|
==Биография==
[[Файл:Bulgarian high school in Solun teachers and students.JPG|ляво|мини|250п|Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Димитър Матов е четвъртият седнал от ляво на дясно]]
Матов е роден в 1864 година в будния български македонски град [[Велес]], тогава в Османската империя. В 1888 година завършва история, литература и фолклористика в [[Харковски университет|университета]] в [[Харков]], Русия. Слуша лекции по история на [[Марин Дринов]] и по лингвистика на [[Александър Потебня]]. Връща се в Македония и от 1888 до 1890 година е учител в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]]. След това заминава за Виена, където до 1892 година специализира славянска филология при [[Ватрослав Ягич]] и в Лайпциг при [[Август Лескин]]. В 1892 година се връща в България и става учител в София и извънреден преподавател във [[Софийски университет|Висшето училище]].
От 1892 до 1895 година заедно с [[Иван Шишманов]] Матов е редактор на [[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина|„Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“]]. В 1893 година Матов издава брошурата „Сръбско-българската етнографска препирня пред науката“, в която изобличава сръбските аспирации към Македония: „Цяла паплач писатели пускат из народа книжки, календарчета и учебници по география и история, дето се проповядва теорията на [[Милош Милоевич|Милоевич]] и [[Панта Сречкович|Среткович]]“.<ref>Сръбско-българската етнографска препирня пред науката. От Д. М. С., 1893, с. 5.</ref>
Пише в „[[Български преглед]]“ и е сред създателите на „[[Книжици за прочит]]“. С труда си Към българския речник, излязал в 1892 година, Матов поставя основите на българската етимология. Във фолклористичните си трудове следва миграционната теория и прави сравнения между българския фолклор и фолклора на балканските, славянските и други народи.
Матов е и виден деятел на македонската емиграция в България, като пише многобройни трудове по македонския въпрос, в които защитава българския етнически характер на областта. В 1895 година на [[Втори македонски конгрес|ІІ македонски конгрес]] е избран за член на Върховния македонски комитет.
Матов умира в 1896 година на 32 години.<ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 104.</ref><ref>Николов, Борис. Й. Вътрешна Македоно-Одринска Революционна Организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 100 - 101.</ref>
==Трудове==
[[Файл:Dimitar Matov Theophylactus of Bulgaria.JPG|дясно|мини|250п|Животопис на св. Климента, български архиепископ. От Теофилакта, Охридски архиепископ. Превел от гръцки с малки съкращения Д. Матов. Пловдив, 1896]]Много забавен и инътересен човек добри качества през 1888г.е бил в Русия на Червения площад и е писал за македония и след това естанал ЧЛЕН на кумитета в македония
;Филологични
* За историята на новобългарската граматика (1889)
| 