Тодор Икономов: Разлика между версии

| роден-място = [[Жеравна]], [[Сливенско]]<br>[[File:Ottoman flag.svg|23px]] [[Османска империя]]

| партия = [[Консервативна партия]]<br>(1835- – 1892)

Тодор Икономов е роден на [[29 август]] [[1838]] г. в будната [[Жеравна]], [[Сливенско]], в семейство на [[свещеник]]. Получава първоначално образование в Жеравна, а след това в [[Разград]] и [[Русе]] (1848–18501848 – 1850). През следващите години работи като [[абаджия]] в [[Тулча]] (1851–18551851 – 1855) и Жеравна (1855–18581855 – 1858), продължава образованието си в [[София]] при бележития възрожденски просветител [[Стоян Филаретов]] и в [[Сливен]] при [[Сава Доброплодни]]. През 1861 г. заминава за [[Цариград]], където е учител и [[дякон]] на униатския архиепископ [[Йосиф Соколски]]. Увлича се, а после скъсва с униатството. През 1865 г. завършва духовна академия в [[Киев]]{{hrf|Цураков|2008|14}}{{hrf|Ташев|1999|?}}{{hrf|Икономов|1973|592}}. След завръщането си в България е учител в [[Шумен]] (1865–18691865 – 1869) и Тулча (1869–18711869 – 1871), а след това секретар на епархийския съвет в Тулча (1872–18781872 – 1878){{hrf|Пак там|?|535}}.

Избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в [[Цариград]] (1871). Взема и дейно участие в борбата за независима българска църква. Противник е на въоръжената борба като средство за постигане на националното освобождение, приемайки дуализъм на България и [[Турция]] под [[скиптър]]а на султана. Заедно с това Икономов се намира под идейното влияние на руската революционно-демократична мисъл{{hrf|Жечев|1975|111- – 112}}{{hrf|Пак там|?|535}}.

Той е сред българските публицисти сътрудничили със статии по актуални въпроси на [[литература]]та, [[философия]]та, [[естетика]]та и обществено-политическите борби на в. „[[Македония (вестник)|Македония]]“, „[[България (вестник)|България]]“, „[[Право (вестник)|Право]]“, „[[Турция (вестник)|Турция]]“ и др. Известно време е редактор на сп. „Читалище“ и редактира в. „Турция“, издавани в Цариград. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877–18781877 – 1878) участва в управлението на града, а след нейния край за кратко е училищен инспектор във [[Варна]]{{hrf|Цураков|2008|14}}{{hrf|Ташев|1999|?}}{{hrf|Икономов|1973|592}}{{hrf|Пак там|?|535}}.

След [[Освобождение]]то Икономов влага силите си в устройството на новата българска държава, отдавайки цялата своя енергия в народно-полезни неща. Той последователно е [[народен представител]], подпредседател на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в [[Търново]] и един от водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]]. Дълго време е депутат ([[префект]]), окръжен управител в Сливен и [[Бургас]] (1879), [[министър на вътрешните работи]] (1880), [[кмет на София]] (1880) и окръжен управител на Шумен (1881). За пръв път под негово ръководство Столична община въвежда годишен бюджет, завършва се градоустройственият план на София и се полага основният камък на [[Софийска класическа гимназия|Класическата мъжка гимназия]] на ул. „Дунав" и ул. „Московска". Общинското управление преминава на подчинение единствено на МВР{{hrf|Икономов|1973|592}}.

Виждайки това Икономов започва сближаване с умереното крило на [[Либерална партия|Либералната партия]], с което участва във [[Правителство на Драган Цанков (1883)|второто]] и [[Правителство на Драган Цанков (1883–1884)|третото правителство]] на [[Драган Цанков]] (1883–18841883 – 1884). През 1884 г. става редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]] (БКД, днес [[Българска академия на науките]]), а на 26 септември 1886 г. се включва в таен революционен комитет, основан в [[Букурещ]], който има задачата чрез военен преврат да свали [[Регентски съвет на Княжество България (1886–1887)|Регенството]] и да възстанови добрите отношения с [[Русия]]. За тези си дейности е подложен на преследвания от правителството на [[Стефан Стамболов]] (1887–18921887 – 1892){{hrf|Пак там|?|535}}.

Оттегля се от политическия живот в Шумен през 1885 г., където се отдава на книжовна дейност{{hrf|Икономов|1973|592}}. Притежава 200 овце и една воденица, която се вижда принуден да продаде. За година време отпечатва и препечатва свои учебници и прочитни книги, купува различни учебни пособия – и всичко това на [[кредит]]. Сам познал митарствата на книжарството, несигурността на това занятие във време, когато сладкият звън на метала заглушава високите стремления, [[Илия Блъсков]] оплаква приятеля си за неговите житейски неблагополучия{{hrf|Блъсков|1894|632}}.

Достоен за големи дела, Икономов е принуден да търси спасителния бряг на книжарството сред разбушуваното море на нечисти страсти и политически комбинации. През 1885 г. във [[Варна]] той издава „Протоколи на Цариградската конференция“ и „Протоколи на Берлинския конгрес“, воден от стремежа да задоволи интересите на своите съвременници в конкретната политическа ситуация. Тодор Икономов не е чужд и на драгоценната възрожденска традиция - – [[дарителство]]то.

С писмо № 200 от 20 януари 1884 г. от [[Управление на Народното посвещение на Източна Румелия|Управлението на Народното посвещение]] на [[Източна Румелия]] в Пловдив, подписано от директора [[Йоаким Груев]] и началика на канцеларията [[Димитър Душанов]], на Икономов се съобщава, че дирекцията приема със задоволство щедрия му подарък от 250 екземпляра от издадените книжки „Писма за Сърбия“ и „Нравственний дълг на человека“ за училищните библиотеки и ученици из областта. [[Министерство на народното просвещение на България|МНП]] получава 500 екземпляра от същите полезни книги. Икономов не забравя и училищата в Тулча - – града в който учителства{{hrf|Блъсков|1894|632}}. Главно през годините 1888–18891888 – 1889 г. Икономов подържа оживени връзки с книжари от цялата страна, на които дава и от които получава книги за продан. Той проявява интерес и към руската книжарница.

Краят на книжарската му кариера идва неочаквано. Поради неуредени сметки книгите му са сложени под запор и изхвърлени на улицата, а той - – подложен на унижения. Умира две години по-късно, на [[28 октомври]] [[1892]] г., след неуспешен опит за [[самоубийство]]{{hrf|Цураков|2008|14}}{{hrf|Ташев|1999|?}}{{hrf|Блъсков|1894|632}}.

* {{cite book |title= Моята биография. Мемоари|last= Икономов |first= Тодор |authorlink= |coauthors= |year= 1973 |publisher= В: Икономов Тодор |location= София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}

* {{cite book |title= Тодор Икономов. Очерк из историята на българската обществена мисъл |last= Жечев |first= Тончо |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= |location= С |isbn= |pages= 1975 |url= |accessdate=}}

*{{cite book |title= Горчиви въспоминания за последните дни от живота на Т. Икономов // [[Българска сбирка]] |last= Блъсков |first= Ил |authorlink= |coauthors= |year= 1894, № 8 |publisher= |location= |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}

* НБКМ - – БИА, ф. 19, Тодор п. Петров Икономов, а.е. 52, л. 1- – 2

{{нормативен контрол|TYP=p|GND=|VIAF=62910755|LCCN=n/82/256023|ISNI=0000000114926101|SUDOC=172456991|NKC=js2011625442|NLP=a24122610}}