Старогръцка трагедия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
# '''''Ленеи''''' - празници в чест на Дионис Леней – покровител на [[лозарство]]то.Чествали се през Януари, като характерното за тях е изнасянето на [[представление]] в [[храм]]а на Дионис Леней.
# '''''Големи Дионисии''''' Честват се през Март, като продължителността им е 7 дни.
'''Втори и трети ден''': Край [[жертвеник]]а на Дионис се уреждали състезания.
▲===== '''Четвърти, пети и шести ден''' ===== : Организирали са се театрални състезания.
▲===== '''Седми ден''' ===== : [[Сатир]]ска [[драма]].
По време на Големите Дионисии са се организирали множество спортни състезания и конкурси. В тази част от Дионисиевите празници мистериалността се губи и остава само като форма, воализираща общите празници.
* '''Състезанието Агон'''
Line 31 ⟶ 30:
=== Теория на Аристотел ===
''Аристотел "[[Поетика (Аристотел)|Поетика]]"''
Според [[Аристотел]] трагедията е възникнала от сатирската драма и първоначално е имала шеговит характер (имайки предвид сатирската драма, такава каквато е през V и IV век. , жанр много отдалечен от първоначалната си форма). Прибавя още, че при зараждането си, трагедията е била импровизирана игра, която в последствие получава сериозния си характер.
В своята „[[Поетика (Аристотел)|Поетика]]“ Аристотел казва, че всеки вид [[поезия]] ([[Старогръцки епос|епическа]], трагическа, [[старогръцка комедия|комедийна]], дитирамбическа и др.) е вид „''подражание''“ ([[Мимезис|'''''mimesis''''']]), като различните видове подражание се различават по това на какво подражават, по средствата, с които подражават и по начина, по който подражават. Самата трагедия Аристотел описва като „подражание на действие, сериозно и завършено“. Той казва, че то има определен обем, написано е в украсена [[реч]] (реч, която има [[ритъм]] и [[мелодия]]), която е различна в отделните части на трагедията (в едни части се изпълнява само чрез стихотворен размер, а в други чрез [[песен]]). Трагедията, казва той, е подражание с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх тя извършва очистване от подобни чувства.
Аристотел казва, че всяка трагедия трябва да има шест съставни части –
=== Теория на Ницше ===
''„Раждането на трагедията“ Ф.[[Ницше]]''
Ницше, повлиян от немската теоретическа традиция, свързва [[античност]]та и нейното изкуство с [[дихотомия |дихотомия]]та (двойнственост), като я представя като противоположност на две начала, олицетворени в две гръцки божества – [[Дионис]] и [[Аполон]]. Тези две начала, абсолютно противоположни едно на друго, са съсредоточени в различни изкуства – Аполоновото начало се свързва с пластическите изкуства, а Дионисиевото с музикалните. Но, според Ницше, трагедията е изкуство, в което началата на Аполон и Дионис съществуват паралелно, и преплитайки се, те се самодопълват, като така превръщат трагедията във висше изкуство. “{{cite book |title= Тези два образеца на вдъхновение, толкова различни, следват един паралелен път; най-често в открит конфликт те се припокриват взаимно ... съставят в този съюз произведения на изкуството едновременно Дионисиеви и Аполонови: атическата трагедия |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= |location= |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}“ ''("Раждането на трагедията")''. Ницше разбира Дионисиевото изкуство като символ на продуктивност. Дионис, бог на виното, се свързва с опиянението, веселието, музиката и танците, но също така и с чезнещото и гинещото, и скръбта по него. В Дионисиевото опиянение човека се доближава до природата и сякаш се свързва с нея. Неговата противоположност е Аполониевото, планомерното, премереното и хармоничното, всичко което свързваме със съня, мечтата и спокойствието. Ницше обяснява, че простотата и величието са присъщи именно на Аполон, а Дионис няма нищо общо с тях, той в своята природа е буен и неудържим.
В хора на трагедията, Ницше открива същата тази обединеност на двете начала, но дава предимство на Дионисиевото. В песните на трагическите хорове се открива силната връзка на човека с природата и се преплитат различни човешки страсти –неща характерни за Дионисиевото изкуство на музиката. [[Диалог]]ът, от друга страна, с неговата простота и прозрачност, Ницше свързва с Аполон.
Така, съчетавайки веселието и страстите със сериозността и хармонията, се зародила трагедията. {{cite book |title= „Трагическият мит може да се разбере само като превъплъщение на Дионисиевата мъдрост в образи с помощта на Аполонови художествени средства” |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= |location= |isbn= |pages= |url= |accessdate=}} ''(“Раждането на трагедията”)''.
* Гибелта на трагедията, Ницше свързва със [[Сократ]] - с въвеждането на [[логика]]та, с появата на [[ирония]]та и оптимизма.
| |||