Свети Никола (Мелник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21:
| сайт =
}}
'''„Свети Никола“''' е частично запазена средновековна византийска църква в град [[Мелник]], днес в [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], в миналото част от [[Мелнишка епархия]]. Датирана е към края на XII век и е изградена върху древно тракийско светилище и базилика от V век. През средните векове църквата служи като катедрален храм на мелнишкия епископ. До 1913 г., щогатокогато църквата е разрушена при пожар, свързан със стихийния пожар, опустошил град Мелник след изсеблванетоизселването на гръцкото му население, интериорът на църквата е бил покрит с фрески и рядко изобразявани сцени, както и с поредица ктиторски надписи от XIII и ХIV век. След разрушаването на църквата някои запазени стенописи са свалени от стените и са пренесени в Археологическия музей в София, където се пазят и в момента. Двете бронзови камбани от началото, наотк нашия век, откритив.рити в развалините на църквата в началото на нашия век, са едни от най-старите в Европа.
 
== История ==
Ред 34:
„Свети Никола“ е [[неф|трикорабна]] [[базилика]], изградена от редуващи се слоеве на камък и тухли. Корабите са образувани от два реда колони, които се намират в продължението на [[наос]]а. Има три входа от запад и три [[Апсида (архитектура)|апсиди]] в най-източната част. Страничните апсиди са по-малки от тази в средата, която се откроява със сложен триделен прозорец и допълнителна украса. [[Притвор]]ът е добавен през втория период на строителство в XIII век.<ref name="nikolova"/> Според [[Богдан Филов]], посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16.30 метра и широка 13.30 метра. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените - наскоро измазани. Притворът и олтарът са покрити с [[фреска|фрескова живопис]]. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.<ref>Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 — 1916“. София, 1993, стр. 82-33.</ref>
 
Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани от църквата от се см в. ятасмятат за етднаедни от иайнай-старите в Европа<ref name="nikolov"/><ref name="dimkov">{{cite journal|last=Димков|first=Г.|coauthors=Ал. Алексиев, И. Симеонов, Т. Трифонов, К. Симеонов|year=2008|title=Акустични изследвания на исторически ценни български камбани|trans_title=Acoustic examinations of historically valuable Bulgarian bells|journal=Акустика|location=Варна, София|page=115|issn=1312-4897|url=http://www.math.bas.bg/bells/Publications/16.pdf|language=Bulgarian|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTXzqMy9}}</ref><ref name="objects">{{cite web|url=http://www.math.bas.bg/bells/object_printEng.php|title=Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects|last=Georgieva|first=Tsvetanka|publisher=Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTY2si4A}}</ref> и еса открити от археолози в началоотначалото на века.
 
Фреските в църквата са изрисувани в XII и XIII век от трима художници. Оцелелите стенописи включват редки изображения на ръкополагането на апостол [[Яков Зеведеев|Яков]] за епископ на Йерусалим от [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]] и изображение на [[Петър Александрийски]]. Животът на патрона на църквата [[Николай Чудотворец]] също е изобразен на стените на църквата. „Свети Никола“ също така има фрески, изобразяващи портети на [[Антип Пергамски]], [[Антим Никомедийски]], [[Григорий Нисийски]] и [[Свети Прокопий|Прокопий Кесарийски]].<ref name="nikolova"/> Някои от стенописите са свалени от стените и са изпратени в [[Национален археологически музей|Националния археологически музей]] в [[София]], но някои са останткали на мястото си.<ref name="melnikbgeu"/>