Туше Делииванов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Санданисти, ползвайки HotCat
Ред 17:
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година Делииванов заминава за Кукуш и е сред учредителите на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]]. В 1909 година обаче се връща в София.
 
След Първата световна война е член на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на обединената бивша ВМРО]]. През 1923 година при обединението на МФРО и неутралните македонски братства влиза в НациолнияНационалния комитет на организацията като подпредседател<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.122.</ref>. Повторно влиза в ръководния орган на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] като съветник през септември 1934 година<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 271.</ref>.
 
През септември 1944 година подписва в София „[[Апел към македонците в България|Апела към македонците в България]]“<ref>[http://mk.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B5%D0%BB_%D0%B4%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0_-_1944 Апел до Македонците во Бугарија - 1944, http://mk.wikibooks.org]</ref>. Поканен е да участва в управлението на [[Социалистическа Република Македония]]<ref>Андреев, В. Хроника на едно национално предателство, Благоевград, 1999, стр. 13-15.</ref>, но той отказва. Туше Делииванов умира в 1950 година в София.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 259.</ref><ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Foto/tuse-d.html Кратка биография на Туше Делииванов]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 44.</ref>