Текумзе: Разлика между версии

Роден през 1768 г. и загинал през 1813 г., още в ранна възраст Текумзе загубва трима от най-близките членове на семейството си, убити от ръцете на американски пионери и войници. Баща му умира, защитавайки земите си по време на битката в Пойнт Плезънт през 1774 г., а последните му думи, насочени към по-големия син Чиксика, се превръщат в мисия и за двамата: „Никога не сключвай мир с американците”. През 1788 г. Чиксика е прострелян смъртоносно, а през 1974 г., друг от братята му, Соуасику е убит в битката при Фолън Тимбърс.

 

Текумзе взима участие в най-тежкото поражение, което индианците някога са нанасяли над американската армия. През 1790 г. съюзът между шоуни и маями убива над 600 американски войници, а стотици други са ранени в битката край р. Уабаш. Индианците дават едва 21 жертви.

 

Текумзе се опитва да обедини всички коренни народи срещу инвазията на белите. Той казва, че всеки племенен вожд, който се е подписал върху договор, продаващ Охайо и Индиана на белите, заслужава „да му бъде отрязан палеца”. Текумзе успява да съюзи отдавна враждуващи племена – сенека, уендот, сак и фокс, уинебаго, потауатоми, кикапу, оджибуе, отауа, ленапе, маями. „Чувал съм безброй оратори, но никой с дарбата на Текумзе”, казва за него бял войник. През 1806 г. Текумзе и пророкът Тенскуатауа създават Профетстаун, който трябвало да стане столица на големия индиански съюз. Текумзе сравнявал този съюз с изграждането на мощен бент срещу прилива на бели. Ето какво казва най-големият враг на Текумзе, губернатор Уилям Харисън, който впоследствие става президент на САЩ: „Ако ги няма Съединените щати, то Текумзе би влязал в историята като основател на царство, което по блясък би могло да се мери с Мексико или Перу. Няма трудности, които могат да го отклонят от намеренията му. От четири години неуморно е в движение. Днес е в Уабаш, утре край бреговете на Ири, Мичиган или Мисисипи.”

 

Грандиозните му планове са унищожени от суетността и самонадценяването на неговия побратим Тенскуатауа. Американската армия нахлува в отсъствието на Текумзе – Харисън издебва момент, когато вождът е на юг, за да набира съюзници. Неговият брат Тенскуатауа или Пророкът държи позициите в Профетстаун. Когато армията напада, той уверява събратята си, че благодарение на медицинта му куршумите на белите няма да ги ловят. С това вдъхва временно кураж на воините, но думите му се оказват лъжа и Харисън изпепелява селището им. След като се завръща, Текумзе установява с мъка, че репутацията на брат му е срината, а конфедерацията – силно отслабена.

 

Текумзе се бие на страната на британците по време на войната от 1812 г. – постигат съвместно немалко победи и воинът е отличен до бригаден командир в британската армия.

 

Текумзе остава в историята със своето благородство. Никога докато той бил водач на съюза, не е позволил измъчването на пленници. Англичаните оказали големи почести на загиналия воин, включително и с това, че дали доживотна пенсия на овдовялата съпруга и оцелелите му роднини. 

 

Митовете за Текумзе са много – никой не знае със сигурност кой е неговият убиец, но много хора си приписват заслугата. Тъй като Текумзе не давал интервюта, не водил записки и не разказал пред никого историята си, мнозина се възползвали от това, за да попълнят неясните моменти от живота му. Една такава история гласи, че Текумзе е ухажвал едно бяло момиче, с което често четяли Библията и Шекспир, докато друга версия твърди, че пра-прадядо му е бил губернатор на Южна Каролина. 

 

В 1811 г., когато Текумзе се отправил да събира нови воини за своята армия, войските на Харисън съумели да се приближат до селищата на племето Шони, където се завързало сражение, влязло в историята като „Битката при Типекано”. Племето било водено от Тенскватава Пророка. В резултат на ожесточената битка войските на Съединените щати били отблъснати, но отстъпвайки в порив на мъст те напълно разрушили индианското селище и окончателно разстроили силата и мощта на индианците. 

 

"Когато настъпи сетният ти час, не бъди като онези, чиито сърца са изпълнение със страх от смъртта, ронещи сълзи и молещи се за още мъничко отсрочка, за да изживеят наново живота си. Изпей предсмъртната си песен и умри като воин, прибиращ се у дома."