Уикипедия

Разлог: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 9x тире, 5x кавички, 3x тире-числа, 2 интервала, 3+ параметъра, URL, запетая (ползвайки Advisor)
Ред 14:
| площ = 221
}}
'''Разло&#768;г''' е [[град]] в Югозападна [[България]], [[Област Благоевград]], административен център на [[община Разлог]]. Разположен е в котловината [[Разлог (област)|Разлог]], чието име получава на 26 март 1925 година. Преди тази дата градът носи името '''Мехомия'''.<ref>Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878- – 1987“, София, 1989.</ref>
 
== География ==
[[Картинка:Razlog Kapustin ifb.jpg|мини|ляво|250п|Изглед към града]]
Разлог е разположен в центъра на Разложката котловина, между три планини - – [[Рила]], [[Пирин]] и [[Родопите]]. На юг е град [[Банско]], на югоизток - – [[Добринище]], а на североизток [[Белица]] и [[Якоруда]].
 
== История ==
[[Картинка:Mehomia-Ustav.jpg|мини|ляво|Устав на [[Мехомийска българска община|Мехомийската българска община]]]]
За първи път името ''Разлог'' се споменава в писмените извори през [[1019]] година в дарствена грамота на [[византийски император|византийския император]] [[Василий II Българоубиец]], като част от [[Велбъждска епископия|Велбъждката епископия]].<ref>[http://promacedonia.org/is/is_2_1.html#hrisovul_1 Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56]</ref>
 
Етимологията на името ''Мехомия'' е неясна, като то вероятно е [[тракийски език|тракийско]]. Народната етимология го свързва с ''мех'', тъй като с мехове са пренасяли добивания в Мехомия катран.<ref>{{cite book |title= Местните имена в Разложко |last= Попов |first= Константин Петров |authorlink= |coauthors= |year= 1979 |publisher= Българска академия на науките |location= |isbn= |pages=146 |url= |accessdate=}}</ref>
 
В XIX век Мехомия е смесено [[християни|християнско]]-[[мюсюлмани|мюсюлманско]] селище в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] [[каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Мехомия'' (''Méhomia'') е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители [[българи]] и 450 жители [[помаци]].<ref>{{cite book
Ред 34:
| location = София
| language = български, френски, английски, руски
| pages = 132- – 133
}}</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за града:
 
{{цитат|Мехомия, паланка на СЗ от [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] 10 часа. Разположена на всичкото Разложко равнище, по двата бряга на река, приток на [[Места]]. Здания бележити няма; къщите са повечето дървени и двуетажни. По изгледа и местоположението си Мехомия отстъпя на [[Банско]]. Земя песъчлива, която най-много изкарва ръж и царевица. Има всякакви занятчии; в неделя става пазар, главен за цял Разлог и доста многолюден. Църква българска и едноетажно старо училище с 3 учителя и 180 ученика. 700 къщи, повече български и по-малко помашки.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4ИзтМакед Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 13.]</ref>}}
 
Към края на 19 век ''Мехомия'' е вече център на отделна каза в рамките на [[Сер]]ския [[санджак (административна единица)|санджак]]. Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година е смесено българо-християнско и [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 3200 българи-християни, 1460 [[българи]]-[[мохамедани]], 80 [[турци]], 30 [[власи]] и 200 [[цигани]].<ref>{{cite book
Ред 57:
}}</ref>.
 
През [[1896]] година [[Гоце Делчев]] основава комитет на [[ВМОРО]] в Разлог. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] на [[14 септември]] [[1903]] година група четници навлизат в града и започват въстаннически действия, съместно с местни дейци. Турската войска и башибозук нападат града и избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от местните българи бягат в [[Княжество България]]. По данни на [[Неврокопска епархия|Неврокопската митрополия]] през [[1907]] година в града има 3235 жители българи - – християни.
 
При избухването на [[Балканската война]] през [[1912]] година деветдесет и четири души от града са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.863.</ref> Мехомия е освободен от [[Османска империя|османска власт]] на 11/24 октомври [[1912]] година от части на [[Родопски отряд|Родопския отряд]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 65 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> Местното турско население се изтегля с отстъпващата турска войска по долината на река [[Места]].
 
[[Деветоюнски преврат|Деветоюнският преврат]] от [[1923]] година сваля първия комунистически кмет на града. През [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] на [[23 септември]] същата година казармата в Мехомия е превзета от метежниците, като загива само един фелдфебел. След потушаването на въстанието много от въстаниците напускат града. От ръководителите остава само [[Костадин Патоков]], който след [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата]] през април [[1925]] година е заловен заедно с учителя [[Иван Крачанов]] и убит в местността Бельов баир.
Ред 73:
|}
|}
В Разлог се намира една от най големите православни църкви в област Благоевград - – „[[Свето Благовещение (Разлог)|Свето Благовещение]]“, както няколко по-малки църкви.
 
В края на ХІХ и началото на ХХ век се подема инициативата за построяване на нова църква в град Мехомия. Дори през 1911 г. в още неосвободения от турско господство град се започва строителството на църква „Св. св. Кирил и Методий“, но строежът остава само в основите. Отново започва това начинание през 1924 г., но вече на друго място по политически и градоустройствени причини. Храмът е издигнат и осветен през 1939 г. от митрополит [[Борис Неврокопски]]. Сменено е името на новата църква на „Свето Благовещение Богородично“, според местно предание —– по настояването на заможен разложанин на име дядо Благо. Цялостното и&#768; изографисване приключва едва в края на 90-те години. Църквата е построена по образец на варненската катедрала „[[Успение Богородично (Варна)|Успение Богородично]]“ и е един от най-представителните храмове в Пиринския край.
 
На около 3 километра южно от Разлог се намира средновековната църква „[[Света Троица (Разлог)|Света Троица]]“.
Ред 90:
 
== Обществени институции ==
В град Разлог има районна прокуратура, районен съд, районно полицейско управление, общинска болница и спешен медицински център - – за четирите общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда. В града има драматичен състав при читалище „[[15 септември 1903 година (читалище)|15 септември 1903 година]]“, както и музеят [[Парапунова къща]].
 
== Редовни събития ==
Ред 101:
== Личности ==
{{основна|Разложани}}
В 19 и началото на 20 век градчето е традиционният център на Разложката котловина. От Мехомия са революционерите дейци на ВМОРО Петър Лачинов, Владимир Каназирев и Владислав Каназирев от големия род [[Каназиреви]], както и драмският войвода [[Мирчо Кипрев]]. Капитан [[Иван Стойчев]] е виден деец на ВМОК. Разлог е родно място на видния комунистически партизанин [[Никола Парапунов]].
 
== Туризъм ==
От Разлог туристите могат да посетят всяка от трите планини - – Пирин, Рила и Родопите, като в Пирин, на около 14 km, се намира разложката хижа „П. К. Яворов“. През града минава теснолинейката, която свързва град Септември с градчето Добринище.
 
== Кухня ==
Едно от типично разложките ястия е [[капама]] (много готвена покрай новогодишните празници) със свинско, телешко, пилешко, кървавица, суджук, кисело зеле, ориз, червено вино, различни подправки. Друго местно ястие е шуплата - – тестено ястие със сирене, наподобяващо катма.
 
== Спорт ==
Ред 113:
 
== Литература ==
* Разлог - – история, традиции, памет. Ирин-Пирин. Благоевград, 2009, 388 стр.
* Поборнически времена. Спомени за близкото минало на град Разлог. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК “Ирин„Ирин Пирин”Пирин“, 2007, 230 с.
* Мирчо Юруков. Из миналото на Разлог. Просветното дело в Разложко. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК “Ирин„Ирин Пирин”Пирин“, 2008, 160 с.
* Георги Тренчев. Учебното дело в Разлог и Разложкия край през Възраждането. С., ИК “Комси„Комси-VT”VT“, 1999, 319 с.
* Славчо Даскалов. Бележки из близкото минало на гр. Разлог. Събрани сведения и спомени. София, СемаРШ, 2005, 362 с.
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=230 "Принос„Принос към изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня, Разложко. Бележки и спомени"спомени“], Иван Асянчин от с. Баня, Разложко, Пловдив, 1915 г.
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=225 "Просветното„Просветното дело в Разложко"Разложко“], Мирчо Юруков от с. Градево, Разложко, Разлог, 1941 г.
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Разлог“.