Аце Дорев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
При опит на властта да го арестува бяга в България. От началото 1905 година поема ръководството на [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пограничния пункт на ВМОРО]] в Кюстендил.<ref>Стойнева, Василка. „Към въпроса за Марко Секулички и Кюстендилския пограничен пункт 1902-1905 г.“ - 100 години от Рилския конгрес на ВМ0РО – История и съвременност, Кюстендил, 2006, с. 217.</ref> През 1906 година е делегат на [[Рилски конгрес на ВМОРО|II общ конгрес]] на организацията. На [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]] от март 1908 година е избран за член на [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задгранично представителство на ВМОРО]] заедно с [[Христо Матов]] и [[Апостол Грежов]].<ref>{{cite book |title= Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник |last=Николов |first=Борис Й |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher=Издателство „Змезди“ |location=София |isbn= 954-9514-28-5 |pages=51 |url= |accessdate=}}</ref>
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се завръща в Битоля и отново се захваща с книжарския бизнес
През декември 1909 година, след изпаряването на Хуриета, е арестуван заедно с Георги Попхристов, [[Георги Николов (Охрид)|Георги Николов]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Александър Евтимов]] и [[Милан Матов]] по аферата с убийството на ренегата [[Йово Йованович]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 37, 11 декември 1909, стр. 3.</ref> След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.
Ред 29:
Умира на 19 септември 1941 година след [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на Вардарска Македония]].<ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Македонски научен институт]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 51.</ref><ref>Илюстрация Илинден, октомври 1941, година 13, книга 8 (128), стр. 1-2.</ref>
[[Файл:Vidni deici na VMORO i VMOK.JPG|дясно|мини|250п|Горе: [[Стефан Чавдаров]], [[Добри Даскалов]], [[Мише Анчев]], [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], [[Димитър Запрянов]], Михаил Дорев, [[Борис Мончев]]. Среда: [[Петър Ацев]], [[Петър Кушев]],[[ Христо Матов]], [[Тодор Лазаров]], [[Тодор Александров]]. Долу: [[Стоян Мишев]], [[Григор Илиев]], [[Петко Пенчев]], [[Георги Саракинов]] и [[Георги Занков]].]]
== Родословие ==
{{Дореви}}
| |||