Разлика между версии на „Старогръцка трагедия“

редакция без резюме
=== Декори ===
Изнамирането на декорите Аристотел приписва на Софокъл. Декорите представлявали изрисувани дъски, които се изтегляли от странични постройки (''параскении''). Но въпреки примитивността на техниката на гръцкия театър, той разполагал с редица машини, които позволявали вдигане, спускане и летене във въздуха. (''deus ex machina'' – “Богът машина”, ''„Харонова стълба“'' – благодарение, на която се появявали призраци изпод земята )
 
== Структура на древногръцката трагедия ==
 
=== [[Пролог]] ===
Частта, в която зрителят бива въведен в събитията, които ще се разиграят и бива запознат с героите (от [[актьор]]). Някои трагедии нямат пролог, при тях парода изпълнява и тази функция. '''Етимология''': гр. ''πρόλογος'' – начално слово
=== Парод ===
Песента, с която хорът излиза на сцената, за да заеме мястото си на орхестрата. Понякога пародът служи и за пролог. Пародът обикновено се изпълнява в [[анапест]] – трисрична ритмическа стъпка. '''Етимология''': гр. ''πάροδος'' – странично минаване
=== Епизоди ===
Диалогичните части на трагедията. В старата гръцка трагедия обикновено има 4 епизода. '''Етимология''': гр. ''έπεισόδιον'' – допълнително настъпващо
=== Стазими ===
Песните на хора (трисъставна структура). Хорът употребява [[реч]], която се различава то тази в епизодите. За да представи връзката с [[Мит|мита]], тя си служи с по-древни форми на [[Език|езика]]. '''Етимология''': гр. ''στασιμον'' – песен, изпълнявана стоешком
:'''Строфа'''
:'''Антистрофа'''
:'''Епод'''
=== Комос ===
Буквално означава биене в гърдите като израз на скръб. Комоса е общ плач на хора и актьорите, представя се най-висшата степен на страдание. Той е незадължителна част от [[Структура|структурата]] на трагедията. '''Етимология''': гр. ''κώμμος'' – удряне в гърдите
=== Екзод ===
Заключителната част на трагедията. Напускане на хора. '''Етимология''': гр. ''έξοδος'' - изход
 
Структурата на трагедията е установена още при Есхил.
 
== Сюжет и особености на трагедията ==
 
=== Сюжет-мит ===
Трагедията изцяло се основава на митове. Тя е най-митологичният жанр измежду всички жанрове от [[Старогръцка литература|старогръцката литература]]. От 33 оцелели трагедии, само една е на немитологичен сюжет – „Перси“ на [[Есхил]]. Относно мита се твърди, че Есхил теологизирал, [[Софокъл]] хуманизирал, а [[Еврипид]] демитологизирал старите фабули. Еврипид изразява съвременни проблеми,чрез преоткриване на митологични типове.
=== Mythos ===
С mythos-ът, или така наречената „фабула“, [[Аристотел]] означава както конкретните митологични фабули, така и [[Сюжет|сюжета]] по принцип. А този сюжет според него е „подражание на действие“.
=== Synthesis ===
Чрез synthesis, или „състава на събитията“, Аристотел изразява акта на композиране, готовата фабула и самата [[композиция]] на трагедията. Съставът изразява връзката между отделните събития. За да бъде една трагедия с добре и цялостно съставена фабула, тя трябва да има начало, среда и край. Сюжетното действие не трябва да започва от момент нямал начало и не може да свърши с недовършено действие. Също така Аристотел казва, че хубавото се изразява във величината и реда, затова трябва да бъдат избягвани прекалено кратките събития, траещи само миг и същевременно прекомерно дългите, защото те смущават зрителното възприятие и нарушават единството и целостта на предмета. Но в същото време обемът на фабулата може да бъде по-голям, стига тя да бъде развита до пълното си изясняване, чрез последователен развой на събитията, довел до преход от нещастие към щастие или от щастие към нещастие.
=== Pathos ===
Pathos-ът е понятие представящо специфичния характер на събитието в старогръцката трагедия. Аристотел го дефинира като действие,изпълнявано на сцената,което поражда у зрителя гибелна мъка и страдание.Такива действия са например убийствата и като цяло видовете смърт,раняванията и други подобни.
=== Трагическа вина ===
Трагическата вина е особеност на трагедията, представляваща нарушаването на нравствения ред и самозалъгването на [[Герой|героя]], че може да се противопостави на върховните сили. Понякога тя е неосъзната от героя ([[Прикованият Прометей|Прометей]] знае какво е извършил, но [[Едип цар|Едип]] - не), но винаги бива наказана от обстоятелствата на съдбата. Заради това би могло да се предположи, че трагедията е песимистична по своя вътрешен смисъл, но карайки личността да мине през редица препятствия,тя всъщност разкрива истинските й изключителни възможности.
=== Катарзис ===
Катарзисът в трагедията предизвиква у нас две главни чувства: състрадание и страх. Състрадание към героически-трагичното у героя и страх, от това да не се случи нещо подобно с нас или с нашите близки. Важно е да се подчертае, че чувството, което изпитваме ние е страх, а не ужас, защото ужасът блокира [[Съзнание|съзнанието]], докато страхът не изключва нашата способност за разсъждение. Именно при трагедията се говори за тези катарзисни чувства първо, защото злочестината е предадена в сегашно време, както се пише драматичната творба, позволявайки ни да мислим събитието за случващо се в момента, и второ - благодарение на зрелищността на представлението бедата се приближава по-близо до нас.
 
== [[Есхил]] ==
 
Наричан е „Бащата на трагедията“, заради важната промяна, която прави - въвежда втория актьор, давайки възможност за драматизиране на действието. Започва да участва в театралните състезания още на 25 годишна възраст и във времето общо 13 пъти печели първо място. Той пише общо 90 произведения (трагедии и сатирски драми), но едва 7 са достигнали до нас: „Перси“, „[[Седемте срещу Тива]]“, „Молителки“, „[[Прикованият Прометей|Прикованият Прометей]]“ и трилогията „Орестия“, която включва трагедиите „[[Агамемнон]]“, „Хоефори“ и „Евмениди“.
 
== [[Софокъл]] ==
 
Софокъл пръв въвежда третия актьор в трагедията, а заедно с това увеличава броя на хористите от 12 на 15. При него обаче хорът вече не е така задължителен, както при Есхил, той по-скоро само допринася за драматичния ефект на действието. Софокъл изоставя свързаната в сюжетно цяло [[трилогия]], неговите трагедии са самостоятелни по отношение на фабулата. Софокъл продължава и завършва делото на Есхил - превръщането на трагедията в драма, в която централен образ става отделният човек. За разлика от Еврипид, той се придържа към традиционните религиозни положения и избягва поставянето на въпроси, които биха ги смутили. До нас са достигнали 7 изцяло запазени негови трагедии - „[[Аякс]]", „[[Антигона]]", „[[Едип цар]]", „Трахинянки", „[[Електра]]" „[[Филоктет]]" и „Едип в Колон“.
 
== [[Еврипид]] ==
 
Наричан е „[[Философ|философа]] на сцената“, не заради причисляването му към конкретно философско движение, а заради реакциите му на редица злободневни проблеми в [[Полис|полиса]]. Той не използва наготово структурите на трагедията, а извършва нововъведения и разнообразява [[Жанр|жанра]]. Неговите трагедии са необикновени за времето си и в композиционно отношение. Хорът започва да изразява неговата собствена позиция, а в повечето случаи е и ням свидетел на събитията. Важна особеност на Есхиловата [[драматургия]] е, че той е първият трагедиен автор, който изменя изцяло мита, създавайки образи, по-силни от прототипите в мита. Неговите творби достигат известност, но не и призвание. Печели едва 4 театрални състезания, като първата си награда взима чак на 43-годишна възраст. От неговите 92 пиеси до нас са достигнали 19 (като авторството на „Рез“ е спорно): „Алкестида“, „[[Медея]]“, „Децата на Херакъл“, „Иполит“, „[[Андромаха]]“, „Хекаба“, „Молителките“, „[[Херакъл]]“, „[[Електра]]“, „Троянки“, „Елена“, „Ифигения в Таврида“, „Ион“, „[[Орест]]“, „Финикийки“, „Ифигения в Аилида“, „Вакханги“, „[[Рез]]“ и „Циклоп“ - единствената изцяло запазена сатирска драма достигнала до нас.
 
{{редактирам}}