|
МИтко Матов писател учител бил в Македония и РУсия
{{друго значение|етнографа и езиковед|революционера|Димитър Матов (революционер)}}
{{Личност
| име = Димитър Матов
| име-оригинал =
| категория = етнограф
| описание = български етнограф
| портрет = Dimitar Matov.JPG
| портрет-описание =
| роден-място = [[Велес]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Дрезден]], [[Германия]]
| общомедия = Dimitar Matov
| вложки = {{Личност/Учен | категория = етнограф
| област = [[Лингвистика]], [[етнография]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
'''Димитър Хр. Матов''' е виден български [[езиковед]], [[фолклорист]] и [[етнограф]], деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македонски комитет]].
==Биография==
[[Файл:Bulgarian high school in Solun teachers and students.JPG|ляво|мини|250п|Учителипичовете ипред ученицидаскалото отв СолунскатаСолун гимназия през 1888-1889 учебна година. Димитър Матов е четвъртият седнал от ляво на дясно]]
==Трудове==
[[Файл:Dimitar Matov Theophylactus of Bulgaria.JPG|дясно|мини|250п|Животопис на св. Климента, български архиепископ. От Теофилакта, Охридски архиепископ. Превел от гръцки с малки съкращения Д. Матов. Пловдив, 1896ок]]Много забавен и инътересен човек добри качества през 1888г.е бил в Русия на Червения площад и е писал за македония и след това естанал ЧЛЕН на кумитета в македония
;
;Филологични
* За историята на новобългарската граматика (1889)
* Към критическото четене на дакословенските текстове (1891)
* Към българския речник (1892)
* Гръцко-български студии (1893)
* Мизонеизмът в правописната реформа (1894)
* [http://ia700308.us.archive.org/7/items/zhivotopisnasvk00theogoog/zhivotopisnasvk00theogoog.pdf Животопис на св. Климента, български архиепископ. От Теофилакта, Охридски архиепископ. Превел от гръцки с малки съкращения Д. Матов. Пловдив, 1896]
;Фолклористични
* Нави (1889)
* Приказката за правината и кривината (1893)
* Бележки върху българската словесност, 1. Песента за слънчовата женитба (1894)
* Невярна Груйовица. Баладен мотив за нашата народна поезия (1894)
* Верзиуоловото коло и навите (1895)
* Епосът ли е най-старият род поезия? (1895)
;По македонския въпрос
* [[:File:DMatov_Razpravija_po_etnografijata_na_Makedonija_Per._Spis._na_Bulg._Knizh._Druzh._v_Sredec_kn._34-35_1890.pdf|Кратка разправия по етнографията на Македония]]. [[Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец]], г. 7, кн. 34 (с. 425 - 474) и кн. 35 (с. 675 - 717), 1890.
* Сръбско-българската етнографска препирня пред науката (1893)
* [[:File:Dimitar_Matov_za_Grigor_Parlichev_(Bulgarski_pregled_kn._4-5,_1895).pdf|Гр. С. Пърличев. Книжовно биографически чертици]]. сп. "[[Български преглед]]", Год. II, кн. 4-5, София (1895)
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=491 "Стамболовщината в Македония и нейните представители" (рецензия)]. сп. "Български преглед", Год. II, кн. 4-5, с. 201-205, София (1895)
* Македония според най-новите книжовни вести (1895)
* Пътуването на [[Густав Вайганд|Вайганда]] в югозападните балкански области (1896)
==Литература==
* Арнаудов, Михаил. Научното дело на Димитър Матов, в: Очерци по българския фолклор, том 1, София, 1969.
* Вакарелски, Христо. Етнография на България, София, 1972, стр. 62 - 64.
* Динеков, Петър. Български фолклор, София, 1972, стр. 130 - 131.
* Милетич, Любомир. Димитър Матов, в: Български преглед, №11, 1896.
* Шишманов, Иван. Д. Д. Матов, в: Български преглед, №9, 1896.
== Бележки ==
<references />
| 