Разлика между версии на „Атанас Славов (писател и културолог)“

+ източник, кавички, линкове
м (поправка на линкове)
(+ източник, кавички, линкове)
Литературно-критическите и теоретичните му търсения присъстват в книгата „В сянката на Фордовия мит“, където Славов разглежда въпроса за „аутсайдера” в американската литература (неговата философска и социална същност, присъствието му в творчеството на битниците и на т. нар. лутащо се поколение, тяхната естетика); в публикации по проблемите на частните методи на сравнение и класификация при художествения анализ, в дисертационния му труд. През 1974 г. Полската АН издава книгата му „Очерк върху българското стихосложение“ (на полски език), в която с помощта на статистическия метод Славов прави опит да обхване българската стихова традиция от IX в. до наши дни, а през 1987 г. - книгата „Сравнителна славянска метрика“ (на полски език), на която Славов е съавтор.
 
След напускането на България (1976) Славов започва да пише своите [[мемоари]], на които до голяма степен дължи известността си на Запад. Те са писани на английски език, но първоначално звучат на български (четени от самия автор) в 52 седмични предавания по Радио „[[Свободна Европа]]“ под заглавие „Пътеки под магистралите“ (1978-79). По-късно излизат на български език под заглавието „С трева обрасли”обрасли“ в парижкото издателство „Пеев & Попов“ (1983). През 1986 г. пълният вариант на мемоарите се появява на английски език (изд. „Оксидентъл прес”прес“, Вашингтон) под заглавието „With The Precision of Baths“. Книгата на Славов, в която през призмата на автобиографизма е пресъздадена специфичната за [[Тоталитаризъм|тоталитаризма]] политическа и културна атмосфера на България, печели наградата на Legerete International Writers Union Book за най-добра [[автобиография]] през 1986 г. Съдбата на мемоарите му в България е коренно различна — срещу Славов е заведено следствено дело № 178 (1978), след възобновяването на което през 1981 г. авторът е осъден на 9 години лишаване от свобода. На 1 февруари 1991 г. наказателното дело срещу Славов е прекратено окончателно.
 
За пръв път публикува стихове през 1962 г. във в. „Литературни новини“, получили публично отрицание в речта на [[Тодор Живков]] пред интелектуалците (15 април 1963). Поетическото му творчество след напускането на България намира израз в стихосбирките „Стихове 1962. Порнографска поема 1968“ (излязла на 6ълг. език в [[Мюнхен]]), „Mr. Lampedusa Has Vanished“, „The Dough of America is Rising Me“. През 1988 г. под псевдонима Al Santana Славов публикува [[Гротеска|гротесковата]] [[пародия]] „Handling Vegetables“.
 
Връщане към българската политическа и културна действителност е книгата „The `Thaw` in Bulgarian Literature“, която кореспондира с четените по [[Радио Свободна Европа|Радио „Свободна Европа”Европа“]], но все още непубликувани мемоари. „`Размразяването` на българската литература“ запознава англоезичния читател с истинската същност на процесите в българския литературен живот, видени от интелектуалец с „поглед отвътре“.
 
Славов е най-големият изследовател на живота и учението на [[Петър Дънов]].<ref>[http://www.ranina.eu/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2-%D0%B2%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0/ Въведение към втория том от биографията на Петър Дънов, „Изгрева“], сайт за наука, литература и мистично познание „Ведра ранина“, 20 ноември 2014 г.</ref> В [[Америка]] той обикаля и документира всички места, където Дънов е пребивавал по време на следването си в [[САЩ]].
 
== Обществена дейност ==
Членува в различни творчески обединения: Националния съвет по промишлена естетика на България (1972-74), художествения съвет на Студия за анимационни филми (1971-76), Американската асоциация за насърчаване на българската култура (съпредседател), Американската асоциация за развитие на славистичните следвания (съпредседател), [https://en.wikipedia.org/wiki/PEN_Center_USA Американския ПЕН клуб], ПЕН клуб на писателите в изгнание&nbsp;— американски клон.
 
Работи по международни проекти в [https://pl.wikipedia.org/wiki/Polska_Akademia_Nauk[Полска академия на науките|Полската академия на науките]], на Уилсъновия център и [https://en.wikipedia.org/wiki/Ford_Foundation Фордовата фондация в САЩ], [https://en.wikipedia.org/wiki/Voice_of_America Гласът на Америка], [https://en.wikipedia.org/wiki/Foreign_Service_Institute Института по дипломация] в [[Арлингтън]].
 
== Награди ==