Административно деление на Османската империя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Removing Link FA template (handled by wikidata) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Административното деление на [[Османска империя|Османската империя]]''' е организирано според [[Държавно устройство на Османската империя|държавното устройство на
През дългото си съществуване административната система на Османската империя преминава през два основни етапа. Първият се характеризира с първоначалната териториална организация, която се развива и усъвършенства с разрастването на османската държава, а вторият е резултат на продължителни административни реформи, завършили през [[1864]] година.
Ред 6:
Първоначалната система на териториална организация датира още от основаването на османската държава, по времето когато тя е част от владенията на [[селджуци]]те (''Uç Beyliği'') в Централна [[Анатолия]].
Експанзията на османската държава е осъществявана на базата на вече
Първоначално Османската империя е разделена на самостоятелни [[Санджак (административна единица)|санджаци]] и на санджаци, управлявани от синовете на султана. Санджаците
Когато империята се разширява в [[Европа]], идва необходимостта от формиране на нови административни единици от по-високо ниво, които да улеснят управлението на държавата. Така по времето на султан [[Мурат I]] ([[1359]]-[[1389]]) са създадени две бейлербейства/бейлербейлъци (''beylerbeylik''), на чело на които има [[бейлербей]]ове. Това са [[Румелия]] и [[Анадола]].
След създаването на бейлербействата санджаците стават административни единици от второ ниво, въпреки че някои от тях продължават да имат правомощия от първо ниво — например тези санджаци, които са образувани в новозавоюваните земи и които все още не са присъединени към нито едно от бейлербействата.
Обичайно територията и границите на санджаците съвпадат със заварените от османците - примерно от териториите на съществувалите [[Видинско царство]] и [[Търновско царство]] са образувани [[Видински санджак]] и [[Никополски сандажак]] и т.н. До XVII век най-голямата османска административно-териториална единица е бейлербейството. През XVI век в европейските владения на империята възникват две нови бейлербейства — [[Буда]] и [[Босна]], т.е. унгарско и сръбско. Впоследствие се създават нови или се прекрояват старите бейлербейства, в резултат на което техният брой често се мени. През 1598 г. се извършва административно-териториална реорганизация, като на основата на старите бейлербейства се създават нови административно-териториални единици, наречени [[еялет]]и. През XVIII век еялетите в империята са 35, от които 5 в Европа. Еялетите са големи области, начело с назначен от султана негов наместник ([[бейлербей]], респективно и [[валия]]). Наместникът си има помощник, съблюдаващ събирането на данъците, както и [[кадия]] ръководещ съдебната служба. [[Дефтердар]]ят е [[фиск]]алния чиновник. В еялетите функционира и местен [[Диван]], като помощен и съвещателен орган към наместника на [[султан]]а или [[падишах]]а.
Бейлербействата, респективно еялетите, се делят на по-малки административно-териториални единици, наречени [[санджак|санджаци]]. Броят на санджаците, а съответно и границите помежду им, често варира. В бейлербейство Румили към края на XV век има 26 санджака. Най-голям сред тях е санджакът [[Паша (санджак)|Паша]], в пределите на който влиза цяла [[Тракия]] с [[Пловдив]] и [[Одрин]], вкл. и част от [[Македония]] със [[Солун]] и [[Скопие]].
Сред най-важните санджаци в Румели е [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския]] (чийто санджакбей имал най-високия [[ранг]] по [[флаг]] (т.е. [[знаме]]), след това на Румелийския бейлербей), [[Силистренски санджак|Силистренския]] (сетне разширен и преобразуван в [[Силистренски еялет]]) и [[Никополски санджак|Никополския]]. Начело на всеки санджак е санджакбея, който осъществява местната административна власт и изпълнява функцията на [[войвода]] на войската, набирана от санджака му. Санджакбейовете са пряко подчинени военно и административно на бейлербея (респективно на валията) на османската провинция.
През XVI век при [[Сюлейман Велики]] (1520–1566) в Османската империя е извършена административна реорганизация, според която санджаците започват да се делят на [[кааза|каази]]. Начело на всяка кааза е [[каймакам]]. Във всяка кааза съдебната власт се осъществява от [[кадия]]та като съдебно-религиозен представител на централната имперска и религиозна власт.
Османските каази от своя страна се делят на [[нахия|нахии]], като отделните и най-малки териториално-селищни формирования имат и свои изборни князе и коджабашии, като органи на местното самоуправление. Князете и коджабашиите има спрямо органите на централната османска власт по места само посреднически функции.
Съдебно-административните дела по места се управляват от султански чиновници — [[субаша]] (полицейски пристав), [[наиб]] (съдебен чиновник), [[миллет векил]] (административен чиновник).
През XVIII век в Османската империя големите гранични санджаци, и в частност тези по [[военна граница|военната граница]] започват да се наричат пашалъци, чийто управители са султански сановници с титлата „[[паша]]“. Това са [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]], [[Босненски пашалък|Босненския пашалък]], [[Шкодренски пашалък|Шкодренския пашалък]], [[Янински пашалък|Янинския пашалък]] (последните два гранични с морските владения на [[Венецианската република]]).
В състава на Османската империя има и многобройни обширни територии, неподчинени пряко на османската администрация. Това са на север от Дунава - [[Трансилвания]], [[Влахия]] и [[Молдова]], които винаги са имали и се ползват с [[автономия]] и [[васал]]ен статут пред [[падишах]]а и [[Високата порта]]. [[Египет]], както [[Тунис]] и [[Алжир]] в [[Магреб]]а на [[варварски бряг|варварския бряг]], се управляват от османски губернатор, но при местен административен и социален правопорядък. Васалните османски княжества и провинции задължително плащат ежегоден дан на падишаха, наречен - [[харадж]].
През втората половина на XVI век всички по-големи, значими или възлови османски градове и паланки приемат еничарски гарнизони. Тези гарнизони варирили от 300 до 1500 личен състав, в зависимост от необходимостта. Бейлербейовете нямали власт над еничарските гарнизони с техните аги. Еничарските гарнизони освен нападателни и защитни външни функции, предотвратявали сблъсъци между мюсюлмани и християни, ескортирали посланици при пътуванията им в рамките на империята, като и охранявали кервани и събираната [[пара]] за османската [[хазна]]. През XVII век властта в отдалечените и автономни османски провинции, като Алжир, Египет и Багдад преминала реално в ръцете на местните еничарски командири.
=== Административни единици от първо ниво===
==== Еялети 1299-1609 ====
От средата на [[14 век]] та чак до края на [[16 век]] е образуван само още едно бейлербейсто — [[Караман]].
==== Еялети, изчезнали преди 1609 г. ====
| |||