Ханс Блуменберг: Разлика между версии

3464 байта добавени ,  преди 8 години
+ Идеи, допълнения в шаблона
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ книга на български и книга за него
+ Идеи, допълнения в шаблона
Ред 1:
{{Личност
| име = Ханс Блуменберг
| име-оригинал = Hans Blumenberg
| категория = философ
| описание = германски философ
Ред 8:
| роден-място = [[Любек]], [[Германия]]
| починал-място = [[Мюнстер]], [[Вестфалия]], [[Германия]]
| националност = {{Германия}}
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
| епоха = [[Философия на XX век]]
| школа = [[Херменевтика]]
| интереси =
| идеи =
| текстове =
| образование =
| повлиян = [[Едмунд Хусерл]], [[Ернст Касирер]], [[Мартин Хайдегер]], [[Ханс-Георг Гадамер]]
| повлиял = }}
}}
 
'''Ханс Блуменберг''' ({{lang-de|Hans Blumenberg}}) е [[Германия|германски]] [[философ]]. Баща е на т.нар. „метафорология“, която се занимава с това, кое от криещото се под метафорите и езиковите кройки е най-близо до истината (и най-отдалечено от идеологиите). Последните му творби, особено „Грижата пресича реката“ (Die Sorge geht über den Fluss), представляват опити да тълкува човешката реалност през нейните метафори и неволни изрази. Копаейки под привидно безсмислени анекдоти от историята на западната мисъл и литература, Блуменберг чертае карта на изразите, примерите, жестовете, които процъфтяват в обсъжданията на това, което е прието да се смята за по-важните въпроси. Интерпретациите на Блуменберг са изключително непредвидими и лични, изпълнени със знаци, признаци и предположения, при това понякога иронични. Но преди всичко неговите трудове са предупредителни сигнали както за опасната сила на откритата истина, така и за красотата на един объркан свят.
'''Ханс Блуменберг''' ({{lang-de|Hans Blumenberg}}, [[13 юли]] [[1920]], [[Любек]] — [[28 март]] [[1996]], [[Алтенберг]] край [[Мюнстер]], [[Вестфалия]]) е [[Германия|германски]] [[философ]]
 
== Биография ==
Ханс Блуменберг завършвае роден на [[13 юли]] [[1920]] г. в [[Любек]]. Завършва през 1939 г. гимназията „Катеринеум“ в [[Любек]] като единствения, взел през тази година матурата „с отличие“. Но като приел католицизма „полуевреин“ няма право да запише нито едно държавно висше учебно заведение, затова между 1939 и 1941 г. Блуменберг учи [[философия]] в теологическия факултет в [[Падерборн]] и теологическия колеж „Свети Георги“ във [[Франкфурт на Майн]], но се налага в крайна сметка да прекъсне образованието си преждевременно. Връща се в Любек, където работи във фабриката на „Drägerwerk AG“. През 1945 г. е интерниран в Зербст, където до края на [[Втората световна война]] се укрива в семейството на бъдещата си жена Урсула. След 1945 г. Блуменберг продължава следването си по философия, германистика и класическа филология в университета на [[Хамбург]]. През 1947 г. защитава дисертацията си на тема ''Принос към проблема за оригиналността на средновековната схоластична онтология'' в университета на [[Кил (град)|Кил]]. Тук се хабилитира през 1950 г. със студията ''Онтологическата дистанция. Изследване на кризата на Хусерловата феноменология''. Негов наставник през този период е Лудвиг Ландгребе. През 1958 г. Блуменберг е избран за извънреден професор по философия в Хамбург, а през 1960 г. – за редовен професор по философия в университета в [[Гисен]]. През 1965 г. той се премества в [[Рурски университет|Рурския университет]] в [[Бохум]], а след това, през 1970 г. – във Вестфалския университет в [[Мюнстер]], където става почетен професор през 1985 г.
 
Блуменберг е член на Академията на науките и литературата в [[Майнц]] (от 1960), на управителния съвет за съставянето на история на понятията под ръководството на [[Ханс-Георг Гадамер]] и (от 1963) един от основателите на прочулата се приживе на своите членове изследователска група „[[Поетика и херменевтика]]“.
Line 29 ⟶ 30:
Ханс Блуменберг има четири деца; една от дъщерите му е писателката и преводачката Бетина Блуменберг.
 
Умира на [[28 март]] [[1996]] г. в [[Алтенберг]] край [[Мюнстер]], [[Вестфалия]].
Ханс Блуменберг е герой на романа на Сибиле Левичаров „Блуменберг“.<ref>[http://kultura.bg/web/%D0%B1%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3/ Откъс от романа „Блуменберг“], Портал за култура, изкуство и общество, 16.04.2013 г.</ref>
 
Ханс Блуменберг е герой на романа на [[Сибиле Левичаров]] „Блуменберг“.<ref>[http://kultura.bg/web/%D0%B1%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3/ Откъс от романа „Блуменберг“], Портал за култура, изкуство и общество, 16.04.2013 г.</ref>
 
== Идеи ==
Трудовете на Блуменберг са с предимно историческа природа и се отличават с голямата си философска и богословска начетеност, както и с точността и остротата на неговия стил на писане. В ранната му книга „Парадигми към една метафорология“ е изложена идеята за „абсолютните метафори“, чрез примери от историята на идеите и философията. Според Блуменберг метафори от този вид, като например „голата истина“, трябва да се разглеждат като основни съставки на философския дискурс, които не могат да бъдат заменени от понятия. Отчетливостта и смисълът на тези метафори конституират възприемането на реалността като цяло и са необходимо условие за човешката ориентация, мисъл и действие. Основната идея на тази първа книга е доразвита в произведения върху метафорите на светлината в теориите на познанието („Корабокрушение с зрители“, 1979) и метафорите на книгите и четенето („Четливостта на света“, 1979).
 
== Отличия ==