Старогръцка трагедия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 2:
== Произход и развитие ==
=== Празници и състезания ===
Старогръцката култура, наричана още и „култура на празника“, е известна със своите празници, провеждани с цел преобразяване на действителността и откъсване от делника, и доближаване до отвъдния (нематериален) свят. Старогръцките празници се разделят на два основни типа: немистериални и мистериални. Двата типа празника почти винаги се застъпват и е възможно в единия да се открият характеристики на другия, или пък напълно да се преобразуват от един в друг.
Немистериални са типичните старогръцки празници. Техен отличителен белег е фактът, че празнуващата единица е цялата общност
* '''Мистериални празници'''▼
Мистериалните празници имат неелински произход. Те са привнесени в [[Гърция]] вероятно от културата на древните балкански народи. В основата на празника е комплекс от ритуали за осигуряване на плодородието. Характерна за мистериалните празници е добре пазена тайна, като самите те не са отворени за цялата общност, а само за посветените хора. В мистериалния празник се създава йерархия от непосветени, по-малко посветени и повече посветени. Не са достъпни за външни лица.
Произхода на старогръцката трагедия свързваме главно с Дионисиевите празници и култа към бог [[Дионис]] или, за да бъдем по-точни, с дитирамбите, изпълнявани в негова чест. Дитирамбите били религиозни песни, които се изпълнявали от [[хор]] от 50 души, но в последствие се превърнали в литературна форма. [[Култ]]ът към Дионис, сам по себе си, давал широк простор за въображението, необикновените усещания и сливането на човека с природата.
Дионисиевите празници са голям комплекс от празници, чествани в [[Атина]]. Те са мистериални празници с често немистериален характер.
# '''''Малки (Селски) дионисии'''''– чествали се през Декември. Тогава се изпробвало младото вино, а по време на честването са допускани непристойни шеги и са се устройвали смешни състезания.
# '''''Ленеи'''''
# '''''Големи Дионисии'''''
::* '''Втори и трети ден''': Край жертвеника на Дионис се уреждали състезания.
▲ '''Първи ден''': През града се пренасяла дървената [[статуя]] на Дионис.
▲ '''Седми ден''': [[Сатир]]ска [[драма]].
По време на Големите Дионисии са се организирали множество спортни състезания и конкурси. В тази част от Дионисиевите празници мистериалността се губи и остава само като форма, воализираща общите празници.
* '''Състезанието Агон'''▼
Състезанието „Агон“ протичало с представяне на театрални постановки. Самото състезание било предшествано от т.н. „Проагон“ – предварително състезание, което започвало с тържествено жертвоприношение в чест на Дионис. В това предварително състезание зрителите научавали имената на участващите в състезанието и произведенията, които те ще представят.▼
Състезанието ставало между трима хорерги, трима първи [[актьор]]и и трима [[поет]]и, представящи своя трилогия и сатирска драма. Специално жури-комисия от около 10 човека, които се избирали предварително между гражданите, оценявало участниците и избирало победител чрез гласуване. Всички участници получавали награда според това как е оценено тяхното произведение, като първата награда означавала победа, а третата - провал. Накрая на мраморна плоча се изписвало името на автора, заглавието на пиесата, която е представил, имената на хорега и актьора и наградата, която са получили. Тези плочи се наричали „дидаскалии“. ▼
▲Състезанието „Агон“ протичало с представяне на театрални постановки. Самото състезание било предшествано от
▲Състезанието ставало между трима хорерги, трима първи [[актьор]]и и трима [[поет]]и, представящи своя трилогия и сатирска драма. Специално жури-комисия от около 10 човека, които се избирали предварително между гражданите, оценявало участниците и избирало победител чрез гласуване. Всички участници получавали награда според това как е оценено
Представленията се играели под открито небе на голяма площ, във връзка с идеята за досег с божественото.
=== Теория на Аристотел ===
''Аристотел
Според [[Аристотел]] трагедията е възникнала от сатирската драма и първоначално е имала шеговит характер (имайки предвид сатирската драма, такава каквато е през V и IV век. , жанр много отдалечен от първоначалната си форма). Прибавя още, че при зараждането си, трагедията е била импровизирана игра, която в последствие получава сериозния си характер.
В своята „[[Поетика (Аристотел)|Поетика]]“ Аристотел казва, че всеки вид [[поезия]] ([[Старогръцки епос|епическа]], трагическа, [[старогръцка комедия|комедийна]], дитирамбическа и др.) е вид „''подражание''“ ([[Мимезис|'''''mimesis''''']]), като различните видове подражание се различават по това на какво подражават, по средствата, с които подражават и по начина, по който подражават.
Аристотел казва, че всяка трагедия трябва да има шест съставни части – ''[[фабула]]'', ''характери'', ''език'', ''мисъл'', ''зрелищна постановка'' и ''музикална страна''. Към средствата на подражанието се отнасят езика и музикалната страна, към начина на подражание – зрелищната постановка, а към предмета на подражание – фабулата, характерите и мисълта.
Line 39 ⟶ 44:
''„Раждането на трагедията“ Ф.[[Ницше]]''
Ницше, повлиян от немската теоретическа традиция, свързва [[античност]]та и нейното изкуство с [[дихотомия |дихотомия]]та (двойнственост), като я представя като противоположност на две начала, олицетворени в две гръцки божества – [[Дионис]] и [[Аполон]]. Тези две начала, абсолютно противоположни едно на друго, са съсредоточени в различни изкуства – Аполоновото начало се свързва с пластическите изкуства, а Дионисиевото с музикалните. Но, според Ницше, трагедията е изкуство, в което началата на Аполон и Дионис съществуват паралелно, и преплитайки се, те се самодопълват, като така превръщат трагедията във висше изкуство. “{{cite book |title= Тези два образеца на вдъхновение, толкова различни, следват един паралелен път; най-често в открит конфликт те се припокриват взаимно ... съставят в този съюз произведения на изкуството едновременно Дионисиеви и Аполонови: атическата трагедия
В хора на трагедията, Ницше открива същата тази
Така, съчетавайки веселието и страстите със сериозността и хармонията, се зародила трагедията. {{cite book |title= „Трагическият мит може да се разбере само като превъплъщение на Дионисиевата мъдрост в образи с помощта на Аполонови художествени
* Гибелта на трагедията, Ницше свързва със [[Сократ]]
== Древногръцки театър ==
|