Уикипедия

Съюз на македонските младежки организации: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14:
| закрита = [[1934]]
| членове =
| мото = „Чрез просвета, култура и родолюбие към освобождение на Македония“
| мото =
| друго =
| друго пояснение =
Ред 25:
 
==История==
===Предистория===
[[Файл:7th macedonian youth congress in Sofia.jpg|ляво|мини|250п|Делегати и гости на Седмия конгрес на Съюза на македонските младежки организации, 1931 г.]]
[[Файл:Gordna dzhumaya kongres 1932.jpg|дясно|мини|250п|Осми конгрес на ММС в [[Благоевград|Горна Джумая]] през 1932 година, на читалището е поставена карта на [[Независима Македония]]]]
Line 30 ⟶ 31:
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], и особено след края на [[Първа световна война|Първата световна война]], българското население в Македония организирано се прогонва от установилите се там гръцка и сръбска власт. В България бежанците се организират около културно-просветни организаци, чиито основни цели са да запазят сплотени [[македонци]]те в изгнание. [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] подпомага създаването и направлява дейността на подобните организации.
 
През 1914 година във [[Варна]] се създава първото ученическо взаимопомагателно дружество, а през 1922 година дружества от различни места се обединяват в Македонски младежки сговор. През май 1923 година се взима решение на мястото на Младежкия сговор да се създаде Македонски младежки културно-просветен съюз.<ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 177. Автор на статията „Македонски младежки сговор“ - Димитър Гоцев.</ref>
През 1914 година във [[Варна]] се създава първото ученическо взаимопомагателно дружество, а през 1923 година подобен съюз се учредява в [[Пловдив]]. Официално съюзът е учреден на 24 май 1923 година във Варна от представители на 11 младежки македонски организации в страната. През ноември същата година на Първия конгрес в [[Русе]] се присъединяват и дружествата групирани около Пловдивската организация. Избрано е и централно управително тяло в състав [[Димитър Томалевски]], [[Страхил Развигоров]], [[Иван Трифонов]], [[Константин Силяновски]], [[Страхил Топуков]], С. Нонев и П. Попантов. В края на 1923 година съюзът обединява 22 организации с около 3&nbsp;000 членове.<ref>Енциклопедия „Пирински край“, том 1, Благоевград, 1995, стр. 538.</ref> Започва и издаването на печатния орган на съюза вестник „Устрем“ с редактор [[Кръстьо Велянов]] и съюзни агитатори [[Никола Коларов]] и [[Васил Василев (общественик)|Васил Василев]]<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), София, 2006, стр.149-150.</ref>.
 
===Създаване===
На седмия конгрес на организацията от 1931 година е избрано ръководство (секретарият) в състав: Димитър Михайлов, Христо Тасев, Димитър Яренов, Борис Димитров и Благой Денков, контролна комисия в състав: Георги П. Гьорчев, Толе Серафимов и Тодор Ангелов, а за организатори Георги Николов и Миле Симеонов<ref>Илюстрация Илинден, 1931, бр.36, стр.1</ref>.▼
 
Официално Съюзът е учреден на 24 май 1923 година във Варна от представители на 11 младежки македонски организации в страната. По същото време в [[Пловдив]] е създаден Младежки съюз на бежанци от Южна България. Дружествата, групирани около Пловдивската организация, се присъединяват към СММО през октомври същата година на извънреден обединителен конгрес в [[Русе]].<ref name="Гоцев, 198-199">Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 198-199. Автор на статията „Съюз на македонските младежки организации/Македонски младежки съюз“ - Димитър Гоцев.</ref> Избрано е и централно управително тяло в състав [[Димитър Томалевски]], [[Страхил Развигоров]], [[Иван Трифонов]], [[Константин Силяновски]], [[Страхил Топуков]], С. Нонев и П. Попантов. В края на 1923 година съюзът обединява 22 организации с около 3&nbsp;000 членове.<ref>Енциклопедия „Пирински край“, том 1, Благоевград, 1995, стр. 538.</ref>
ММС бързо се развива и в началото на 1934 година достига числен състав от 25&nbsp;000 членове, обединени в 250 организации<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=4AF087C001C758034C0D5C9C73AE31D9.znam1?encID=2&article=652782461 МАКЕДОНСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ, 29.11.2003 г.] ''от сайта http://www.znam.bg''</ref>.▼
 
===Цели===
Според член 2 на Устава на Съюза негова цел е ''„да постигне идейно единство в македонската младеж чрез обединение на културно-просветната дейност“''. Сред задачите на СММО са да възпитава бежанската младеж в дух на родолюбие и преданост към освободителния идеал, да я предпази от влиянието на сръбската и гръцката пропаганда, както и от партийно-политическите борби в България.<ref name="Гоцев, 198-199" />
 
===Дейност===
 
Първоначално СММО е ръководен от Централно управително тяло, а от 1924 година - от Секретариат. Създават се областни, околийски и районни (селски) ръководства. През 1927 година от 151 организации на Съюза, 106 са селски.<ref name="Гоцев, 198-199" />
 
През 1923 година започва издаването и на печатния орган на съюза, вестник [[Устрем (1923 – 1926)|„Устрем]]“ с редактор [[Кръстьо Велянов]] и съюзни агитатори [[Никола Коларов]] и [[Васил Василев (общественик)|Васил Василев]]<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), София, 2006, стр. 149-150.</ref>.
 
▲На седмия конгрес на организацията от 1931 година е избраноизбран ръководство (секретарият)Секретариат в състав: Димитър Михайлов, Христо Тасев, Димитър Яренов, Борис Димитров и Благой Денков, контролна комисия в състав: Георги П. Гьорчев, Толе Серафимов и Тодор Ангелов, а за организатори Георги Николов и Миле Симеонов<ref>Илюстрация Илинден, 1931, бр.36, стр.1</ref>.
 
▲ММССъюзът бързоорганизира се180 развивавечерни училища, 47 училища за неграмотни възрастни, 32 оркестъра, 30 певчески хора, 65 театрални групи, спортни отбори. През 1931-1932 година са построени почивни станции във Варна и в[[Пирин]]. Създават се и парични фондове за подкрепа на нуждаещи се, най-вече на сираци.<ref name="Гоцев, 198-199" /> В началото на 1934 година достига числен състав от 25&nbsp;000 членове, обединени в 250 организации<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=4AF087C001C758034C0D5C9C73AE31D9.znam1?encID=2&article=652782461 МАКЕДОНСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ, 29.11.2003 г.] ''от сайта http://www.znam.bg''</ref>.
 
==Бележки==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Съюз_на_македонските_младежки_организации“.