Отваря главното меню

Промени

м
форматиране: 2x тире, 2x тире-числа (ползвайки Advisor)
}}
 
'''Владимир Попанастасов Кръстев''' с псевдоними '''Пепо''', '''Вл. Ястребов'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр.77, 107</ref> е [[българи|български]] [[поет]], [[юрист]] и [[офицер]] от [[Македония (област)|Македония]].
 
==Биография==
Владимир Попанастасов е роден в 1883 година в големия западномакедонски град Охрид, тогава в Османската империя. Вуйчо е на [[Тома Измирлиев|Тома]] и [[Христо Смирненски|Христо Измирлиев]] (Смирненски), върху когото оказва голямо влияние в ранните му години. Завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]] и от 1909 до 1912 година е мирови съдия в [[Карлово]] и в [[Цариброд]] и помощник прокурор в [[Стара Загора]]. Участва в [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] и загива като [[подпоручик]] от [[Двадесет и пети пехотен драгомански полк|25<sup>-и</sup> пехотен драгомански полк]]<ref>[http://archives.bg/balkanwars/search/46-2012-05-07-18-44-53/10601-2012-07-29-12-11-53 Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912- – 1913): Владимир Попатанасов]</ref> в [[Битка при Лахна|сражението при Лахна]] на 20 юни 1913 година.
 
==Творчество==
Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „[[Българан (вестник)|Българан]]“. Пише и в списанията „[[Художник (1905 - 1909)|Художник]]“, „[[Македоно-одрински преглед]]“, „[[Свято дело]]“, „[[Демократически преглед]]“ и във вестниците „[[Илинден (1907 - 1908)|Илинден]]“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.<ref>Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 - – 337.</ref>
 
== Бележки ==