Грип: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Медицинско опровержение → Шаблон:Медицинско предупреждение |
м вътр. препратки; форматиране: 43x тире, 24x число+г., 9x тире-числа, 9 интервала, А|АБ, кавички, нов ред, параметър (ползвайки Advisor) |
||
Ред 10:
}}
'''Грип''' или '''Инфлуенца''' (познат в миналото като '''''Испанска болест''''') е остро [[инфекциозно заболяване]], представляващо една от най-заразните [[Инфекция|инфекции]]. Причинява се от ''Influenza virus type А'' и ''Influenza virus type B''. Характеризира се с рязко изразена [[интоксикация
Грипът има здравно и медико-социално значение. Това се обуславя от широкото разпространение, тежкото протичане в детската и старческата възраст, високия процент на [[смъртност]], парализиране на цялата дейност на обществото и от огромния брой икономически щети, които нанася.
== Исторически сведения за заболяването ==
Описанията на древните гръцки и римски лекари ([[Хипократ]], [[Диодор]], [[Тит Ливий]] и др.) свидетелстват за това, че грипът е бил разпространен още в дълбока древност. Първата достоверно описана пандемия е тази наблюдавана през [[1173
* Доетиологичен
* Бактериален
* Вирусен
В периода [[1946]] - [[1968
Грипът е най-широко разпространената инфекция в света. Според данни на A. Hirsch (от [[1881
От 1919 г. до днес преминават най-малко още 11 пандемии както следва:
* [[1928
* 1946
* 1957
* 1968
* [[1972]] –
* [[1974]] –
* 1975 –
* [[1977]] –
* [[1982
* [[1995]] –
* [[2009
== Етиология ==
Ред 44:
* ''[[Influenzavirus C]]''
Вирусите от трите рода имат много сходна структура. Имат сферична форма и размери от
По външната повърхност на липидната мембрана са разположени два вида пепломери, които имат гликопротеиден състав. Това са хемаглутинин (H) и неураминидаза (N). При класификацията на грипните вируси се обръща особено внимание на двата пепломера.
[[Файл:Influenza nomenclature.svg|дясно|мини|250п|Схематично изображение на наименоването на вирусния щам]]
Грипният вирус А се характеризира с висока изменчивост. Грипните вируси B и C не са толкова изменчиви. В края на [[1990-те]] години в [[Югоизточна Азия]] е изолиран грипен вирус А (H5N1), предизвикващ тежкопротичащ грип при човека. В този случаи източниците на зараза са били болните [[птици]], но предаването на вируса между хора е рядко. Изменчивостта на вирусите се осъществява по два механизма:
* Антигенен „шифт“
* Антигенен „дрифт“
Номенклатурата за означаване на грипните вируси включва антигенния тип, [[Гостоприемник|гостоприемника]] (ако не е човек), населеното място, където е открит най-напред щама, номер на щама, годината на изолация. Само за вирус А се използва и естеството на пепломерите
Вирусите на грипа са слабо издръжливи във външна среда и на физични и химични фактори. При стайна температура загиват за 2
== Епидемиологични особености ==
[[Файл:Sneeze.JPG|дясно|мини|250п|При кихане хората отделят хиляди вирусни частици]]
=== Източници на зараза ===
[[Резервоар на зараза|Източник на зараза]] при грипа е болният човек. Той отделя вируса в последните 1 - 2 часа от инкубационния период и 1 - 3, максимум 5 дни от началото на клиничните прояви. Грипният вирус се отделя с капчици и пръски секрет от катаралното
=== Механизъм, фактори и пътища на предаване ===
Механизмът на предаване на заразата при грипа е въздушно-капков, а основния фактор на предаване е [[въздух]]ът. Заразяването се осъществява при вдишване на въздух, съдържащ грипния вирус. Той се отделя в него при обикновен говор и издишване (до 250 вирусни частици за 1 минута), при
=== Възприемчивост и имунитет ===
Възприемчивостта при човека към грипната инфекция е много висока. Най-възприемчиви са децата от 6 месеца до 3 години (около 40% от общия брой случаи).
След преболедуване се създава типовоспецифичен [[имунитет]], който осигурява бързо очистване на организма от вируса. Продължителността и напрегнатостта му зависят от типа на вируса, възрастта на болния и индивидуалната му реактивност. В резултат на циркулацията на грипните вируси сред населението се създава колективен противогрипен имунитет. Образуваните антитела спрямо даден антигенен вариант се запазват продължително време. Грипните вируси пораждат образуване на [[антитела]] спрямо S-антигена,
=== Характеристики на епидемичния процес ===
Най-важните характерни особености на епидемичния процес при грипа са:
* ''Демографска ендемичност.'' Обуславя се от непрекъснатото
* ''Форми на епидемичния процес.'' Грипът се разпространява епидемично и пандемично, като в междуепидемичните периоди се наблюдава спорадична заболяемост. Тя обаче спомага за съхранението на грипните вируси.
** Пандемичен грип. Характеризира се с възникването на глобални епидемии с бързо обхващане на цялото население
** Епидемичен грип. Възниква почти непрекъснато и се отличава с регионално разпространение.
** Антигенни изменения. Във връзка с промяната на скоростта на антигенните изменения на грипния вирус сроковете между
** Прилагането на противогрипни ваксини в различни части на света променя и епидемичния процес на заболяването.
* ''Динамика на серологичните варианти на грипния вирус А свързана с появата на нови [[Серотип|серотипове]] и антигенни варианти.'' Обикновено новите серотипове на вируса имат пандемичен характер. Причината за това е, че създаденият имунитет към друг серотип не предпазва заразените. Смята се, че [[Югоизточна Азия]] е мястото, където най-често възникват нови серотипове поради голямата гъстота на населението и преобладаването на деца и млади хора с недостатъчен имунитет. Грипният вирус А се характеризира и с това, че има способността да възвръща стари грипни щамове. Това оборва схващането за прекъсване на циркулацията на даден щам след появата на нов.
* ''Характеристика на грип В.'' Грипният вирус В не е толкова агресивен като предния и причинява само епидемии без пандемично разпространение. Наблюдават се много по-ниско ниво на грипна заболяемост, по-големи междуепидемични интервали, по-бавна интензивност на епидемичния процес. Той често взима участие в грипни епидемии с причинител грипен вирус А.
* ''Сезонност.'' В България грипните
* ''Възрастово разпределение.'' През последните години се наблюдава, че боледуват основно деца от 0 до 14 годишна възраст. По време на пандемии се поразяват хора от всички възрасти.
* ''Влияние на социалния фактор.'' Разпространението на грипа се определя от вида на населените места, наличието на колективи, където се събират повече хора, професията и други. Огромна роля за разсейването на грипа имат транспортните средства. Висока
* ''Антропонозна и [[зооноза|зоонозна]] теория за циркулацията на грипните вируси.''
** Според антропонозната теория човешката популация е единствен резервоар на грипните вируси. Промените в антигенната им структура се формират под въздействието на противогрипния имунитет на населението.
Line 89 ⟶ 90:
== Патогенеза ==
Входна врата за вируса са [[лигавица]]та на горните дихателни пътища и [[конюнктива]]та. Вирусният [[ензим]]
Съществува известна [[симбиоза]] между вируса и микроорганизми като [[стафилококи]], [[стрептококи]] и ''Haemophilus influenzae''. Тя се изразява във факта, че бактериалният [[ензим]] протеаза активира вирусния хемаглутинин. Той от своя страна отваря пътя на вируса за навлизане в клетките на хазяина. Не всички бактерии произвеждат протеази. В такива случаи активират серумния плазминоген, който от своя страна атакува вирусния хемаглутинин.
Нарушения клетъчен метаболизъм и разпадането на клетките гостоприемници са причина за образуването и отделянето на специфични и неспецифични [[Токсин|токсини]]. Такива биват биогенните [[Амин|амини]] като [[хистамин]], [[ацетилхолин]], [[серотонин]], кинини, автоалергени и други. Още в първия ден на заболяването в кръвта на болните се откриват повишени нива на хистамин.
Токсичните вещества и самият грипен вирус предизвикват дразнене на [[нервната система
Разпадът на клетки и вирусни елементи предизвикват неспецифична сенсибилизация
== Клинични признаци ==
[[Инкубационен период|Инкубационният период]] продължава от няколко часа до 1 - 2 дни при грип А и до 3 дни при грип В. При около 10 - 15 % от болните се наблюдават продромални явления като отпадналост, студени тръпки, разкършеност, субфебрилна температура. По правило болестта започва внезапно. Към началното втрисане се добавят други признаци
Катаралните прояви са умерени и се появяват 1 до 2 дни от началните признаци. Болните започват да се оплакват от светобоязън, чувство за сухост в [[Нос|носа]] и гърлото, набъбване на носната [[лигавица]], затруднено [[дишане]], суха кашлица,
При средно тежките и тежките случаи може да се поразят и вътрешните органи с поява на различни усложнения. Най-често болестта се усложнява с [[пневмония]]. Тя протича с токсикоза, задух, [[цианоза]], [[тахикардия]]. Вторичните бактериални пневмонии се предизвикват от пневмококи, стафилококи и други видове бактирии. Усложненията са най-чести при възрастните хора с хронични белодробни изменения. Нерядко усложнение при деца до 1 годишна възраст е грипозният круп. Бактериалните пневмонии се характеризират с лаеща кашлица, стенозиращо дишане, диспнея, цианоза.
Макар и по-редки при грипа се наблюдават и сърдечно-съдови поражения. Проявява се със сърдечно-съдова слабост, тромбоемболични
При най-тежките форми се развива картина на [[менингоенцефалит
[[Кръвна картина|Кръвната картина]] се характеризира с [[неутропения]], [[анеозинофилия]], [[лимфоцитоза]], а скоростта на утаяване на [[Еритроцити|еритроцитите]] остава нормална.
=== Клинични форми ===
Според степента на протичането клиничните форми биват:
* Атипична (фрустна) форма. Липсват основните клинични признаци
* Лека форма. Протича със слаба фебрилна реакция, незначителни катарални прояви и добро общо състояние.
* Средно тежка форма. Типично протичане с проява на основните симптоми и синдроми.
* Тежка (токсична) форма. Протича с бурно начало, хипертермия, тежка интоксикация, петехиален обрив на фона на слабо проявени катарални признаци.
* Мълниеносна (фулминантна) форма. Проявява се с хипертермия, силно главоболие, адинамия, поява на гърчове и загуба на съзнание.
=== Усложнения ===
Усложненията от заболяването грип се проявяват с различна органна [[патология]]. Най-често пораженията са в дихателната система
На второ място се нареждат сърдечно-съдовите нарушения
Усложненията от страна на [[Храносмилателна система|храносмилателната система]] се проявяват с безапетитие, обложен език, [[повръщане]], тежест и болки в [[Корем|корема]].
При увреждане на ЦНС усложненията са
== Диагноза ==
Диагнозата на грипа се основава на точна и своевременна анамнестична и епидемиологична информация, клиничното протичане. Клиничната диагноза при типичните случаи се поставя лесно. Вземат се предвид епидемиологичните данни (грипна епидемия) и наличието на характерните синдроми
=== Лабораторна диагноза ===
Вирусологично се изследват материали като: смив от носоглътката, назофаринкса, храчки, взети още през 1-3-ия ден от началото на заболяването. От починали за изследване се взимат късчета от
Изолирането на вируса се постига чрез заразяване на кокоши [[Ембрион|ембриони]]. Определянето на серологичния тип на вируса се извършва с реакция задръжка на хемаглутинацията с типовоспецифични хиперимунни серуми, РСК или двойна имунодифузия. Изолирането може да се извърши и чрез заразяване на първични клетъчни култури, в които може евентуално да се наблюдава цитопатогенен ефект. За бързо диагностициране е ефективен имунофлуоресцентния метод.
Серологичната диагноза се прилага за доказване на антихемаглутинини, комплементсвързващи и вируснеутрализиращи антитела. Най-често се прилагат РЗХА и РСК. При наличие на четирикратно или по-високо нарастване на тигъра на антителата във втората серумна проба с някои от използваните антигени, реакцията се приема за положителна. В този случай за причинител на заболяването се счита този щам, към който титърът на анти-хемаглутинините (антителата) във втората серумна проба е най-висок. Серологичните изследвания могат да се извършат и с реакциите вируснеутрализация, имунофлуоресценция, реакция преципитация в гел, ELISA и други.
== Диференциална диагноза ==
Катаралните признаци при грипа са сходни с редица остри вирусни респираторни заболявания
Остро начало с токсоинфекциозен синдром се среща и при редица инфекциозни заболявания, като [[лептоспироза]], [[папатациева треска]], [[вирусни хеморагични трески]], [[денга]], [[орнитоза-пситакоза]], [[Ку-треска]], [[петнист тиф]] и други.
== Патологоанатомични особености ==
Подчертана е хиперемията на лигавицата на белия дроб, оток и пълнокръвие на органа. Цилиндричният епител на лигавицата е дистрофичен с некробиотични изменения. Съдовете под [[епител]]а са удебелени. Откриват се [[левкоцит]]ни инфилтрати. Жлезите са уголемени и в състояние на повишена секреция. В лумена на бронхиолите има обилен секрет. Междуалвеоларните прегради са удебелени, а алвеолите имат серозна или хеморагична течност.
При вторична бактериална инфекция се откриват катарална пневмония, гнойна пневмония и дори [[гангрена]] на белия дроб. В мозъка и мозъчните обвивки изпъкват хеморагични промени, а в симпатикусовите възли има дегенеративни промени.
== Лечение ==
От съществено значение за лечението на болните имат общите грижи и рационалното хранене
При леките и неусложнени случаи лечението включва, аналгетични и антипиретични препарати. Тежките усложнени случаи трябва да се лекуват в болнична обстановка. При лечението им водещо значение има патогенетичната терапия, насочена срещу интоксикацията, сърдечно-съдовата слабост, ацидозата, белодробния и мозъчен едем.
Line 156 ⟶ 157:
Срещу сърдечно-съдовата слабост се назначават сърдечни [[гликозиди]]. Срещу белодробния едем се използват бронхолитични средства, [[кортикостероиди]] в съчетание с кардиотоници. При настъпване на мозъчен едем се използват [[диуретик|диуретичните средства]].
Най-добър прием намират бигванидннте производни
Най-малкото съмнение за бактериална инфекция налага назначаването на [[антибиотици]]. Добри резултати се постигат и с [[макролиди]] и [[цефалоспорини]].
Line 172 ⟶ 173:
== Литература ==
* Дурмишев А., Илиев Б., Денчев В., Митов Г., Радев М., Ганчева Ц., Баев В., Ангелов Л., Илиева П., Митова Р., Дурмишев Л., ''Инфектология'', АИ „Проф.Марин Дринов“, София 2001, ISBN 954-430-810-5
* ''„Инфекциозни болести“'', второ преработено издание, Издателство
{{commons|Category:Influenza}}
|