Карл Теодор Драйер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни
м форматиране: 8x тире, интервал, кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Карл Теодор Драйер
| портрет =
| описание = датски режисьор
| роден-място = [[Копенхаген]], [[Дания]]
Ред 10:
== Биография ==
Незаконен син на шведска емигрантка, малкият Карл е оставен в сиропиталище. На двегодишна възраст е осиновен от семейството на печатарския работник Теодор Драйер. Приемните му родители са деспотични и дълбоко религиозни лутерани. На 16 годишна възраст Драйер избягва от техния дом, но мрачната атмосфера, в която е изживял детството, оказва трайно влияние върху бъдещото му творчество.
 
Принуден да си изкарва сам хляба, Карл Драйер работи като пианист в кафе, архивар в търговска кантора, репортер в „жълт“ вестник. През 1912 г. е нает от филмовата компания „[[Нордиск]]“, за да пише титрите, които се появяват между кадрите на немите филми. Скоро след това започва да съчинява и филмови сценарии за „Нордиск“. Преди да режисира първия си филм, по негови сценарии вече са били заснети 22 филма. През 1918 г. се появява и неговата първа режисьорска работа — – претенциозната и доста банална мелодрама „Президент“.
 
През 1919 г. на екран излиза монументалният филм „Страници от книгата на Сатаната“, силно повлиян от „Нетърпимост“ на [[Дейвид Уорк Грифит|Д. Грифит]]. Драйер обединява в своето повествование различни исторически епизоди ([[Голгота]], испанската [[Инквизиция]], [[Велика френска революция|Великата френска революция]] и събитията от 1918 година във [[Финландия]]), които, по негово мнение, изобразяват в умален модел цялата история на човечеството, разделено от политически интереси и религиозна нетърпимост. В този филм за пръв път се появяват не само творческите амбиции Драйер, но и интересът към експериментиране с композицията на кадрите, осветлението, монтажа и ритъма.
 
Настъпилата в датското кино криза принуждава режисьора да търси чуждестранни продуценти и неговите следващи три филма са заснети във Швеция – „Вдовицата на пастора“(1920), „Възлюби ближния свой“(1922) и „Уважавай жена си“(1925). В Германия е заснет филмът „Михаел“(1924). В тези филми е проявен интерес към вътрешния живот на човека, раздиран от противоречия и стоящ пред избор. Стремежът е към максимална, почти натуралистична достоверност в детайлите от декора и в играта на актьорите. Близкият план за пръв път в световното кино е използван при психологическата обрисовка на героите.
 
Най-важният филм в цялото творчество на Карл Драйер е заснет през 1928 г. във [[Франция]] – „[[Страстите на Жана Д`д'Арк]]“. Възможността за създаването на този филм е резултат на успеха, който „Уважавай жена си“ е имал във Франция. На режисьора била предложена правителствена субсидия, за да екранизира биографията на една от трите знаменити жени – [[Катерина Медичи]], [[Мария Антоанета]] или [[Жана д'Арк]]. Режисьорът избрал Орлеанската дева като поканил известната театрална актриса Рене Фалконети за главната роля.
 
Историята на създаването на този филм се е превърнала в легенда: снимките продължили година и половина – Драйер отхвърлил първоначално написания сценарий и започнал да заснема отделните сцени в хронологична последователност, следвайки оригиналните протоколи от следствието срещу Жана Д`д'Арк; създадено било почти точно копие с плъзгащи се стени на замъка в [[Руан]], актьорите били облечени в дрехи от ръчно тъкан плат, от тях се изисквало да играят без грим. Операторът използвал висококонтрастна оптика, която при любимия на Драйер близък план предава всички неравности на кожата; при снимките били използвани ниски ракурси като за целта в двора на замъка били изкопани многобройни траншеи /идеята за траншеите и изобразяване на харизматичната личност чрез нисък ракурс по-късно е възприета от [[Лени Рифенщал]] при снимките на „Триумф на волята“/. Всеки кадър – това е променена от вътрешен душевен импулс линия на устните или лека гримаса на лицето Жана. В резултат филмът се превръща в монументално платно на варварския съдебен процес и същевременно в ням монолог на Жана Дд'Арк, чиито емоционални преживявания и даже ход на мислите се предават на екрана с помощта на близки и свръхблизки планове, виртуозен монтаж и драматургия на светлините и сенките.
 
Филмът „Страстите на Жана Д`д'Арк“ се приема студено от масовия зрител. Провалът затруднява следващите проекти на Драйер. Едва през 1932 г. той намира продуцент и започва снимките на новия си филм „Вампир“ – удивително пътешествие в света на подсъзнателните блянове, сънища и халюцинации. Провалът и на този филм заставя Драйер да се върне към журналистиката. През 1943 г. той заснема монументалната драма „Ден на гнева“. Въпреки че сюжетът на този филм е „ловът на вещици“ в средновековна [[Норвегия]], ясно различимите алюзии с действията на нацистите в окупирана Дания са причина режисьорът да избяга в Швеция, където остава до края на войната.
 
След края на [[Втората световна война]] режисьорът снима серия спонсорирани от правителството документални филми. Международното признание за творчеството на Карл Теодор Драйер идва едва през 1955 г., когато филмът „Слово“ получава голямата награда на кинофестивала във [[Венеция]]. През 1964 г. създава последната си творба – изискания ретрофилм „Гертруда“.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.youtube.com/watch?v=BLBn9KK2Ss0 Реставрирани кадри от "Страстите„Страстите на Жана Д`Арк"д'Арк“]
 
 
[http://www.youtube.com/watch?v=BLBn9KK2Ss0 Реставрирани кадри от "Страстите на Жана Д`Арк"]
 
 
{{СОРТКАТ:Драйер, Карл Теодор}}