Димитър Македонски (Емборе): Разлика между версии

'''Димитър Василев''', известен като '''Македонски''', е български просветен деец, публицист, общественик и революционер, член на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]].<ref>Български възрожденски книжовници в Македония. Избрани страници, София 1983, стр. 352.</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=7RmqzPpmegEC&pg=PT276&lpg=PT276&dq=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80Димитър+%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8Македонски+%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B5емборе&source=bl&ots=tPRp4RVVJp&sig=UjWdXYJvc_4EPkH9OESplAkB7PA&hl=bg&ei=8AaSS7PQDMvG_gbOhOXpDA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=10&ved=0CCAQ6AEwCQ#v=onepage&q=Димитър%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D1%80%D020Македонски%B520емборе&f=false Българска книга: енциклопедия, Автор Ани Гергова, Издател Pensoft Publishers, 2004, ISBN 954642210X, стр. 273.]</ref>

Роден е през 1847/1848 година в [[Кайляри|кайлярско]]то село [[Емборе]], тогава в Османската империя. Син на [[цариград]]ски градинар. Първи братовчед е на [[Христо Върбенов|Христо]], [[Наум Върбенов|Наум]] и [[Никола Върбенов|Никола Върбенови]]и.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 26.</ref> Завършва основното гръцко училище в Емборе и заминава при баща си, който е гурбетчия в Цариград. Учи във [[Велика народна школа|Великата народна школа]], а по-късно във френски лицей и в българското училище при църквата [[Свети Стефан (Цариград)|„Свети Стефан“]]. Македонски е радетел за въвеждане на говоримия български език в училищата, църквата и литературата. В Цариград за две години издава три учебника отпечатани в печатница [[Македония (печатница)|„Македония“]] - – в 1867 година „Букварь за употр{{Уникод|&#x463;}}беніе въ македонскыте училища“ заедно с охридчанина [[Димитър Узунов]] и „Кратка священна исторія за училища-та по Македоніѭ (на македонско нар{{Уникод|&#x463;}}чіе)“,<ref>Кратка священна исторія за училища-та по Македоніѭ (на македонско нар{{Уникод|&#x463;}}чіе) отъ Д. В. Македонскый, Царгийградъ. Въ Книгопечатниц{{Уникод|ѫ}}-т{{Уникод|ѫ}} на Македоніѭ. 1867.</ref> а в 1868 година - – „Скратенъ православенъ катехизисъ“, от които е запазен само екземпляр от втория.

Преподава гръцки език във Влахоклисура в 1867 година, но поради конфликт с местните власти, е принуден по съдебен път да си търси парите. Учителства в [[Струга]], [[Битоля]] (1868 - – 1869) и [[Воден]] (1869 - – 1870).<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877- – 1878. Том първи, книга втора, стр. 35.</ref> Като воденски български учител заедно с [[Георги Гогов]] е делегат от [[Воденска, Пелска и Мъгленска епархия|Воденската епархия]] на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] в 1871 година и участва активно при конституирането на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], като настоява за приемане на делегатите от спорните епархии и за избор на архимандрит хаджи [[Павел Божигробски]] за воденски владика. Пише във вестник „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“, където в 1871 година публикува важната статия „По македонския въпрос“, в която потвърждава българската национална и езикова принадлежност на славянското население в Македония:

В 1871 - – 1872 година е учител в Българското класно училище в Цариград, като по негова инициатива то става и неделно, а заедно с щипянина Димитър Павлов поддържа неделно училище за децата на гурбетчиите от Македония.<ref>Македония, V, 11, 16 февруари 1874, 4.</ref> Като виден български деец е нападнат е от местни гърци. През лятото на 1872 година напуска училището и заминава за Воден, но е принуден да се установи временно в Битоля и от 1873 до 1875 година е учител в [[Плевен]] и [[Лом]]. В 1875 - – 1876 година е книжар в Битоля. Непосредствено преди [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е учител в [[Скопие]].

След Освобождението се установява в новоосвободеното Княжество и първоначално е главен учител в [[Самоков]], а по-късно става преподавател в класическата гимназия в [[София]], а после работи в съдебната система на новата държава като помощник прокурор при Софийския окръжен съд, председател на Кюстендилския окръжен съд (1882), ревизор и началник на отдел в министерството на правосъдието. След пенсионирането си работи като адвокат по време на управлението на [[Стефан Стамболов]].

В новоосвободена България се занимава активно и с журналистическа дейност. В 1879 година редактира списание „Християнско братско слово“, а в 1883 година е редактор на русофилския вестник „[[Светлина (1882 - 1883)|Светлина]]“. През 1880-те и 1890-те пише в „[[Целокупна България (1879 -– 1880)|Целокупна България]]“, „[[Независимост (вестник)|Независимост]]“, „[[Народний глас]]“, „[[Средец (вестник)|Средец]]“ и други. Постоянен сътрудник е на радослависткия вестник „[[Народни права]]“. В 1884 година става член на настоятелството на Българското благодетелно дружество в Цариград.

В 1892 година Македонски публикува биографии на [[Георги Динков]] и [[Константин Мишайков]], както и исторически документи<ref>Македонский, Д. В. Два документа отъ Пелагонийската (Битолската) епархия, „Периодическо списание“, VIII, 39, София, 1892, 428 - – 434.</ref> и пише по юридически въпроси.<ref>Македонский, Д. В. Н{{Уникод|&#x463;}}колко думи за реда на испълнението р{{Уникод|&#x463;}}шенията на административнит{{Уникод|&#x463;}} власти и на духовнит{{Уникод|&#x463;}} с{{Уникод|ѫ}}дилища, „Юридическо списание, V, 3, София, март 1893.“</ref> Намесва се в дебатите по установяване на правопис на книжовния език, като защитник на фонетичния правопис. На 27 февруари 1894 година става председател на новооснованото дружество „Татковина“.

В периода 1894 - – 1895 година Македонски издава вестник [[Съгласие (вестник)|„Съгласие“]], който защитава позициите на Върховния комитет. В „Съгласие“ Македонски публикува и спомените си като подлистник.<ref>Изъ дневника на Единъ Б{{Уникод|ѫ}}лгарски учитель. (Лични въспоминания), Часть първа. (Пр{{Уникод|&#x463;}}ди Русско-Турската война) (1868- – 78), „Съгласие“, І, 1, София, 18 април 1894, 2- – 3 и следващите броеве като подлистник.</ref> Пише във вестник [[Светлина (1896 - 1897)|„Светлина“]].<ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 92.</ref>

Към средата на 1897 година заминава за Цариград, за да поеме редактирането на екзархийския орган „[[Новини (вестник)|Новини]]”“. Димитър Македонски става жертва на политическите борби<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.</ref> между [[Българска екзархия|Екзархията]], Върховния комитет и [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. Като главен редактор на „Новини”„Новини“ публикува информация свързана с [[Винишка афера|Винишката афера]]. Поради това вестникът е спрян, а на 21 февруари 1898 година той е застрелян в квартирата си от [[Евтим Гещаков]], член на [[Цариградски революционен комитет|Цариградския комитет]] на ВМОРО, пазач на българската болница в Цариград. Като български поданик Гещаков е екстрадиран в България и при разпита си от Варненския околийски управител той заявява, че извършил убийството, защото Димитър Македонски неправилно отразявал положението на българите в Македония по страниците на вестника.

{{цитат|Убийството на Македониски направи много лошо впечатление тук... Македонски в последно време страшно се мразеше от тая Организация [ВМОРО], най-вече след обнародването в „Новини“ статията по скопските работи... Същия ден, когато дойде известието за убийството на Македонски в хотела [[Бошнак хан]] в Солун, в №10, се събрали: [[Даме Груев|Груев]], [[Христо Батанджиев|Батанджиев]], общински секретар, [[Иван Хаджиниколов|Х. Николов]], книжар и [[Христо Матов|Матов]], директор в Скопие, който последните дни се намерваше в Солун - – всички съставляющи част от началството на тукашната Организация - – и гуляли в чест на убиванието на покойния. Влел при тях съдържателят на хотела [[Васил Мончев]], те му предложили един коняк и Х. Николов казал: „Пий, нека червеите ядат мозъка на Македонски“. В. Мончев се докачил и започнал да ги ругае...<ref>Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 76.</ref> Убийството било решено от комитета в София и било заповядано на Цариградския комитет да се тури в действие... Предполагат, че убийството на Македонски е станало, за да се сплашат чиновниците на Екзархията да не препятствуват на целите им в Македония: да назначават за учители хора, които поиска Организацията. Македонски беше лош дух за тях, защото не се съглашаваше от поведението им, подкопаваше влиянието им в Цариградското агентство, а главно, приближаваше да отклони от влиянието им ресенците градинари, с които главно си служи Организацията.<ref>Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 77.</ref>}}

Македонски е автор на редица статии по обществени проблеми. Превежда книги и статии от гръцки, италиански и френски - – в 1873 година превежда от книгата на [[Луи Леже]] „Славянският свят“ частта посветена на българите, българския език и литература. В 1872 година [[Васил Чолаков]] публикува в сборника си и песни, събрани от Димитър Македонски.<ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 31.</ref>

* [[Антон Попстоилов|Стоилов, А. П.]] Димитър В. Македонски. - – Развитие, № 8 - – 9, 1919.