungen zu der alten Metropolitankirche Sveti Nikola in Melnik als Ergänzung zur Forschung des Vladimir Petković. - In: Jünge Römer - neue Griechen: Eine byzantinische Melange aus Wien (Hrsg. M. Popović, J. Preiser-Kapeller). Wien, 2008, 179-185. </ref>
 
„Свети Никола“ служи за катедрален храм до построяването на нова църква със същото име през XVIII век. Въпреки, че средновековната църква се използва до края на XIX век като манастирска, днес тя е само частично запазена и западната и&#768; част е разрушена. След Балканските войни Мелник е изоставен от голяма част от населението си и липсатае опожарен. Същата съдба сполетява и манастира Св. Никола, в резултат на поддръжкакоето водицърквата е разрушена почти изцяло, като до разрухатамомента стои единствено източната част на църкватасградата с олтарните апсиди.<ref name="melnikbgeu"/>
 
== Архитектурни и художествени особености ==
„Свети Никола“ е [[неф|трикорабна]] [[базилика]], изградена от редуващи се слоеве на камък и тухли. Корабите са образувани от два реда колони, които се намират в продължението на [[наос]]а. Има три входа от запад и три [[Апсида (архитектура)|апсиди]] в най-източната част. Страничните апсиди са по-малки от тази в средата, която се откроява със сложен триделен прозорец и допълнителна украса. [[Притвор]]ът е добавен през втория период на строителство в XIII век.<ref name="nikolova"/> Според [[Богдан Филов]], посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16.30 метра и широка 13.30 метра. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените - наскоро измазани. Притворът и олтарът са покрити с [[фреска|фрескова живопис]]. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.<ref>Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 — 1916“. София, 1993, стр. 82-33.</ref>
 
Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. БронзоватаДвете камбанабронзови накамбани от църквата от се смятасм в. ята за еднаетдна от найиай-старите в Европа<ref name="nikolov"/><ref name="dimkov">{{cite journal|last=Димков|first=Г.|coauthors=Ал. Алексиев, И. Симеонов, Т. Трифонов, К. Симеонов|year=2008|title=Акустични изследвания на исторически ценни български камбани|trans_title=Acoustic examinations of historically valuable Bulgarian bells|journal=Акустика|location=Варна, София|page=115|issn=1312-4897|url=http://www.math.bas.bg/bells/Publications/16.pdf|language=Bulgarian|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTXzqMy9}}</ref><ref name="objects">{{cite web|url=http://www.math.bas.bg/bells/object_printEng.php|title=Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects|last=Georgieva|first=Tsvetanka|publisher=Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTY2si4A}}</ref> и е отркитаоткрити презот 2000-теархеолози годинив началоот на века.
 
Фреските в църквата са изрисувани в XII и XIII век от трима художници. Оцелелите стенописи включват редки изображения на ръкополагането на апостол [[Яков Зеведеев|Яков]] за епископ на Йерусалим от [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]] и изображение на [[Петър Александрийски]]. Животът на патрона на църквата [[Николай Чудотворец]] също е изобразен на стените на църквата. „Свети Никола“ също така има фрески, изобразяващи портети на [[Антип Пергамски]], [[Антим Никомедийски]], [[Григорий Нисийски]] и [[Свети Прокопий|Прокопий Кесарийски]].<ref name="nikolova"/> Някои от стенописите са свалени от стените и са изпратени в [[Национален археологически музей|Националния археологически музей]] в [[София]], но някои са останалиостанткали на мястото си.<ref name="melnikbgeu"/>
 
Надпис на гръцки от XIII век е открит във вътрешността на църквата. В превод гласи „Молитва на Божия роб [[севаст]] Владимир, брат на севаст на [[франки]]те“<ref name="nikolova"/> или „...севаст Франк“, като вторият вариант се смята за по-вероятен.<ref name="bozhilov">{{cite book|last=Божилов|first=Иван|year=1994|title=Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография|location=София|publisher=Издателство на Българската академия на науките|trans_title=The Family of the Asens (1186–1460). Geneaology and prosopography|language=Bulgarian|isbn=954-430-264-6|pages=96–97}}</ref> Надписът се свързва с управлението на Мелник от [[Алексий Слав]].<ref name="bozhilov"/>
Анонимен потребител