Априлски събития в България (1925): Разлика между версии

'''Априлските събития в България от 1925 година''' са насилствените действия на [[Правителство на България (41)|правителството на Александър Цанков]] срещу левите и опозиционни сили в страната след [[атентата в църквата "Света„Света Неделя"Неделя“]].

Според твърдението на [[Българска марксическа историография|българската марксическа историография]] в месеците след атентата тези групи отвличат, изтезават и убиват хиляди български граждани. Това е изопачаване и не е обективно и безпристрастно изследване на [[История на България|българската история]]. Според българския историк [[Георги Марков (историк)|Георги Марков]] броят на убитите през април 1925 година е около 400- – 450 души. След продължителна проучвателна работа '''Музея на революционното движение в България''' издава книгата "Звезди„Звезди във вековете"вековете“, където поименно и с кратка характеристика са описани жертвите на тези действия 1923- – 1944 г.<ref>'''Музей на революционното движение в България''', ''Звезди във вековете'', Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 стр.</ref> Дават се следните данни за загиналите за периода 1924- – 1926 г.

* Загинали в престрелки с полицията, осъдени на смърт след атентата в черквата „Света Неделя“, убити от военни или други органи за периода 1924- – 1926 г. - – общо 503 човека;

* Загинали анархисти и членове на терористични чети и техни ятаци за периода 1924- – 1926 г. - – общо 105 човека;

* Загинали от междуособиците в македонските оранизации и подкрепата на ВМРО към правителството за периода 1923- 1926 г. - – общо 76 човека.

Жертви на априлските събития стават активисти на левицата като [[Иван Манев]], [[Александър Боримечков]], [[Ана Маймункова]], [[Жеко Димитров]], [[Тодор Страшимиров]], [[Димитър Грънчаров (Равнище)|Димитър Грънчаров]], [[Христо Косовски]], [[Темелко Ненков]], [[Николай Петрини]], както и интелектуалците [[Гео Милев]], [[Йосиф Хербст]], [[Христо Ясенов]], [[Сергей Румянцев]]. В различни части на страната продължава дейността на антиправителствени терористични чети, сформирани предимно от комунисти, земеделци и анархисти. Сред ръководители им са [[Митьо Ганев]], [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов - – Героя]] и [[Тинко Симов]]. След екзекуцията на [[Борис Баев]] и [[Тодор Кацаров]] четата на [[Тинко Симов]] убива ловешкия околийски полицейски управител Николай Тифчев (Кърджи Осман).<ref>http://ikonomov.a-bg.net/tinkosimov.html</ref>При друга нейна акция, още преди атентата в църквата „Света Неделя“ в прохода Арабаконак се прави неуспешен [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|опит за покушение над цар Борис III]]. [[Картинка:Chetnitzi1925.jpg|мини|дясно|300px|Участници в антиправителствена чета]]В крайна сметка, повечето от четите са разгромени от правителствени войски или се изтеглят в съседни страни. След физическото унищожение на множество дейци на БКП през април 1925 година продължава вътрешната борба в партията по въпроса дали да се снеме курса към ново въстание срещу режима на [[Александър Цанков]]. В крайна сметка умереното крило, начело с [[Васил Коларов]] и [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]], надделява над [[леви комунисти в БКП|ултралевите]] и на Московското съвещание през 1925 година и на Виенския пленум през 1926 г. курсът към въстание е окончателно снет.