Карл Густав Юнг: Разлика между версии

Дисертацията на Юнг, публикувана през 1903 г., е била наречена „Върху психологията и патологията на тъй наречения окултен феномен“. През 1906 г. Публикува „Проучвания на асоциациите с думи“ през 1906 г. и по-късно изпраща копие от книгата на Фройд.В крайна сметка между по-възрастния Фройд и Юнг се изградило близко приятелство и силна професионална връзка, които оставили знаичтелно находище от корспонденции.За шест години те сътрудничат в работите си. Но през 1912 г. Юнг публикува „Символи и промени на либидото“ (позната на английски като „Психология на несъзнаваното“, в по-късния преработен вариант на български „Символи на промяната“), от която стават явни теоретичните различия между двамата. Впоследствие тяхното лично и професионално приятелство пропаднало – и двамата заявяват, че другият не е способен да признае, че е възможно да греши.  След кулминацията на това скъсване, Юнг преминава през трудна и съществена психологическа трансформация, обострена от избухването на Първа световна война. Хенри Елънбъргър нарича това интензивно преживяване „творческа болест“ и го сравнява с онзи период на Фройд, който самият той нарича неврастения или хистерия.

 

 

По време на Първа световна война Юнг е бил привикан за военен лекар и скоро станал комендант (commandant) на пленнически лагер за британски офицери и войници (швейцарската неутралност задължавала швейцарците да задържат всички войници, независимо от коя страна на конфликта, които са преминали през тяхната граница, при опит да избегнат залавяне). Юнг полагал усилия, за да подобри условията на войниците заседнали на неутрална територия и ги окуражавал да посещават университетски курсове. През това време Юнг също започва да рисува първите си мандала рисунки.

 

 

През 1903 г. Юнг се жени за Емма Раушенбах, дъщеря на богато семейство от Швейцария. Те имали пет деца: Агате, Грет, Франц, Мариан (Marianne) и Хелен (Helene). Бракът продължава до смъртта на Емма през 1955 г.

По време на брака си Юнг е имал извънбрачни връзки. Връзките му със Сабина Шпилрайн и Тони Волф са най-известните.

 

 

Заради публикуването на „Промени и символи на либидото“ през 1912 г. се случва раздялата между Юнг и Фройд. Писмата, които са си изпращали, показват отказа на Фройд да разгледа идеите на Юнг.  Това отхвърляне води до онова, което Юнг описва в „Сънища, спомени, мисли“ като шумно неудобрение. Всеки, който познавал, се отдалечил от него, с изключение на двама негови колеги. Юнг описва книгата си като „опит, само частично успешен, за създаване на по-широка рамка за медицинската психология и довеждане на цялостта на психичния феномен в нейните компетенции“. (Книгата е по-късно редактирана и издадена под името „Символи на трансформацията“ през 1922 г.

 

 

Юнг води лекции на срещи на Лондонското психо-медицинско общество през 1913 и 1914 г. Пътуванията му скоро биват прекъснати от войната, но неговите идеи продължили да получават внимание в Англия, най-вече чрез усилията на Констанс Лонг. Тогава се превеждат и издават първите английски томове на събраните му трудове.

 

 

 

След смъртта си Юнг не оставя наставления какво да се случва с т.нар. „Червена книга“. В крайна сметка семейството му я мести в банков трезор през 1984 г. Сону Шамдасани, лондонски историк, в продължение на 3 години се опитва да убеди наследниците на Юнг за публикуването на книгата, но те отказват. До средата на септември 2009 г. по-малко от дузина човека са виждали книгата. Улрих Хорни, внук на Юнг, който управлявал архивите на Юнг, решава да я публикува, за да събере допълнителни средства, нужни за основаването на фондация „Филемон“.

 

 

Rubin Museum of Art в Ню Йорк показва оригиналният ръкопис на „Червената книга“, заедно с други от по-малките дневници, от 07.10.2009 г. до 15.02.2010 г. Според тях „през периода, когато Юнг работи над книгата, се развиват основните му теории за архетиповете, колективното несъзнавано и процеса на индивидуация.“  Две-трети от всяка страница е обрисувана с илюстрациите на Юнг върху текста.

== Идеи ==

Швейцарският изследовател на психиката прави редица открития, които днес са дълбоко вкоренени в модерната култура. Юнг първи използва термините [[екстроверт]] и [[интроверт]]. Той разработва асоциативния тест в [[психология]]та и открива констелацията от несъзнавани мотиви, които оказват влияние върху личността, които той нарича психически [[Комплекс (психология)|комплекс]]. Заедно с [[Фройд]], Юнг е сред първите, които заговарят за странния свят на [[несъзнавано]]то. Също така Юнг изковава значението на думи като: [[персона]] – маската, която крие истинската личност и [[синхроничност]] – изпълнени със смисъл съвпадания.