Разлика между версии на „Зета (княжество)“

форматиране: 14x тире-числа, 9x тире, кавички (ползвайки Advisor)
м
(форматиране: 14x тире-числа, 9x тире, кавички (ползвайки Advisor))
{{към пояснение|Зета|Зета}}
{{Средновековни сръбски области}}
[[Image:Central balkans 1373 1395.png|thumb|230px|[[Стефан Душан|Душан]]овите земи [[1373]] - – [[1395]]]]
[[Картинка:THE STATE OF BALSIC.png|thumb|230px|Зета в [[1372]] - – [[1378]]]]
[[Картинка:Map of Zeta under Ivan Crnojević.jpg|thumb|230px|Зета при Църноевичите]]
 
'''Зета''' е [[средновековие|средновековно]] самостоятелно владение на част от територията на днешна [[Черна гора]]. След смъртта на [[Стефан Душан]] на [[20 декември]] [[1355]] г., непосредствено на следващата ([[1356]]) година, се обособяват в относително самостоятелна [[територия]] [[черногорци|черногорски]]те земи под [[име]]то '''Зета'''. Първоначално дълги години '''Зета''' се управлява от [[династия]]та [[Балшичи]] (1356- – 1421), а по-сетне и преди падането ѝ под [[Османска империя|османска власт]] - – от династията [[Църноевичи]] (1435- – 1516).
 
По османско време Зета е известна с името '''Скендерия'''.
 
== Име ==
[[Кекавмен]] пръв в [[историография]]та използва през 1080 г. израза „[[Зета]]“„Зета“ за владенията около [[Дукля]] на [[зетски клон на Комитопулите|зетския клон на Комитопулите]]. <ref>{{citation | first = Джон | last = Файн | title = [[Джон Файн]], The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212 | publisher = University of Michigan Press | year = 1991 | isbn = 978-0-472-08149-3 | url=http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C}}</ref>
 
Черногорските земи се упоменават с името '''Зета''' и в [[Дуклянска летопис|Дуклянската летопис]]. От [[12 век]] насетне името '''Зета''' се налага над по-раншното название на [[област]]та '''[[Дукля]]'''.
 
[[Етимология]]та на името '''"Зета"„Зета“''' идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11- – 12 век) от потомците на убития от цар [[Иван Владислав]] - – [[Иван Владимир]] (чиято съпруга е [[Самуил]]овата щерка [[Теодора Косара]]). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката [[Зета (река)]].
 
== Спорове за владението ==
[[Велик жупан|Великият жупан]] на [[Рашка]], принадлежащ към [[ааронов клон на Комитопулите|аароновия клон на Комитопулите]] - – [[Деса]], завладява Зета и [[Травуня]] през 1148 г. с военната помощ на брат си [[Урош II]], и си прикачва титлата „княз на Приморието“ (т.е. на целите [[средновековни сръбски земи|средновековните приморски сръбски земи]]).
 
През 1190 г., друг представител на комитопулите - – [[Стефан Неманя]], отвоюва за сина си [[Вукан Неманич]] (или по български: ''Вукан Неманя''), владението над Зета. След смъртта на Вукан, владението остава за втория син на крал [[Стефан I Урош]] - – [[Стефан II Милутин]], който с цел [[християнизация]] на сръбските земи издига манастира [[Морача]].
 
Между 1276 и 1309 години, Зета е личен [[апанаж]] на кралицата-майка [[Елена Анжуйска]], която издига и възстановява в Черна гора около 50 манастира и църкви, най-вече в района на река [[Бояна (река)|Бояна]].
 
В периода 1309- – 1321 години, Зета е под своеобразен кондоминиум между крал Милутин и неговия най-голям син от [[Анна Тертер]] и престолонаследник - – [[Стефан Дечански]]. [[Стефан Константин]] се самообявява през 1314 г. за владетел на Зета, но е убит през 1322 г. по време на избухналата с Дечански [[гражданска война]]. По същия начин, в годините 1321- – 1331, Стефан Дечански и [[Стефан Душан]] управляват съвместно областта „на зета“.
 
След смъртта на [[Стефан Душан]], [[Душанова държава|Душановата държава]] започнала да се разпада. Първи се отцепили [[сръбски земи|сръбските земи]] ([[1356]]) влизали в състава на [[държава]]та.
 
Стефан Душан се осланял на [[българско]]то [[боляри|болярство]] от [[Македония (област)|Македония ]] в управлението на [[царство]]то. [[Рашка (държава)|Рашки]]те [[жупан]]и не били доволни от така създалото се ''статукво'' и веднага след смъртта на [[цар]]я се обособили като самостоятелни владетели. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= [[Българска сбирка]]}}</ref>
 
В годините от [[1356]] г. Зета е личен апанаж на [[Елена Българска]], подобно на предходния такъв на [[Елена Анжуйска]].
| colspan="6" | &nbsp;
 
| colspan="2" | '''[[Стефан Войслав]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1042—10501042 – 1050)</small>
| colspan="4" | &nbsp;
 
| colspan="2" | &nbsp;
| colspan="2" | Гойслав
| colspan="2" | '''[[Михаил Войслав]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1052- – 1081)</small>
| colspan="2" | Саганек
| colspan="2" | Радослав
|- style="vertical-align: top"
| colspan="2" | Владимир<br /><small>[[велик жупан]]</small>
| colspan="2" | '''[[Константин Бодин]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1081- – 1101)</small>
| colspan="2" | &nbsp;
| colspan="2" | '''[[Доброслав II]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1101- – 1102)</small>
| colspan="2" | Бранислав
| colspan="2" | '''[[Кочапар]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1102)</small>
 
|- style="vertical-align: top"
| colspan="2" | '''[[Владимир Войслав|Владимир]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1102- – 1115)</small>
| colspan="2" | Михаил<br /><small>(претендент - – 1101 г.)</small>
| colspan="2" | '''[[Георги Бодин]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1115- – 1118<br />и 1125- – 1131)</small>
| colspan="2" | '''[[Грубеш]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1118- – 1125)</small>
| colspan="2" | Драгин
| colspan="2" | '''[[Градин Бранислав]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1131- – 1142)</small>
| colspan="2" | &nbsp;