Разлика между версии на „Старогръцка трагедия“

м
 
== Произход и развитие ==
 
=== Празници и състезания ===
Старогръцката култура, наричана още и „култура на празника“, е известна със своите празници, провеждани с цел преобразяване на действителността и откъсване от делника, и доближаване до отвъдния (нематериален) свят. Старогръцките празници се разделят на два основни типа: немистериални и мистериални. Двата типа празника почти винаги се застъпват и е възможно в единия да се открият характеристики на другия, или пък напълно да се преобразуват от един в друг.
 
*==== '''Немистериални празници''' ====
Немистериални са типичните старогръцки празници. Техен отличителен белег е фактът, че празнуващата единица е цялата общност - – семейства, град, община. По време на немистериалните празници участието на външни лица е позволено. Такива празници са общоградските – панатенеи.
* '''Мистериални празници'''
 
*==== '''Мистериални празници''' ====
Мистериалните празници имат неелински произход. Те са привнесени в [[Гърция]] вероятно от културата на древните балкански народи. В основата на празника е комплекс от ритуали за осигуряване на плодородието. Характерна за мистериалните празници е добре пазена тайна, като самите те не са отворени за цялата общност, а само за посветените хора. В мистериалния празник се създава йерархия от непосветени, по-малко посветени и повече посветени. Не са достъпни за външни лица.
 
*==== '''Дионисиеви празници''' ====
Произхода на старогръцката трагедия свързваме главно с Дионисиевите празници и култа към бог [[Дионис]] или, за да бъдем по-точни, с дитирамбите, изпълнявани в негова чест. Дитирамбите били религиозни песни, които се изпълнявали от [[хор]] от 50 души, но в последствие се превърнали в литературна форма. [[Култ]]ът към Дионис, сам по себе си, давал широк простор за въображението, необикновените усещания и сливането на човека с природата.
 
Дионисиевите празници са голям комплекс от празници, чествани в [[Атина]]. Те са мистериални празници с често немистериален характер.
# '''''Малки (Селски) дионисии'''''– чествали се през Декември. Тогава се изпробвало младото вино, а по време на честването са допускани непристойни шеги и са се устройвали смешни състезания.
# '''''Ленеи''''' - – празници в чест на Дионис Леней – покровител на [[лозарство]]то.Чествали се през Януари, като характерното за тях е изнасянето на [[представление]] в [[храм]]а на Дионис Леней.
# '''''Големи Дионисии''''' Честват се през Март, като продължителността им е 7 дни.
::* '''Първи ден''': През града се пренасяла дървената [[статуя]] на Дионис.
 
::* '''Втори и трети ден''': Край жертвеника на Дионис се уреждали състезания.
'''Първи ден''': През града се пренасяла дървената [[статуя]] на Дионис.
::* '''ВториЧетвърти, пети и третишести ден''': Край жертвеника наОрганизирали Дионисса се уреждалитеатрални състезания.
::* '''Седми ден''': [[Сатир]]ска [[драма]].
'''Четвърти, пети и шести ден''': Организирали са се театрални състезания.
'''Седми ден''': [[Сатир]]ска [[драма]].
 
По време на Големите Дионисии са се организирали множество спортни състезания и конкурси. В тази част от Дионисиевите празници мистериалността се губи и остава само като форма, воализираща общите празници.
* '''Състезанието Агон'''
Състезанието „Агон“ протичало с представяне на театрални постановки. Самото състезание било предшествано от т.н. „Проагон“ – предварително състезание, което започвало с тържествено жертвоприношение в чест на Дионис. В това предварително състезание зрителите научавали имената на участващите в състезанието и произведенията, които те ще представят.
 
*==== '''Състезанието Агон''' ====
Състезанието ставало между трима хорерги, трима първи [[актьор]]и и трима [[поет]]и, представящи своя трилогия и сатирска драма. Специално жури-комисия от около 10 човека, които се избирали предварително между гражданите, оценявало участниците и избирало победител чрез гласуване. Всички участници получавали награда според това как е оценено тяхното произведение, като първата награда означавала победа, а третата - провал. Накрая на мраморна плоча се изписвало името на автора, заглавието на пиесата, която е представил, имената на хорега и актьора и наградата, която са получили. Тези плочи се наричали „дидаскалии“.
Състезанието „Агон“ протичало с представяне на театрални постановки. Самото състезание било предшествано от т.н. „Проагон“ – предварително състезание, което започвало с тържествено жертвоприношение в чест на Дионис. В това предварително състезание зрителите научавали имената на участващите в състезанието и произведенията, които те ще представят.
 
Състезанието ставало между трима хорерги, трима първи [[актьор]]и и трима [[поет]]и, представящи своя трилогия и сатирска драма. Специално жури-комисия от около 10 човека, които се избирали предварително между гражданите, оценявало участниците и избирало победител чрез гласуване. Всички участници получавали награда според това как е оценено тяхното произведение, като първата награда означавала победа, а третата - – провал. Накрая на мраморна плоча се изписвало името на автора, заглавието на пиесата, която е представил, имената на хорега и актьора и наградата, която са получили. Тези плочи се наричали „дидаскалии“.
 
Представленията се играели под открито небе на голяма площ, във връзка с идеята за досег с божественото.
 
=== Теория на Аристотел ===
''Аристотел "[[Поетика (Аристотел)|Поетика]]"''
 
Според [[Аристотел]] трагедията е възникнала от сатирската драма и първоначално е имала шеговит характер (имайки предвид сатирската драма, такава каквато е през V и IV век. , жанр много отдалечен от първоначалната си форма). Прибавя още, че при зараждането си, трагедията е била импровизирана игра, която в последствие получава сериозния си характер.
 
В своята „[[Поетика (Аристотел)|Поетика]]“ Аристотел казва, че всеки вид [[поезия]] ([[Старогръцки епос|епическа]], трагическа, [[старогръцка комедия|комедийна]], дитирамбическа и др.) е вид „''подражание''“ ([[Мимезис|'''''mimesis''''']]), като различните видове подражание се различават по това на какво подражават, по средствата, с които подражават и по начина, по който подражават. Самата трагедия Аристотел описва като „подражание на действие, сериозно и завършено“. Той казва, че то има определен обем, написано е в украсена [[реч]] (реч, която има [[ритъм]] и [[мелодия]]), която е различна в отделните части на трагедията (в едни части се изпълнява само чрез стихотворен размер, а в други чрез [[песен]]). Трагедията, казва той, е подражание с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх тя извършва очистване от подобни чувства.
 
Аристотел казва, че всяка трагедия трябва да има шест съставни части – ''[[фабула]]'', ''характери'', ''език'', ''мисъл'', ''зрелищна постановка'' и ''музикална страна''. Към средствата на подражанието се отнасят езика и музикалната страна, към начина на подражание – зрелищната постановка, а към предмета на подражание – фабулата, характерите и мисълта.
 
''„Раждането на трагедията“ Ф.[[Ницше]]''
 
Ницше, повлиян от немската теоретическа традиция, свързва [[античност]]та и нейното изкуство с [[дихотомия |дихотомия]]та (двойнственост), като я представя като противоположност на две начала, олицетворени в две гръцки божества – [[Дионис]] и [[Аполон]]. Тези две начала, абсолютно противоположни едно на друго, са съсредоточени в различни изкуства – Аполоновото начало се свързва с пластическите изкуства, а Дионисиевото с музикалните. Но, според Ницше, трагедията е изкуство, в което началата на Аполон и Дионис съществуват паралелно, и преплитайки се, те се самодопълват, като така превръщат трагедията във висше изкуство. “{{cite book |title= Тези два образеца на вдъхновение, толкова различни, следват един паралелен път; най-често в открит конфликт те се припокриват взаимно ... съставят в този съюз произведения на изкуството едновременно Дионисиеви и Аполонови: атическата трагедия |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= |location= |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}“ ''("Раждането„Раждането на трагедията"трагедията“)''. Ницше разбира Дионисиевото изкуство като символ на продуктивност. Дионис, бог на виното, се свързва с опиянението, веселието, музиката и танците, но също така и с чезнещото и гинещото, и скръбта по него. В Дионисиевото опиянение човека се доближава до природата и сякаш се свързва с нея. Неговата противоположност е Аполониевото, планомерното, премереното и хармоничното, всичко което свързваме със съня, мечтата и спокойствието. Ницше обяснява, че простотата и величието са присъщи именно на Аполон, а Дионис няма нищо общо с тях, той в своята природа е буен и неудържим.
 
В хора на трагедията, Ницше открива същата тази обединеност на двете начала, но дава предимство на Дионисиевото. В песните на трагическите хорове се открива силната връзка на човека с природата и се преплитат различни човешки страсти –неща характерни за Дионисиевото изкуство на музиката. [[Диалог]]ът, от друга страна, с неговата простота и прозрачност, Ницше свързва с Аполон.
 
Така, съчетавайки веселието и страстите със сериозността и хармонията, се зародила трагедията. {{cite book |title= „Трагическият мит може да се разбере само като превъплъщение на Дионисиевата мъдрост в образи с помощта на Аполонови художествени средства”средства“ |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= |location= |isbn= |pages= |url= |accessdate=}} ''(“Раждането„Раждането на трагедията”трагедията“)''.
* Гибелта на трагедията, Ницше свързва със [[Сократ]] - – с въвеждането на [[логика]]та, с появата на [[ирония]]та и оптимизма.
 
== Древногръцки театър ==