Уикипедия

Правителство на Васил Радославов 3: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 38:
През лятото на 1915 г. натискът върху България за участието ѝ във войната се засилва. Съглашението предлага на България да нападне Турция и да окупира Източна Тракия до линията [[Мидия - Енос]]. Едновременно с това се гарантира връщането след войната и на други български земи – т.нар. безспорна зона, обхващаща голяма част от [[Македония]]. Германия обещава на България цяла Македония и част от Източна Тракия. На [[6 септември]] [[1915]] г. между българското правителство и [[Високата порта]] е подписана спогодба. Към Царството са присъединени около 2 000 квадратни километра по долината на река [[Марица]]. Същия ден е подписана и тайна спогодба между България и Гермния за съвместни военни действия срещу Сърбия. След разгрома ѝ цяла Сръбска Македония (спорна и безспорна част) и „Сръбската територия, находяща се на изток от следната линия, а именно: река [[Морава]] с изходна точка [[Дунав]] до мястото, където се съединяват двата притока [[Южна Морава|Българска Морава]] и [[Голийска Моравица|Сръбска Морава]], от тоя пункт линията следва водораздела на тия два притока, минава през гребена на Черногорието, пресича прохода [[Качаник]], възкачва се до гребените на [[Шар|Шар планина]], където достига границите на [[Велика България (политическа концепция)|Санстефанска България]]...“, трябва да се присъедини към България<ref name="Encyclopedy"/>.
[[Картинка:Manifest-Bulgarian-First-World-War.jpg|мини|180px|Манифест на цар Фердинанд I за обявяване на война на Сърбия]]
Без да преценят правилно съотношението на силите между двата воюващи блока, българското правителство и цар [[Фердинанд I]] включват [[България в Първата световна война|България във войната]] на страната на Централните сили]]. Голяма роля при вземането на това решение изиграват както предложението на Германия за национално обединение, така и неуспехите на войските на Антантата при [[Галиполска операция|десанта на Дарданелите]]. Опитите на опозицията ([[Народна партия|Народна]], [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолиберална]], [[БЗНС]] и [[БРСДП (т.с.)]]) да отклонят България от съюза ѝ с Централните сили завършват без успех. Водачът на Българския земеделски народен съюз [[Александър Стамболийски]] е осъден за обида на [[монарх]]а на доживотен затвор. На 23 декември с.г. правителството на д-р Радославов обявява [[мобилизация]]. От армията са освободени офицерите русофили и завършва превъоръжаването ѝ с германско оръжие. На 14 октомври с.г. цар Фердинанд I издава [[манифест]], с който обявява война на Сърбия. Българските войски навлизат в Македония и по долините на реките [[Тимок]] и [[Нишава]], разгромявайки сръбската армия. Заплашена от обкръжение, тя започва мъчително отстъпление през албанските планини, изоставяйки бойната си техника. Оцелелите сръбски войници, достигайки [[Адриатическо море|Адриатическото крайбрежие]], са натоварени на италиански кораби и прехвърлени на остров [[Корфу]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Непосредствено след като българските войски започват настъпление в Македония, от Гърция в областта навлизат съглашенските войски. Към тях се присъединява реорганизираната и превъоръжена сръбска армия, прехвърлена от остров Корфу. В неколкодневните боеве българската армия разгромява съюзниците и започва преследването на отстъпващите им войски. Настъплението е прекратено със заповед от германското командване на гръцката граница (Централните сили не искат да дразнят неутрална Гърция, която все още се надяват да привлекат във войната на своя страна). Това дава възможност на съглашенските войски да се организират – войната се превръща в позиционна<ref name="Encyclopedy"/>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Правителство_на_Васил_Радославов_3“.