Съюз на българските конституционни клубове: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
{{цитат|Десети юли [хуриет], това е епилог на Илинден; Илинден, това е най-тържественият акт на величествената македонска революционна драма. Без Илинден не би имало 10 юли. Последната дата е общоосманска. Илинден е наш, на българите.}}
СБКК в програмните си документи залага главно на колективните права на отделните нетурски народности в империята, аграрни и социални реформи с цел подобряване положението на християнското население. Силно се акцентира на [[автономия за Македония и Одринско|автономията на
На втория конгрес на клубовете, открит на 21 август 1909 година, присъстват 87 делегати от 67 клуба. Конгресът е открит от най-стария делегат, солунския банкер [[Даме Кондов]]. За председател на бюрото на конгреса е избран солунският адвокат [[Атанас Христов (революционер)|Анастас Христов]], а подпредседатели са доктор [[Георги Николов (Охрид)|Георги Николов]] от Битоля и [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], директор на училищата в Емборе.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> Конгресът приема декларация, в която се настоява за равни права на всички народности в империята. В новоизбраното Централно бюро влизат Тома Карайовов, Владимир Руменов, [[Атанас Христов (революционер)|Анастас Христов]], учителят в Скопие [[Дионисий Кандиларов]] и [[Стоян Попсимеонов]], учител в Сяр. В Съюзния съвет влизат [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]] като представител на Солунския вилает, Георги Николов за Битолския, [[Петър Кушев]] за Скопския, [[Кузман Георгиев]] за Одринския, [[Стоян Тилков]] за Цариградския. В ревизионната комисия влизат Даме Кондов, [[Бано Кушев]] и [[Аце Дорев]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref>
| |||