Неговановци: Разлика между версии

За пръв път сведения за село Неговановци, Видинско, срещаме в писмен извор през [[1454]]-[[1455]] г. Неговите 16 домакинства изплащали определен държавен данък от 2137 акчета на Орхан, син на Бейлу Хазър. Срещу този приход въпросният Орхан имал задължението да участва във военни походи, придружени от един слуга. През [[1560]] г. Негованофче със 7274 акчета участва в издръжката на Мехмед Челеби ефенди, дефтердар на имперската хазна. Размерът на плащанията е несигурен фактор за определяне растежа на селото, но съпоставяни с данни от други села, включени в хаса на същия притежател, като например село Филурдин ([[Флорентин]]) с данък от 1200 акчета, село Ясен - 1152 акчета, показват Неговановци като голямо село. Независимо от драматичните преживявания на Видинско по време на войскови походи и войни на Портата в и близо до границите на областта, Неговановци е запазило своите жители и име. Името Неговановци е селищно име от лично име Негован и по структура означава "хората на Негован". Очевидно това мъжко име е било твърде разпространено и продуктивно в миналото, щом и днес назоваваме връх Негован в [[Пирин]], село в Софийско, Леринско, Лагадинско и др. Широко разпространение на името в западното българско езиково землище ни навежда на мисълта, че появата на Неговановци във Видинско може да е продукт на един мощен миграционен процес на населението от Средна - Западна (Софийско, Пернишко, Кюстендилско и по на запад), в Северозападна България (Видинско, Монтанско, Врачанско), станал далеч преди падането на България под османско владичество. Личното име Негован е отбелязано върху паметник от времето на хан Омуртаг ([[9 век]]) През [[1955]] г. възрастни хора твърдят, че селото датира отпреди 200 години и носи името на баба Няга - основателка на селото. Тя е дошла от Търновско, говорила само на български език. След нея идват и други българи. От Търновско се преселват Градинарови и Вързарови. Основателя на Вързарови - Димитър , идва около 1820 г. и работи като градинар. Тогава селото е наброявало 30 къщи. От село Медковица - Белоградчишко, идва Никола Пенчи. От Румъния - Кръстеви, Мирови, Митроеви, Каторг и др. Димитру Пътри идва от с. Калараш (Румъния). Преселниците от Влашко постепенно претопили заварените българи. Знае се, че до [[1878]] г. българите в Неговановци имали отделно гробище. По времето на [[Осман Пазвантоглу]] и неговите войни с Портата жителите на селото търсели спасение във Влашко. А по време на [[Видинското въстание]] от [[1876]] г. - в [[Сърбия]] и [[Румъния]]. По време на въстанието местните [[власи]] прибират част от изоставеното имущество в село [[Капитановци]]. Завърналите се от Сърбия през септември същата година неговански бежанци Стоян Динов, Йон Стоянов, Иван Тодоров, Димитър Кольов, Спас Кольов и др. разпознали свое имущество в складовете и подали жалба до видинското мютесарифство да им бъде върнато. През [[1952]] г. в района на село Неговановци е разкопана римска надгробна могила, която е била използванаи като некропол през втората половина на [[14 век]] от местното българско население. Храмът на селото е посветен на Света Троица която е трета по големина в България

. Календарният празник на храма се чества и като събор на селото. През [[1880]] г. 588 жители на селото определят себе си като [[власи]], [[70]] - [[българи]] и 7 - [[евреи]].