След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] презв 1908 година Доревстава едеец на [[ПарламентарниСъюз изборина вбългарските Османскатаконституционни империя (1908)клубове|избранСъюза на българските конституционни клубове]] оти Битоляе избран за депутатделегат вна османския парламент отнеговия [[СъюзУчредителен конгрес на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове|Учредителен конгрес]] от Солун.<ref>Македонска{{cite енциклопедија,book МАНУ,|title= Скопие,2009Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, стр.в: 484.Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |authorlink= |coauthors= |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |isbn= |pages=727 |url= |accessdate=}}</ref> На [[Парламентарни избори в Османската империя (1908)|парламентарните избори]] през ноември-декември е избран от Битоля за депутат в османския парламент от СБКК. По време на депутатския си мандат до [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година развива обществена дейност в Османската империя. В 1909 година е назначен за мирски съветник при [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 26, 27 септември 1909, стр. 4.</ref> Дорев е на туркофилски позиции и предлага цялата легална политическа дейност да се съсредоточи в Българската екзархия. На заседанията на Партийния съвет на разпуснатите [[Съюз на българските конституционни клубове|българските конституционни клубове]] в Цариград, на които се обмисля създаването на нова политическа формация, съобразена с новите ограничения в законодателството, Дорев заедно със [[Стоян Тилков]] се противопоставя на този проект и настоява за пълно сътрудничество с Младотурския комитет. В края на 1909 година Дорев протестира пред министъра на вътрешните работи [[Мехмед Талат паша]] по повод масовите арести на българи в Битоля след убийството на [[Йово Йованович]] и предлага да се отзове битолският валия [[Мехмед Решид паша Мектубизаде|Решид паша]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 39, 18 декември 1909, стр. 4.</ref>
През пролетта на 1910 година Дорев предприема стъпки към създаване на Прогресивна партия, като самият твърди, че е бил упълномощен за това от бившето ръководство на СБКК. Заминава за Солун и Битоля, където се опитва да привлече дейци на разпуснатте клубове, но туркофилската му програма не среща одобрение. В 1910 година Дорев не се присъединява към протеста на другите български депутати - [[Димитър Влахов]], [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] и [[Христо Далчев]] - против поведението на младотурския режим към българското население по повод [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]].<ref>Дебърски глас, година 2, брой 15, 24 юли 1910, стр. 4.</ref> На 13 март 1911 година Дорев подава такрир в Османския парламент, изпълнен с нападки срещу ВМОРО и България, в който се казва:
