Старогръцка трагедия: Разлика между версии

'''Трагедията''' (от [[гръцки]] - '''τραγῳδία''', ''tragōidia'' - песен на козлите, '''tragos''' – козел и '''ode''' - песен) е най-ранният [[Драма|драматичен]] вид, възникнал в гръцката древност. Произходът на термина се свързва с Дионисиевите тържества през пролетта, когато хората надявали кози кожи, с цел да се оприличат на [[сатир]]и. До нас са достигнали общо 33 старогръцки трагедии. Към нейните представители отнасяме [[Есхил]], [[Софокъл]] и [[Еврипид]].

Наричан е „Бащата на трагедията“, заради важната промяна, която прави - въвежда втория актьор, давайки възможност за драматизиране на действието. Започва да участва в театралните състезания още на 25 годишна възраст и във времето общо 13 пъти печели първо място. Той пише общо 90 произведения (трагедии и сатирски драми), но едва 7 са достигнали до нас: „Перси“, „[[Седемте срещу Тива]]“, „Молителки“, „[[Прикованият Прометей|Прикованият Прометей]]“ и трилогията „Орестия“, която включва трагедиите „[[Агамемнон]]“, „Хоефори“ и „Евмениди“.

Софокъл пръв въвежда третия актьор в трагедията, а заедно с това увеличава броя на хористите от 12 на 15. При него обаче хорът вече не е така задължителен, както при Есхил, той по-скоро само допринася за драматичния ефект на действието. Софокъл изоставя свързаната в сюжетно цяло [[трилогия]], неговите трагедии са самостоятелни по отношение на фабулата. Софокъл продължава и завършва делото на Есхил - превръщането на трагедията в драма, в която централен образ става отделният човек. За разлика от Еврипид, той се придържа към традиционните религиозни положения и избягва поставянето на въпроси, които биха ги смутили. До нас са достигнали 7 изцяло запазени негови трагедии - „[[Аякс]]", „[[Антигона]]", „[[Едип цар]]", „Трахинянки", „[[Електра]]" „[[Филоктет]]" и „Едип в Колон“.:

Наричан е „[[Философ|философа]] на сцената“, не заради причисляването му към конкретно философско движение, а заради реакциите му на редица злободневни проблеми в [[Полис|полиса]]. Той не използва наготово структурите на трагедията, а извършва нововъведения и разнообразява [[Жанр|жанра]]. Неговите трагедии са необикновени за времето си и в композиционно отношение. Хорът започва да изразява неговата собствена позиция, а в повечето случаи е и ням свидетел на събитията. Важна особеност на Есхиловата [[драматургия]] е, че той е първият трагедиен автор, който изменя изцяло мита, създавайки образи, по-силни от прототипите в мита. Неговите творби достигат известност, но не и призвание. Печели едва 4 театрални състезания, като първата си награда взима чак на 43-годишна възраст. От неговите 92 пиеси до нас са достигнали 19 (като авторството на „Рез“ е спорно):
[[Файл:Seated Euripides „Алкестида“Louvre Ma343.jpg|мини|вдясно|Еврипид, мраморна статуя в Археологическия музей в Напа]]
:„Алкестида“
:„[[Медея]]“,
:„Децата на Херакъл“,
:„Иполит“,
:„[[Андромаха]]“,
:„Хекаба“,
:„Молителките“,
:„[[Херакъл]]“, „[[Електра]]“, „Троянки“, „Елена“, „Ифигения в Таврида“, „Ион“, „[[Орест]]“, „Финикийки“, „Ифигения в Аилида“, „Вакханги“, „[[Рез]]“ и „Циклоп“ - единствената изцяло запазена сатирска драма достигнала до нас.