Били Мередит: Разлика между версии

'''Уилям Хенри "Били" Мередит''' ({{lang-de|William Henry "Billy" Meredith}}, роден на [[30 юли]] [[1874]] г. в [[Чърк]], [[Уелс]], починал на [[19 април]] [[1958]] г. в [[Уитингтън]], [[Англия]], е бивш [[Уелс|уелски]] футболист, [[нападател|крило]]. Считан за една от първите суперзвезди във футбола,<ref>[http://www.stretford-end.com/2011/02/legends-billy-meredith-player-profile/ Legends: Billy Meredith Player Profile]</ref><ref name=":0">[http://www.webcafe.bg/sportcafe/futbol-svyat/id_59435868/slide_2_Ot_drugata_strana От другата страна]</ref> той печели общо две шампионски титли на Англия, два пъти [[ФА Къп]], два пъти [[Къмюнити Шийлд|Чарити Шийлд]] и веднъж титлата във [[Втора английска дивизия]] с отборите на [[Манчестър Юнайтед]] и [[Манчестър Сити]]. Играе професионален футбол на най-високо ниво до 49почти 50-годишна възраст,<ref name=":1">[http://www.webcafe.bg/id_74820908 7-те небесни добродетели на футбола: Трудолюбие]</ref> с което се превръща в най-възрастния футболист в историята на тези два отбора, както и на [[Национален отбор по футбол на Уелс|националния отбор на Уелс]], с който пък печели две титли от [[Домашно първенство на Великобритания|Домашното първенство на Великобритания]]. В негова запазена марка се превръща клечката за зъби, която непрестанно държи в устата си по време на мач.<ref name=":2">[http://manutd-bulgaria.com/%D0%BE%D1%82100-4-%D1%87%D0%B0%D0%BE-%D1%87%D0%B0%D0%BE-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B8/ ОТ100 #4: Чао чао, Били]</ref> Мередит е сред футболистите, които в последните години на [[19 век]] правят опит да основат профсъюз на футболистите - ''Съюз на футболистите'', който обаче просъществува само три години, а през [[1907]] г., заедно с [[Чарли Робъртс]], основава далеч по-успешния ''Съюз на играчите'', който съществува и до днес под името [[Асоциация на професионалните футболисти]].<ref name=":1" /> Член на [[Английска футболна зала на славата|Английската футболна зала на славата]].

На дванадесетгодишна възраст Мередит започва работа в местна [[въгледобив|въгледобивна мина]] като водач на кон, използван за извозване на рудата.<ref name=":3">Джон Хардинг: Football Wizard: The Billy Meredith Story, стр. 7, 8, 15, 22, 23, 45, 61, 71, 105, 110, 111, 116, 122, 186, 194, 204, 205</ref> Там той работи в продължение на осем години, включително и по време на кризата в индустрията и намалянето на заплатите с 25%, довело до [[стачка]] през [[1893]] г., като това преживяване в последствие оформя политическите му възгледи.<ref name=":3" /> Интересът му към футбола пък е разпален от неговите братя - най-големият, Илаяс, е [[машинист]] в '' Lancashire and Yorkshire Railway'' и често взима Били със себе си, за да гледа мачове на професионални отбори като например [[Евъртън]], а две години по-големият [[Сам Мередит|Сам]] играе фунболфутбол и стига до [[Стоук Сити]] и националния отбор на Уелс.<ref name=":3" /> Този спорт е любим на миньорите и в резултат на това аматьорските отбори от миньорските градове в северен Уелс са на доста добро ниво - [[Чърк ААА]] например печели пет пъти [[Купа по футбол на Уелс|Купата на Уелс]] в периода [[1887]]-[[1894]] г., като основната част от играчите са именно миньори.<ref name=":3" />

Още преди това Манчестър Юнайтед изявява желание да привлече Мередит и го взима със свободен трансфер (плащайки на уелсеца 500 лири) - от Сити се съгласяват на тази сделка, защото уелсецът е съгласен да се откаже от благотворителния мач, приходите от който той трябва да получи преди края на кариерата си и който "гражданите" трябва да организират.<ref name=":3" /> Освен него при "Червените дяволи" пристигат и Сенди Търнбул, [[Джими Банистър]] и [[Хърбърт Бърджис]], а привържениците на Манчестър Сити приветстват тези трансфери, защото по това време враждата между тимовете не е силна и те се радват, че играчите ще помогнат на другия клуб в града.<ref name=":0" /> По време на престоя си в Юнайтед резултатността на Мередит спада значително, но въпреки това той е един от основните играчи на отбора. Заради наказанието си четиримата нови играчи се включват в игра чак през втория полусезон. "Червените дяволи" завършват на осмо място в класирането, а следващия сезон печелят първата титла в историята си, за която Мередит допринася с 10 гола (с които обаче остава далеч зад Търнбул, който има 25). Тимът печели и първото издание на Чарити Шийлд след победа с 4:0 над [[Куинс Парк Рейнджърс]], като в първия мач Мередит отбелязва гол при равенството 1:1. През следващия сезон уелсецът не успява да отбележи нито един гол във всички турнири и е наказан през целия месец януари заради ритник без топка срещу противник по време на мач за ФА Къп. Победата над [[Бристъл Сити]] във финала на този турнир спасява сезона на Юнайтед, който в първенството завършва 13-ти. Това е втората спечелена ФА Къп в кариерата на Мередит. През [[1911]] г. Манчестър Юнайтед печели втора шампионска титла, както и втора Чарити Шийлд. Това се оказват и последните титли в кариерата на Мередит, защото с изключение на четвъртото място през [[1913]] г. до края на престоя му в тима ([[1921]] г.) "Червените дяволи" завършват във втората половина на класирането и отпадат в ранна фаза на турнира за ФА Къп, а уелсецът отбелязва едва 10 гола в 166 мача през този период. Благотворителният мач в полза на Мередит, организиран от Манчестър Юнайтед, се състои на [[7 септември]] [[1912]] г. и е срещу големия градския съперник, събраната сума от него и от още два мача, организирани от [[Уелска Футболна Асоциация|Уелската Футболната Асоциация]] възлизат на около 1400 лири.<ref name=":3" /> От сезон 1912/1913 нататък треньорът все по-често започва да оставя Мередит резерва и Мередит често гласно изразява недоволството си както от това, така и заради забавянето на изплащането на приходите от благотворителния мач.<ref name=":3" /> През [[1915]] г. Юнайтед се спасява от изпадане с победа над Ливърпул с 2:0 в последния кръг, като в последствие е направено разкритие, че играчи на двата отбора са заложили пари мачът да завърши точно при този резултат - този път обаче Мередит не е сред замесените в скандала и заявява, че е заподозрял нещо едва когато по време на срещата съотборниците му избягвали да му подават топката.<ref>Джоф Тайболс: Great Sporting Scandals: From over 200 Years of Sporting Endeavours, стр. 337</ref> По време на [[Първата световна война]] изиграва един мач като гостуващ играч в състава на [[Порт Вейл]] срещу Манчестър Юнайтед,<ref>Джеф Кент, Port Vale Personalities: A Biographical Dictionary of Players, Officials and Supporters</ref> както и няколко за Манчестър Сити.<ref name=":3" /> След края на войната пожелава да отиде в друг отбор без трансферна сума, но Юнайтед отказва да го пусне без пари, като по тази причина нарича трансферния пазар "унижение за играчите".<ref name=":3" /> В крайна сметка той остава в отбора до лятото на [[1921]] г., а на [[7 май]] същата година на мача срещу [[Дарби Каунти]] подобрява клубния рекорд за най-възрастен играч - тогава той е на 46 години и 281 дни.<ref>Анди Митън, The Man Utd Miscellany, стр. 29</ref>