Разлика между версии на „Старогръцка трагедия“

редакция без резюме
'''Трагедията''' (от [[гръцки]] - '''τραγῳδία''', ''tragōidia'' - песен на козлите, '''tragos''' – козел и '''ode''' - песен) е най-ранният [[Драма|драматичен]] вид, възникнал в гръцката древност. Произходът на термина се свързва с Дионисиевите тържества през пролетта, когато хората надявали кози кожи, с цел да се оприличат на [[сатир]]и. До нас са достигнали общо 33 старогръцки трагедии. Към нейните представители отнасяме [[Есхил]], [[Софокъл]] и [[Еврипид]].
 
== Произход и развитие ==
Постепенно в театралните представления възникнали съществени промени. Хорът изгубил връзка с действието и песните му започнали да се изпълняват като незадължителен елемент от трагедията. Тогава се изгубила връзката на актьорите с орхестрата и се появила необходимостта те да се издигнат на по-видно място. Затова започнала да се прави висока тясна сцена пред постройката на скената, около три метра над нивото на орхестрата.
=== Хор и актьори ===
[[Файл:Greek - Actor - Walters 541067.jpg|мини|вляво|Бронзова статуя на древногръцки актьор]]
Първоначално главното действащо лице в трагедията бил ''хорът'', който се състоял само от мъже. Често песните му изразявали възгледите на онази обществена група, на която симпатизирал авторът. Според [[Шлегел]] хорът е „идеалният зрител“.
Първите ''актьори'' били самите автори на произведенията, но с времето броят на актьорите се увеличил на двама, после на трима и станало необходимо участието и на други лица. В началото те били любители, но с развитието на театралното изкуство започнали да се появяват професионални актьори с изработена техника и индивидуален начин на игра. Образували се професионални съюзи на „майсторите на Дионис“ (както се наричали актьорите тогава). Техниката на актьорското изпълнение в много отношения станала образец за ораторите и затова и днес [[реторика]]та построява раздела си за ораторското изпълнение върху опита от играта на актьорите.
=== Парод ===
Песента, с която хорът излиза на сцената, за да заеме мястото си на орхестрата. Понякога пародът служи и за пролог. Пародът обикновено се изпълнява в [[анапест]] – трисрична ритмическа стъпка. '''Етимология''': гр. ''πάροδος'' – странично минаване
[[Файл:Giroust Oedipus at Colonus.JPG|мини|вдясно|"Едип в Колон" автор Жан Жиро]]
=== Епизоди ===
Диалогичните части на трагедията. В старата гръцка трагедия обикновено има 4 епизода. '''Етимология''': гр. ''έπεισόδιον'' – допълнително настъпващо
== [[Есхил]] ==
 
[[Файл:Aeschylusathens.jpg|мини|вляво|Бюст на Есхил, Атина]]
Наричан е „Бащата на трагедията“, заради важната промяна, която прави - въвежда втория актьор, давайки възможност за драматизиране на действието. Започва да участва в театралните състезания още на 25 годишна възраст и във времето общо 13 пъти печели първо място. Той пише общо 90 произведения (трагедии и сатирски драми), но едва 7 са достигнали до нас: „Перси“, „[[Седемте срещу Тива]]“, „Молителки“, „[[Прикованият Прометей|Прикованият Прометей]]“ и трилогията „Орестия“, която включва трагедиите „[[Агамемнон]]“, „Хоефори“ и „Евмениди“.
:„Перси“
:„[[Седемте срещу Тива]]“
:„Молителки“
:„[[Прикованият Прометей|Прикованият Прометей]]“
:трилогията „Орестия“, която включва трагедиите „[[Агамемнон]]“, „Хоефори“ и „Евмениди“.
 
== [[Софокъл]] ==
 
[[Файл:Dresden Semperoper 146.JPG|мини|вдясно|Софокъл, статуя в Дрезден, Германия]]
Софокъл пръв въвежда третия актьор в трагедията, а заедно с това увеличава броя на хористите от 12 на 15. При него обаче хорът вече не е така задължителен, както при Есхил, той по-скоро само допринася за драматичния ефект на действието. Софокъл изоставя свързаната в сюжетно цяло [[трилогия]], неговите трагедии са самостоятелни по отношение на фабулата. Софокъл продължава и завършва делото на Есхил - превръщането на трагедията в драма, в която централен образ става отделният човек. За разлика от Еврипид, той се придържа към традиционните религиозни положения и избягва поставянето на въпроси, които биха ги смутили. До нас са достигнали 7 изцяло запазени негови трагедии - „[[Аякс]]", „[[Антигона]]", „[[Едип цар]]", „Трахинянки", „[[Електра]]" „[[Филоктет]]" и „Едип в Колон“.:
:„[[Аякс]]"
:„[[Антигона]]"
:„[[Едип цар]]"
:„Трахинянки"
:„[[Електра]]"
:„[[Филоктет]]"
:„Едип в Колон“
 
== [[Еврипид]] ==
 
Наричан е „[[Философ|философа]] на сцената“, не заради причисляването му към конкретно философско движение, а заради реакциите му на редица злободневни проблеми в [[Полис|полиса]]. Той не използва наготово структурите на трагедията, а извършва нововъведения и разнообразява [[Жанр|жанра]]. Неговите трагедии са необикновени за времето си и в композиционно отношение. Хорът започва да изразява неговата собствена позиция, а в повечето случаи е и ням свидетел на събитията. Важна особеност на Есхиловата [[драматургия]] е, че той е първият трагедиен автор, който изменя изцяло мита, създавайки образи, по-силни от прототипите в мита. Неговите творби достигат известност, но не и призвание. Печели едва 4 театрални състезания, като първата си награда взима чак на 43-годишна възраст. От неговите 92 пиеси до нас са достигнали 19 (като авторството на „Рез“ е спорно): „Алкестида“, „[[Медея]]“, „Децата на Херакъл“, „Иполит“, „[[Андромаха]]“, „Хекаба“, „Молителките“, „[[Херакъл]]“, „[[Електра]]“, „Троянки“, „Елена“, „Ифигения в Таврида“, „Ион“, „[[Орест]]“, „Финикийки“, „Ифигения в Аилида“, „Вакханги“, „[[Рез]]“ и „Циклоп“ - единствената изцяло запазена сатирска драма достигнала до нас.
[[Файл:Seated Euripides Louvre Ma343.jpg|мини|вдясно|Еврипид, мраморна статуя в Археологическия музей в Напа]]
:„Алкестида“
:„[[Медея]]“
:„Децата на Херакъл“
:„Иполит“
:„[[Андромаха]]“
:„Хекаба“
:„Молителките“
:„[[Херакъл]]“
:„[[Електра]]“
:„Троянки“
:„Елена“
:„Ифигения в Таврида“
:„Ион“
:„[[Орест]]“
:„Финикийки“
:„Ифигения в Аилида“
:„Вакханги“
:„[[Рез]]“
:„Циклоп“ - единствената изцяло запазена сатирска драма достигнала до нас.
 
{{редактирам}}